HELLO! България / бр.31 8 март 2012
„Искам да направим една фотосесия, в която съм облечена като мъж“, това беше едно от финалните неща, които си казахме, когато приключи срещата ни с Ваня. Близо три часа прекарахме заедно, а след толкова време вече нямаше бариери между нас, което ми позволи директно да й отговоря на изказването: „Ти си мъж и го знаеш“ – „Мислиш ли?“, съмнително ме погледна и тръгна към изхода на Golden Nero.
Сега, когато пиша за тази първа и със сигурност не последна среща със „собственичката“ на Таня Стоева, се замислям, че през цялото време си говорех с мъж, облечен в женски дрехи и със силен характер, и една много нежна и красива душа, която малцина познават. Всички постоянно говорят колко е хубава, но малцина поглеждат зад физиката – сърцето й е като диамант. Щастлив съм, че тя го отвори, макар и за кратко, и ще имам възможността да ви разкажа за него. Преди срещата ми с Ваня изгледах всичките й медийни изяви, прочетох всичките й интервюта и бях сигурен, че няма да е лесно с нея. Тя не обича да допуска никого до личното си пространство и с усмивка отбягва онези въпроси. Понякога поглежда студено, но бях сигурен, че зад този поглед се крие огромна топлина. Затова с екипа бяхме твърдо решени първо да направим снимките, после интервюто.
Ден вторник, единственият й почивен ден. Малко след 14:00 се виждаме на бул. „Витоша“ 180, където се намира италианският ресторант. Избра го тя. Появи се като срамежливо момиче, което се явява на кандидатстудентски изпит. Леко наведена глава, с невинна положителна усмивка и походка, която на пръв поглед изглежда спокойна, но неуверена. Не губихме време в излишни приказки, а започнахме веднага подготовката. Постепенно уважителното „вие“ премина в „ти“, а след час работа вече всички се шегувахме. Екипът работеше така, все едно всеки ден прекарва времето си с нея. Ваня се шегуваше често. На моменти се иронизираше, което свали всички бариери. Поръча си кола с лимон. Пиеше я рядко, което беше причина чашата й да бъде отсервирана по-рано от необходимото. Снимахме в залата за непушачи, а около нас беше хаос. Дрехи, гримове… Само чашата й липсваше, но това не й попречи веднага да отпие от бутилката. Тази реакция на обикновен човек ми вдъхна вяра, че срещата с актрисата ще завърши успешно. Тя беше пред нас без грам звезден елемент!
Всичко приключи, а ние вече си разказвахме за личните емоции. Не знам как така се случи, че не тя, а аз споделях лични моменти. Говорехме си приятелски и откровено за това, защо сме толкова емоционални, защо не обичаме клубовете, какво дава Америка, какво взема България, защо сме различни извън нашата граница и какво всъщност е човешката душа. Уви, този разговор не беше записан, но част от него продължих във вълнуващата ни среща.
Говорим за чувства, емоции и лично усещане, но искам да те попитам: дали Ваня Цветкова общува с Таня Стоева?
Не знам как да ти отговоря…. Мисля чрез нея, понякога с нея, но не разговарям. Не съм сантиментална, мразя мелодрамата, аз съм много хард. Мога да плача на филми, да си изрева очите, но то си остава там. Ставам и забравям.
Винаги ли си била такава?
Не. Сега се замислям кога стана метаморфозата… Като по-млада бях много дива. Много горда. Бях някакво чудовище, емоционално. Когато животът ме изпрати на другия край на света, ми показа, че така не може. Няма как, когато нещо не ми изнася, да го отрежа просто така. Така човек може да живее само ако е роден аристократ, с много пари и осигурен живот. Независещ от никого. По този начин може би ще изкара до края на живота си, но когато зависиш от себе си – не можеш. Налага се да се справяш с нещата, а не да ги отхвърляш, да забелязваш други и да се справяш и приемаш комплексите си.
Как започваш да живееш с комплексите?
Почват да ти стават познати. Тогава вече не са толкова страшни. Комплексите са страшно нещо, понякога унищожаващи. Завиждам на хората, които нямат комплекси. Познавам такива. Признавам ти, че вече започвам да ги надживявам и приемам… Като по-млада, като дете полудявах направо. Мислех, че съм най-грозната, най-тъпата.
А през това време всички са повтаряли колко си красива…
Никога не съм си мислела, че съм красива. От дете съм смятала, че съм грозна. Сега си гледам някакви снимки от миналото и осъзнавам, че моето лице е имало много добри черти.
Ти не си първият човек, който не се мисли за красив, за разлика от всеобщото мнение. Кога започна да се харесваш?
Като поостарях. Когато започнах да преодолявам проблемите си в личния живот. Знаеш ли, когато ние бяхме млади, бяхме много неосведомени, неинформирани за нещата. Сега е различно, с интернет. Днес светът е невероятен.
Но се управлява от визуалната красота.
Боготворя красотата. Затова обичам диаманти. Когато го погледнеш как блести, как отразява светлината. Красотата му е Божествена… Нямам диаманти, но това не ми пречи да ги обожавам.
В този момент тя замълча. Очите ни се гледат, тя се усмихва. Забелязвам блясъка на диаманти в очите й. Тишината между нас двамата продължи няколко секунди, но те бяха достатъчни да се счупи и най-малката бариера, която съществуваше. Слушайки записа, забелязвам колко шумно е било около нас, но споменът ми за тази ситуация беше красива тишина.
В много свои интервюта казваш, че Америка те е променила. Усети ли кога се случи тази трансформация? Правиш ли си равносметки?
Откакто съм си дошла в България, постоянно си правя равносметки. Не говоря обаче за материални неща, а за духовни. Аз се борех да укротя зверове и да приема другите. Американците това го могат, да приемат. Всеки човек, който отиде там и иска да работи, бива приеман. От друга страна, синът ми много ме учи. Той израсна там и мисли като тях. Той е много либерален, толерантен към другите и околните. Страхувам се, че връщайки се тук, може да събудя някои стари дяволи, които са в мен. Те не са изчезнали, само са успокоени.
Говорим за емоционалност в характера…
Да.
През тази една година, откакто си в България...
… По-малко. Аз си ходих за 3 месеца. Пътувах…
Има ли вероятност да се върнеш тук? Завинаги. За сина ти не питам, защото е ясно, че той няма живот тук, няма причина да се връща. Но ти?
Научих се да не казвам „никога“. Преди го казах, сега се върнах да играя отново. И това се случи един следобед, когато просто си казах – тръгвам. И въпреки това не беше лесно. Синът ми вика: „Къде тръгваш?”. Постигнала съм неща, които много за цял живот не успяват – стабилна работа, дом, осигуровки… Чисто житейски неща. А ще се връщам, за да играя отново. Разбира се, имах и лични причини, които ме подтикнаха да тръгна. Засега не мисля, че бих останала. Ще бъда в България само ако имам работа. Няма ли я, няма причина да бъда тук. Предпочитам там да съм безработна, но не и тук.
Какво каза на колегите си, когато напусна в Америка?
Те не знаят точната истина. Преди време ме бяха питали дали не съм актриса, защото ме бяха „гугнали“ (б.а., жаргон на действието търсене на информация в Google). Толкова го мразя това, днес всичко излиза в интернет и нищо не може да се скрие. Естествено отрекох, но те често ме питаха. Един ден казах на шефа си: „Мислиш ли, че ако съм била актриса, сега щях да работя в твоето казино?“. Той естествено се съгласи с мен, но остана някакво малко съмнение. Разбира се, когато тръгнах, споделих на една приятелка – колежка. Нямаше как, но на шефа не казах. Представяш ли си да му заявя: „Виж какво, дай ми една година отпуска, ще ходя да поиграя в един филм и после ще се върна пак в твоето казино“. Това не става, не работи в Америка. Те няма да го разберат.
Каква майка си?
Много добра, задушаваща. Той сега направо се отърва от мен. Хванала съм се за това дете, което вече не е дете, на 28 е, но за мен е нещо огромно. Не мога без него… Нашата любов е неизмерима и странна.
На български ли му говориш? В предаването на bTV „Търси се…“ го чухме да говори перфектно на родния си език.
Много често му говоря на български, но той рядко ми отговаря. Предпочита на английски. Миналото лято беше в България за няколко седмици и по едно време проговори много добре на български, но все пак неговият живот е в Америка и е нормално мисленето му да е на английски. От много малък този език му навлезе в живота и няма как. Просто българските думи му идват по-бавно. Преди му се карах да ми говори на нашия език, защото исках да му го запазя, но сега е по-трудно.
В предаването ти сподели, че той е много позитивен и толерантен…
Да. Такъв е. Знаеш ли, че той се притеснява, когато говори на български, защото думите му идват по-бавно. Притеснява се да не обиди човека, с когото общува. Как да не се уча от него…
Забелязал съм, че като цяло негативизмът към известните личности в интернет е огромен. Не може да се отрече, вие актьорите определено сте харесвани и злобата към вас липсва в коментарите по форумите. Въпреки това ти и твоите колеги не обичате да говорите за личния си живот. Защо? Питам лично теб.
Не обичам да разказвам собствени неща на никого. Ама на никого. Не мисля, че е нужно. Не разбирам защо някой се вълнува от моя живот. Знаеш ли колко много се противих на „Търси се…“. Много лично е това предаване, но пък много гледано и харесвано. Трудно се съгласих и се притеснявах ужасно много от това, което ще изкарат за мен. Въпреки всичко останах много доволна от участието си.
В този момент интервюто отново премина в личен разговор. Започнахме да си споделяме някакви неща, които обобщаваха нежеланието за споделяне. Ваня ми сподели как в Америка не е проблем да откажеш на приятелите си да излезеш с тях. „В България, ако откажа да излезем, ще започне едно убеждаване, едни упреци. Там не е така. Казваш, че се прибираш да си почиваш, и това не се коментира. Тук все още оставам неразбрана защо предпочитам да си стоя у дома. Не обичам да излизам по ресторанти и клубове.“ Няма да скрия, че нейната философия е изключително чувствителна. Темите емоции и човешки отношения няколко пъти обсебваха интервюто и това го направи много трудно за преразказване. Отново избягахме от същината на професионалния разговор, което този път продължи дълго, а това усложни връщането в нормалните служебни релси. Оказва се, че има теми, които могат да я разговорят до безкрай, но те са много философски и емоционални. И лични…
При подготовката за срещата ми с теб научих, че не обичаш да излизаш, и мислех да те питам защо. Сама ми отговори на този въпрос, но разкажи ми какво правиш, като се прибереш? Говорим за живота ти тук в България.
Зависи какъв е бил денят според моите стандарти. Ако е бил добър – това е много лично, обичам да си взема една вана. Много обичам. Често моите приятели се шегуват за това, защото наистина прекалявам с това удоволствие. След това обичам да си запаля една свещ, да ми мирише хубаво.
Червено или бяло вино?
Червено обичам, бяло не мога да пия. Напоследък предпочитам бирата. Една Stella Artois… След това си лягам в милото ми легълце, отварям си лаптопа и си пускам филми, които харесвам. Нямам телевизор в спалнята. Другият сценарий е, когато съм недоволна от деня. Тогава не мога да си намеря място, побърквам се. Лягам, ставам, ходя. Тогава си пускам Animal Channel и искам да гледам животни. Най-много обичам кучета, защото те някак си отнемат от това напрежение. Гледам ги, защото много искам да си взема едно.
В Америка имате ли?
Да, осиновихме едно. Някак си не разбирам каква е тази мания за породи, расови истории и други. А другите кученца нима не са животни? Те трябва да се осиновяват! Знаеш ли, кучето не иска нищо от теб, само да го обичаш.
А защо не си осиновиш и в България едно?
Не, няма как да стане. Да го взема, да го оставя само вкъщи по цял ден. Вечер да го изведеш за няколко минути, за да се изпиша. И това само защото ти искаш да си добре? Не, няма как да стане.
Време е да приключим тази приятна среща. На финала искам да те попитам: как награждаваш душата си?
Понякога ми е много приятно да седна в хубава компания. Да си поръчам една наливна Stella Artois и да си запаля една цигара. Не пуша, но имам моите малки моменти, в които го правя. Прави голям кеф.
Така приключи официалният разговор с актрисата, която всяка ????????? точно в 20:00 ще влиза в дома ви благодарение на bTV. Няма да скрия, че си говорихме и още, но тя ми позволи само едно нещо да споделя с вас. Че плаче. Прави го, но никога пред хора. Когато има за какво и си струва сълзите. Но винаги сама у дома. Вече няма съмнение, че зад това силно лице се крие една много нежна, красива душа, облечена в мъжки характер, който я води към предизвикателствата на живота.
Фото: Тони Тончев
Стайлинг: T&Y studio
Коса: академия „Стефан“
Грим: Пепа Стоянова за Proface / www.facebook/Proface.bg
С любезното съдействие на: италиански ресторант Golden Nero / www.goldennero.com
Гардероб: Max Mara, Benetton
Бижута: Oxette
„Искам да направим една фотосесия, в която съм облечена като мъж“, това беше едно от финалните неща, които си казахме, когато приключи срещата ни с Ваня. Близо три часа прекарахме заедно, а след толкова време вече нямаше бариери между нас, което ми позволи директно да й отговоря на изказването: „Ти си мъж и го знаеш“ – „Мислиш ли?“, съмнително ме погледна и тръгна към изхода на Golden Nero.
Сега, когато пиша за тази първа и със сигурност не последна среща със „собственичката“ на Таня Стоева, се замислям, че през цялото време си говорех с мъж, облечен в женски дрехи и със силен характер, и една много нежна и красива душа, която малцина познават. Всички постоянно говорят колко е хубава, но малцина поглеждат зад физиката – сърцето й е като диамант. Щастлив съм, че тя го отвори, макар и за кратко, и ще имам възможността да ви разкажа за него. Преди срещата ми с Ваня изгледах всичките й медийни изяви, прочетох всичките й интервюта и бях сигурен, че няма да е лесно с нея. Тя не обича да допуска никого до личното си пространство и с усмивка отбягва онези въпроси. Понякога поглежда студено, но бях сигурен, че зад този поглед се крие огромна топлина. Затова с екипа бяхме твърдо решени първо да направим снимките, после интервюто.
Ден вторник, единственият й почивен ден. Малко след 14:00 се виждаме на бул. „Витоша“ 180, където се намира италианският ресторант. Избра го тя. Появи се като срамежливо момиче, което се явява на кандидатстудентски изпит. Леко наведена глава, с невинна положителна усмивка и походка, която на пръв поглед изглежда спокойна, но неуверена. Не губихме време в излишни приказки, а започнахме веднага подготовката. Постепенно уважителното „вие“ премина в „ти“, а след час работа вече всички се шегувахме. Екипът работеше така, все едно всеки ден прекарва времето си с нея. Ваня се шегуваше често. На моменти се иронизираше, което свали всички бариери. Поръча си кола с лимон. Пиеше я рядко, което беше причина чашата й да бъде отсервирана по-рано от необходимото. Снимахме в залата за непушачи, а около нас беше хаос. Дрехи, гримове… Само чашата й липсваше, но това не й попречи веднага да отпие от бутилката. Тази реакция на обикновен човек ми вдъхна вяра, че срещата с актрисата ще завърши успешно. Тя беше пред нас без грам звезден елемент!
Всичко приключи, а ние вече си разказвахме за личните емоции. Не знам как така се случи, че не тя, а аз споделях лични моменти. Говорехме си приятелски и откровено за това, защо сме толкова емоционални, защо не обичаме клубовете, какво дава Америка, какво взема България, защо сме различни извън нашата граница и какво всъщност е човешката душа. Уви, този разговор не беше записан, но част от него продължих във вълнуващата ни среща.
Говорим за чувства, емоции и лично усещане, но искам да те попитам: дали Ваня Цветкова общува с Таня Стоева?
Не знам как да ти отговоря…. Мисля чрез нея, понякога с нея, но не разговарям. Не съм сантиментална, мразя мелодрамата, аз съм много хард. Мога да плача на филми, да си изрева очите, но то си остава там. Ставам и забравям.
Винаги ли си била такава?
Не. Сега се замислям кога стана метаморфозата… Като по-млада бях много дива. Много горда. Бях някакво чудовище, емоционално. Когато животът ме изпрати на другия край на света, ми показа, че така не може. Няма как, когато нещо не ми изнася, да го отрежа просто така. Така човек може да живее само ако е роден аристократ, с много пари и осигурен живот. Независещ от никого. По този начин може би ще изкара до края на живота си, но когато зависиш от себе си – не можеш. Налага се да се справяш с нещата, а не да ги отхвърляш, да забелязваш други и да се справяш и приемаш комплексите си.
Как започваш да живееш с комплексите?
Почват да ти стават познати. Тогава вече не са толкова страшни. Комплексите са страшно нещо, понякога унищожаващи. Завиждам на хората, които нямат комплекси. Познавам такива. Признавам ти, че вече започвам да ги надживявам и приемам… Като по-млада, като дете полудявах направо. Мислех, че съм най-грозната, най-тъпата.
А през това време всички са повтаряли колко си красива…
Никога не съм си мислела, че съм красива. От дете съм смятала, че съм грозна. Сега си гледам някакви снимки от миналото и осъзнавам, че моето лице е имало много добри черти.
Ти не си първият човек, който не се мисли за красив, за разлика от всеобщото мнение. Кога започна да се харесваш?
Като поостарях. Когато започнах да преодолявам проблемите си в личния живот. Знаеш ли, когато ние бяхме млади, бяхме много неосведомени, неинформирани за нещата. Сега е различно, с интернет. Днес светът е невероятен.
Но се управлява от визуалната красота.
Боготворя красотата. Затова обичам диаманти. Когато го погледнеш как блести, как отразява светлината. Красотата му е Божествена… Нямам диаманти, но това не ми пречи да ги обожавам.
В този момент тя замълча. Очите ни се гледат, тя се усмихва. Забелязвам блясъка на диаманти в очите й. Тишината между нас двамата продължи няколко секунди, но те бяха достатъчни да се счупи и най-малката бариера, която съществуваше. Слушайки записа, забелязвам колко шумно е било около нас, но споменът ми за тази ситуация беше красива тишина.
В много свои интервюта казваш, че Америка те е променила. Усети ли кога се случи тази трансформация? Правиш ли си равносметки?
Откакто съм си дошла в България, постоянно си правя равносметки. Не говоря обаче за материални неща, а за духовни. Аз се борех да укротя зверове и да приема другите. Американците това го могат, да приемат. Всеки човек, който отиде там и иска да работи, бива приеман. От друга страна, синът ми много ме учи. Той израсна там и мисли като тях. Той е много либерален, толерантен към другите и околните. Страхувам се, че връщайки се тук, може да събудя някои стари дяволи, които са в мен. Те не са изчезнали, само са успокоени.
Говорим за емоционалност в характера…
Да.
През тази една година, откакто си в България...
… По-малко. Аз си ходих за 3 месеца. Пътувах…
Има ли вероятност да се върнеш тук? Завинаги. За сина ти не питам, защото е ясно, че той няма живот тук, няма причина да се връща. Но ти?
Научих се да не казвам „никога“. Преди го казах, сега се върнах да играя отново. И това се случи един следобед, когато просто си казах – тръгвам. И въпреки това не беше лесно. Синът ми вика: „Къде тръгваш?”. Постигнала съм неща, които много за цял живот не успяват – стабилна работа, дом, осигуровки… Чисто житейски неща. А ще се връщам, за да играя отново. Разбира се, имах и лични причини, които ме подтикнаха да тръгна. Засега не мисля, че бих останала. Ще бъда в България само ако имам работа. Няма ли я, няма причина да бъда тук. Предпочитам там да съм безработна, но не и тук.
Какво каза на колегите си, когато напусна в Америка?
Те не знаят точната истина. Преди време ме бяха питали дали не съм актриса, защото ме бяха „гугнали“ (б.а., жаргон на действието търсене на информация в Google). Толкова го мразя това, днес всичко излиза в интернет и нищо не може да се скрие. Естествено отрекох, но те често ме питаха. Един ден казах на шефа си: „Мислиш ли, че ако съм била актриса, сега щях да работя в твоето казино?“. Той естествено се съгласи с мен, но остана някакво малко съмнение. Разбира се, когато тръгнах, споделих на една приятелка – колежка. Нямаше как, но на шефа не казах. Представяш ли си да му заявя: „Виж какво, дай ми една година отпуска, ще ходя да поиграя в един филм и после ще се върна пак в твоето казино“. Това не става, не работи в Америка. Те няма да го разберат.
Каква майка си?
Много добра, задушаваща. Той сега направо се отърва от мен. Хванала съм се за това дете, което вече не е дете, на 28 е, но за мен е нещо огромно. Не мога без него… Нашата любов е неизмерима и странна.
На български ли му говориш? В предаването на bTV „Търси се…“ го чухме да говори перфектно на родния си език.
Много често му говоря на български, но той рядко ми отговаря. Предпочита на английски. Миналото лято беше в България за няколко седмици и по едно време проговори много добре на български, но все пак неговият живот е в Америка и е нормално мисленето му да е на английски. От много малък този език му навлезе в живота и няма как. Просто българските думи му идват по-бавно. Преди му се карах да ми говори на нашия език, защото исках да му го запазя, но сега е по-трудно.
В предаването ти сподели, че той е много позитивен и толерантен…
Да. Такъв е. Знаеш ли, че той се притеснява, когато говори на български, защото думите му идват по-бавно. Притеснява се да не обиди човека, с когото общува. Как да не се уча от него…
Забелязал съм, че като цяло негативизмът към известните личности в интернет е огромен. Не може да се отрече, вие актьорите определено сте харесвани и злобата към вас липсва в коментарите по форумите. Въпреки това ти и твоите колеги не обичате да говорите за личния си живот. Защо? Питам лично теб.
Не обичам да разказвам собствени неща на никого. Ама на никого. Не мисля, че е нужно. Не разбирам защо някой се вълнува от моя живот. Знаеш ли колко много се противих на „Търси се…“. Много лично е това предаване, но пък много гледано и харесвано. Трудно се съгласих и се притеснявах ужасно много от това, което ще изкарат за мен. Въпреки всичко останах много доволна от участието си.
В този момент интервюто отново премина в личен разговор. Започнахме да си споделяме някакви неща, които обобщаваха нежеланието за споделяне. Ваня ми сподели как в Америка не е проблем да откажеш на приятелите си да излезеш с тях. „В България, ако откажа да излезем, ще започне едно убеждаване, едни упреци. Там не е така. Казваш, че се прибираш да си почиваш, и това не се коментира. Тук все още оставам неразбрана защо предпочитам да си стоя у дома. Не обичам да излизам по ресторанти и клубове.“ Няма да скрия, че нейната философия е изключително чувствителна. Темите емоции и човешки отношения няколко пъти обсебваха интервюто и това го направи много трудно за преразказване. Отново избягахме от същината на професионалния разговор, което този път продължи дълго, а това усложни връщането в нормалните служебни релси. Оказва се, че има теми, които могат да я разговорят до безкрай, но те са много философски и емоционални. И лични…
При подготовката за срещата ми с теб научих, че не обичаш да излизаш, и мислех да те питам защо. Сама ми отговори на този въпрос, но разкажи ми какво правиш, като се прибереш? Говорим за живота ти тук в България.
Зависи какъв е бил денят според моите стандарти. Ако е бил добър – това е много лично, обичам да си взема една вана. Много обичам. Често моите приятели се шегуват за това, защото наистина прекалявам с това удоволствие. След това обичам да си запаля една свещ, да ми мирише хубаво.
Червено или бяло вино?
Червено обичам, бяло не мога да пия. Напоследък предпочитам бирата. Една Stella Artois… След това си лягам в милото ми легълце, отварям си лаптопа и си пускам филми, които харесвам. Нямам телевизор в спалнята. Другият сценарий е, когато съм недоволна от деня. Тогава не мога да си намеря място, побърквам се. Лягам, ставам, ходя. Тогава си пускам Animal Channel и искам да гледам животни. Най-много обичам кучета, защото те някак си отнемат от това напрежение. Гледам ги, защото много искам да си взема едно.
В Америка имате ли?
Да, осиновихме едно. Някак си не разбирам каква е тази мания за породи, расови истории и други. А другите кученца нима не са животни? Те трябва да се осиновяват! Знаеш ли, кучето не иска нищо от теб, само да го обичаш.
А защо не си осиновиш и в България едно?
Не, няма как да стане. Да го взема, да го оставя само вкъщи по цял ден. Вечер да го изведеш за няколко минути, за да се изпиша. И това само защото ти искаш да си добре? Не, няма как да стане.
Време е да приключим тази приятна среща. На финала искам да те попитам: как награждаваш душата си?
Понякога ми е много приятно да седна в хубава компания. Да си поръчам една наливна Stella Artois и да си запаля една цигара. Не пуша, но имам моите малки моменти, в които го правя. Прави голям кеф.
Така приключи официалният разговор с актрисата, която всяка ????????? точно в 20:00 ще влиза в дома ви благодарение на bTV. Няма да скрия, че си говорихме и още, но тя ми позволи само едно нещо да споделя с вас. Че плаче. Прави го, но никога пред хора. Когато има за какво и си струва сълзите. Но винаги сама у дома. Вече няма съмнение, че зад това силно лице се крие една много нежна, красива душа, облечена в мъжки характер, който я води към предизвикателствата на живота.
Фото: Тони Тончев
Стайлинг: T&Y studio
Коса: академия „Стефан“
Грим: Пепа Стоянова за Proface / www.facebook/Proface.bg
С любезното съдействие на: италиански ресторант Golden Nero / www.goldennero.com
Гардероб: Max Mara, Benetton
Бижута: Oxette