списание ELLE / ноември 2012
Казват че любовта боли. Едни лекуват рани след края на щастливата си връзка, а други лекуват раните от щастие от самото начало. Да, макар и да звучи наивно това е възможно. Срещата с Маргарита ме накара да повярвам, че човек може да е щастлив от болката. Зависи каква е тя, от какво е причинена и колко е трайна. В живота на една от най-коментираните българки има много болка – от щастие, от травми, от тренировки, от човешка злоба, от отношение... Но това не я прави нещастна. Напротив! Тя категорично заявява, че е Щастлива.
Познавам я от няколко години и това, с което ме спечели преди години беше усмивката и позитивното отношение. Малко такива хора останаха в тази страна. Тя е един от тях и си признавам - много исках да направя това интервю. Да мога да ти разкажа чрез ELLE за една душа, от която по-скоро можем всички да „откраднем”, от колкото да наругаем. Не беше лесно да докосна сърцето на Маргарита, но се опитах. Колкото и приятелски да е настроена, тя пази много неща само за себе си.
Предложих и да се срещнем на място, където ще се чувства спокойно и комфортно. Първоначално избра да прескочим до Боровец. Далеч от софийската лудница и репетициите в “Байландо”. Да, но това не се случи. Уговорката в последния момент отпадна. Планирахме втора, която трябваше да се състои в един ресторант в Симеоново – Софийско. Но и там не се видяхме. Третия път беше успешен. Единодушно избрахме най-романтичното място около София – ресторант край езерото на Панчарево.
Беше точно на обяд. Аз си поръчах „диетичната” шопска салата, а Маргарита си избра една хубава палачинка със сладко...
„Аз обожавам да ям! Мога да изям количества храна и не се притеснявам.” Възкликна Маргарита след като и сервираха палачинката, която беше гарнирана с топка сладолед. В този момент си спомних, че на рождения ден на фотографката Велислава Каймаканова тя изяде всичко, което беше останала на масата. Маргарита пристигна доста след началото на домашното парти и въпреки, че беше около полунощ (време, в което не е препоръчително да се яде, особено тестени продукти) тя „унищожи” почти всичката храна. Всички присъстващи я гледахме с усмивка и доза завист. Толкова вредни неща погълна, а е толкова слаба...
Наистина ли не се ограничаваш по никакъв начин?
Не. Мога да ям по веднъж на ден, мога и по няколко пъти, но всеки път поемам огромно количество храна. Много съм лакома!
Тренираш ли?
Според мен интензивния начин на живот и малкото сън са причините да не се натрупват мазнини по тялото ми. Тренирала съм фитнес. Истината е, че не обичам да стоя на едно място. Аз не мога да спра изобщо.
Да не е ген? Сестра ти също е много слаба.
Петя е на диета от както я помня. При мен за сега не е така, дано се задържи. Аз обожавам миризмата на хляб, като и вкуса му. Обичам много паста, италианската кухня. Мога да ям пица и спагети едновременно. Предлагам ти след 10 години да си припомним тези мои думи и да видим още ли така добре да работи метаболизмът ми.
Понякога добрата фигура се дължи и на спорт, който си тренирала в детството.
Аз съм завършила „Националното училище за танцово изкуство”, бившото хореографско. Аз влязох в това училище в трети клас, а още във втори родителите ми ме записаха в балетната школа на Красимира Колдамова. От тогава до 2001г когато завърших танцувам класически балет.
Наскоро си мислех, за децата, които имат компютри, мобилни телефони и много други играчки от съвременните технологии. Когато аз бях малка такива неща не съществуваха.
Много обичах да ме пращат на село. Близо до гръцката граница има едно малко населено място, което се казва Хухла. Много е красиво, много девствено и приказно. Единствените ми спомени от детството са как тичах боса по улиците на селото, как баба ми правеше циганска баница и ни даваше на мен и тримата ми братовчеди, с които си играехме. Беше много хубаво, но не и дълго. Като започнах да се занимавам с балет, не можех да пътувам на село. През лятото се подготвях за конкурси, ходех на уроци по пиано, които бяха задължителни от училище, докато другите деца си играеха.
До седми клас учех и в съботите. Когато връстниците ми се забавляваха през първия си почивен ден, аз бях в училище, защото тогава ни бяха специалните предмети. Всеки ден учех до късно, после свирех на пиано. Всяка всяка вечер между 8 и 10 се упражнявах. Така минаха 9 години от живота ми.
Преживявала съм страшно хубави и страшно тежки моменти в залата. Преподавателите ни научиха на нещо много ценно, което аз сега предавам на учениците си. Когато дойдеш на тренировка, оставяш палтото си извън залата. С него и личните си емоции и чувства. Без значение от душевното и физическото състояние, ти се отдаваш на 100% на това, заради което си там. Може да те боли, но трябва да се усмихваш.
Знаеш ли, аз никога не съм си показвала пръстите на краката. Преди време си публикувах снимка на краката си с балетни стъпала във фейсбук. Приятелите ми я коментираха дълго и съжалително. Изпъкнали кокалчета, пришки, рани. Когато гледаш балет виждах прекрасната балерина, която прави красивите движения, стъпва на палци, но никой не си дава сметка какво и струва това и какво се случва зад усмивката й. Имало е случаи, в които съм се прибирала и съм плакала, защото няма какво да направя за раните си. Те не могат да изчезнат до следващия ден, когато отново съм на сцена, а в това време болката е голяма. Случвало ми се е на спектакъл да ми се пукне пришка и да се образува кърваво петно.
Болезнено... Струваше ли си?
Струваше си! Всяка една минута, всеки един момент, всяка една пришка. Когато видиш лицата на тази публика... Струва си. Тези аплодисменти, тези усмивки, тази радост не може никъде другаде бъде видяна. От нито една друга сцена. Трудно е да се ти разкажа и опиша.
Балетът открадна ли детството ти?
Да.
Но един ден ти ще станеш майка. Как би постъпила със своето дете?
Не по този начин. Детето ми със сигурност няма да се занимава с балет. Да, категорично бих искала да спортува. Това е задължително, но по-важно е да учи нещо, от което един ден ще изкарва пари. Нашата професия е ужасно неблагодарна. Аз съм я избрала, защото много я обичам, не си представям да правя нещо друго. Ако реша да спра да танцувам, знам, че ще се оправя, но не мога. Проблемът е, че тук ги няма тези сцени, тези възможности, тази култура, която я има навън. Обществото, което ходи на балет, опера, театър е много малко и затворено. Това е проблем. Бих искала все повече хора да проявяват интерес към изкуството.
Защо се включи във „ВИП Денс”, а сега и в „Байландо”?
Беше ми интересно. Аз се запознах с телевизията благодарение на „Вечерното шоу на Азис”, в което танцувахме. Казват, че телевизията е магия. Докоснеш ли се веднъж до нея, няма отърване. Така е, аз вече я обичам. Харесват ми светлините, прожекторите, емоцията, камерите. Аз не искам да съм известна, ако целях това до сега да съм станала мега популярна. Друга е крастата. Това го разбират само онези, които настина са се отдали на телевизията.
Освен всичко това тези формати са ми интересни, но понякога малко скучни. Има много ограничения в тях. Мечтая си за танцувален формат, в който няма спънки и правила – относно танците.
Този тип риалити предавания са комерсиални, благотворителни, интересни. Къде е изкуството в тях и възпитателния елемент?
Знаеш ли, това е интересно и не бях се замисляла. Изкуство ще е, ако има повече задачи, не само танцувални. Да се оценява освен танц, така и актьорската игра, песента, детайлите... Малко е изкуството. По-скоро изкуството е за участниците, които се опитват всяка седмица да постигнат нещо, което е много ново за тях, а времето за изпълнение е малко.
Няма да крием, че си трудна за срещи. Почти нямаш свободно време, което автоматично означава, че си много ангажирана. Винаги ли е така или само когато има телевизионен продукт?
Винаги. Аз не мога да стоя на едно място. Не разполагам с времето си, но това е така, защото аз искам да е по този начин. Много ми е рано. Ако реша спирам, но не става, все нещо обърква нещата. Явно трябва да мине време за да мога да контролирам всичко.
Колко часа спиш?
Много малко. Между 4 и 7 часа. Сутрин ставам, слагам си кафе в термочашата за да го пия в колата. Обикновено закусвам препечени филийки с плодово пюре. И така започва натоварения ден, който прекарвам основно в залата.
А личния живот къде отива?
Нямам такъв. Ако ме попиташ дали ми липсва – не. Аз съм си работохолик. Принципно съм домошар човек и не обичам много да излизам. Предпочитам домашните събирания, тихите компании, но най добре се чувствам, когато ми е спокойно.
Да не се обърнеш един ден назад и да си кажеш какво направих?
Няма такъв вариант. На мен постоянно ми се случват луди неща. Дори когато ми доскучае си търся нещо интересно.
Любовта влияе ли ти на професионалния живот?
Да, влияе! Подкрепящо, усмихнато... Аз съм обичана. Може би имам късмет, защото винаги съм била обичана. Хубаво е, когато усещаш любовта от друг човек.
Познавам те като усмихнат и позитивен човек. Такава ли си винаги?
Аз съм такава каквато ме „поискат”. Когато човек ми се усмихне, аз също се усмихвам. Понякога ме мислят за студена, защото гледам сърдито. Няма как да е по друг начин, защото отношението което получавам, го предавам. Познаваш ме позитивна, защото и ти си позитивен. Знаеш, че всички носим някакви маски, но моята прекалено е реалната. Да, имам си своите моменти, като цяло съм по-затворен човек. Не обичам да споделям, да се ровят в душата ми, да разказвам лични истории. Когато ми е тежко предпочитам да съм сама и да го преживея. Плача когато искам, понякога няма причина, но ми се случва. Никога не го правя пред хора. Това е личен моменти и го запазвам такъв. Не позволявам да се преминава моята преграда. На сцената съм различна, но в реалния живот личното ми състояние личи, но не го изразявам буквално. Не може да съм лицемерна, за това не мога да се усмихвам постоянно и на всеки.
За какво плака последно?
За това, че не мога спя. За това, че не мога да отделя достатъчно време на майка ми, която ме вижда за минути и ме наблюдава през терасата как се качвам в колата, защото просто иска да ме види. За това, че... Понякога плача без причина. Малките неща натрупали се в ежедневието ме разплакват.Но винаги сама! Не разбирам защо има хора, които избиват в агресия и крещят. Аз понякога танцувам и плача... По здравословно е, не мислиш ли?
В личен разговор ми беше споделила, че се дразниш на медийното внимание. Обижда те това, че личния ти живот е интересен на медиите. За първи път ли реагираш така?
Да, дразни ме. Аз никога не съм искала да бъда известна по този начин. Не съм го търсила. Има една поговорка, която най-добрия ми приятел Трайко все ми я повтаря: „Като те е страх от мечки не влизай в гората!” Така е, но за да бъда щастлива трябва ли да живея по нечии стереотип? Искам да ти кажа, че всичко това, което се случи много ме разтърси. Станах двойно по-асоциална от преди. Трудно ми е да ти обесня. (мълчание) За първи път говоря на тази тема.
Говорила ли си със себе си на тази тема?
Да, обърнах се към себе си и се попитах дали искам това да ми се случи...
Кое „това”? Медийния интерес или личния живот?
Те са свързани ръка за ръка. Няма начин да избера едното, защото мъжът е много известен и вниманието към него е голямо. Няма как да избера само едното.
Невъзможно е да бъдете заедно и никой да не знае.
Така е. Не е приятно, но е истината.
Намери ли отговора?
Да. Искам да бъда щастлива, не искам да живея за някого и само аз знам какво е и никой няма право да коментира. Никой няма право да дава оценка. Това може да го правят само хората, които са в нещата.
Трудно е да се опише лицето на Маргарита в този момент. Тя се развълнува толкова много. Очите и станаха тъжни. Нямаше съмнение, че се върна към онзи момент, който може би вече беше забравила. Тогава, когато всички те обвиняват в нещо, за което нямаш вина. Любовта боли...
Може ли медийния интерес да убие една любов?
Не, няма как, но определено влияе. Месят се хора, които нямат това право. Те не са нито моите родители, роднини... Дори и те нямат право на това. Това е моят живот. Аз не смятам, че съм направила нещо грешно. Медиите може да съсипят нещо, което не е закрепено добре. Ако двама души си нямат доверие и не са силни, то със сигурност няма да издържат на нападките и негативизма. Знаеш ли колко грозни обаждания имах. Попитаха ме: „Вярно ли е, че си негова любовница?”. Любовница си тогава когато имаш отношения с един мъж и успоредно с неговото семейство.
Преживяла ли си голямата си любов до сега?
Хм... Тук ме изненада. (б.а. Реших да разчупя разговора, защото Маргарита беше много сериозна. В очите и се виждаше онази обида, която е изпитала през последните седмици, нападките на злобните хора и несправедливите обвинения, че тя е виновна за развода на мъжа до нея. В този момент исках да върна блясъка в очите й. Успях, тя се усмихна и се замисли над въпросът ми. Само за секунди очите и заблестяха като големи диаманти, а широката и перлена усмивка проговори...) Знам ли. Преживявала съм, голяма любов, но може би ме чака. Никога не знам какво ме очаква...
(б.а. Използвах пленителната усмивка и щастието изписано на красивото и лице за да задам най-неудобния въпрос. Неудобен, защото тя беше категорична още в предварителния разговор, че няма да отговори на подобно питане.Но вече беше време)
Заедно ли сте с Андрей?
Може ли да не отговарям?
Настъпи тишина. Музиката в ресторанта звучеше в главата ми, аз я гледах, тя посегна към чинията ми и си взе маслинката, която си бях оставил за финал. Не я спрях, защото исках да получа отговор на този въпрос с цената на финалното удоволствие от вкусната салата. Цената е хубава голяма черна маслина.
Как ме подхлъзна само. Аз избягвах и не исках да отговарям на този въпрос, но ти все пак ме попита. Защо ме питаш? Кой се вълнува от моя личен живот, то това с кого съм?
Знаеш ли, хората повече се вълнуват от това заедно ли сте, от колкото какво е истинската любов. Аз искам да говорим за това защо си щастлива, но трябва да се знае и кой те прави щастлива? Има ли мъж в живота ти?
Да, има.
Щастлива ли си?
Да, не ми ли личи?
Той се казва...
Пешо … (избухва в смях)
Някога бихте ли говори открито за връзката си?
Не. Едва ли някога, някъде ще се случи това. Бъди сигурен в това! Дори не искам и това да се случи, но ти си много упорит и пипаш нежно с оръжието си.
Защо си щастлива?
Защото имам всичко. Наясно съм със себе си, знам какво искам.
Кога за последно говори за любов?
Вчера с моя приятелка по телефона. Аз рядко говоря по тази тема, а трябва. Хората забравиха да обичат, да изживяват истинските емоции, да говорят за чувствата си. Не е задължително да го правят постоянно, но е хубаво. Любовта е толкова прекрасно нещо. Зарежда те и те кара да се чувства изпълнен с енергия. Жив си!
Последва една мълчалива усмивка. Маргарита умее да общува с очи. Признава ми, че последните 2 часа е била напълно открита.
Последен въпрос: Каква си ти?
В един вестник пишеше, че съм станала зла, командвала съм всички, и ги е било страх от мен. Хората не ме познават, но и не искам да ме познавам. Странно е защо се дават толкова мнения. Бих се радвала, ако някой се интересува от професионалния ми живот. Личния си е мой!
КОЯ Е МАРГАРИТА
Познаваме я от риалити форматите „Вип Денс” и „Байландо”. От години развива успешната си балетна школа „М Денс”. На 24 октомври тя навърши 28 години, а зад гърба си остава спорното училище, много състезания, травми и малко медийни изяви. Маргарита е сестра на певицата Петя Павлова. Двете не крият роднинската си свръзка, но не прекаляват с афиширането й. Преди години беше актуална в клюкарските издания заради връзката си с Графа, която беше дълга, интересна и приключи с добро приятелство.
ПРЕДИ НАЧАЛОТО
Почти два месеца отнеха на екипа на ELLE да убеди Маргарита да даде това интервю. Балерината в началото беше категорична, че снимките може да се състоят и да се публикуват, но интервюта на този етап тя не дава. Причините за решението и са много, като едната от тях е връзка й с Андрей. След дълги преговори тя се съгласи. Това е първото и за сега последното интервю на Маргарита Будинова.
Казват че любовта боли. Едни лекуват рани след края на щастливата си връзка, а други лекуват раните от щастие от самото начало. Да, макар и да звучи наивно това е възможно. Срещата с Маргарита ме накара да повярвам, че човек може да е щастлив от болката. Зависи каква е тя, от какво е причинена и колко е трайна. В живота на една от най-коментираните българки има много болка – от щастие, от травми, от тренировки, от човешка злоба, от отношение... Но това не я прави нещастна. Напротив! Тя категорично заявява, че е Щастлива.
Познавам я от няколко години и това, с което ме спечели преди години беше усмивката и позитивното отношение. Малко такива хора останаха в тази страна. Тя е един от тях и си признавам - много исках да направя това интервю. Да мога да ти разкажа чрез ELLE за една душа, от която по-скоро можем всички да „откраднем”, от колкото да наругаем. Не беше лесно да докосна сърцето на Маргарита, но се опитах. Колкото и приятелски да е настроена, тя пази много неща само за себе си.
Предложих и да се срещнем на място, където ще се чувства спокойно и комфортно. Първоначално избра да прескочим до Боровец. Далеч от софийската лудница и репетициите в “Байландо”. Да, но това не се случи. Уговорката в последния момент отпадна. Планирахме втора, която трябваше да се състои в един ресторант в Симеоново – Софийско. Но и там не се видяхме. Третия път беше успешен. Единодушно избрахме най-романтичното място около София – ресторант край езерото на Панчарево.
Беше точно на обяд. Аз си поръчах „диетичната” шопска салата, а Маргарита си избра една хубава палачинка със сладко...
„Аз обожавам да ям! Мога да изям количества храна и не се притеснявам.” Възкликна Маргарита след като и сервираха палачинката, която беше гарнирана с топка сладолед. В този момент си спомних, че на рождения ден на фотографката Велислава Каймаканова тя изяде всичко, което беше останала на масата. Маргарита пристигна доста след началото на домашното парти и въпреки, че беше около полунощ (време, в което не е препоръчително да се яде, особено тестени продукти) тя „унищожи” почти всичката храна. Всички присъстващи я гледахме с усмивка и доза завист. Толкова вредни неща погълна, а е толкова слаба...
Наистина ли не се ограничаваш по никакъв начин?
Не. Мога да ям по веднъж на ден, мога и по няколко пъти, но всеки път поемам огромно количество храна. Много съм лакома!
Тренираш ли?
Според мен интензивния начин на живот и малкото сън са причините да не се натрупват мазнини по тялото ми. Тренирала съм фитнес. Истината е, че не обичам да стоя на едно място. Аз не мога да спра изобщо.
Да не е ген? Сестра ти също е много слаба.
Петя е на диета от както я помня. При мен за сега не е така, дано се задържи. Аз обожавам миризмата на хляб, като и вкуса му. Обичам много паста, италианската кухня. Мога да ям пица и спагети едновременно. Предлагам ти след 10 години да си припомним тези мои думи и да видим още ли така добре да работи метаболизмът ми.
Понякога добрата фигура се дължи и на спорт, който си тренирала в детството.
Аз съм завършила „Националното училище за танцово изкуство”, бившото хореографско. Аз влязох в това училище в трети клас, а още във втори родителите ми ме записаха в балетната школа на Красимира Колдамова. От тогава до 2001г когато завърших танцувам класически балет.
Наскоро си мислех, за децата, които имат компютри, мобилни телефони и много други играчки от съвременните технологии. Когато аз бях малка такива неща не съществуваха.
Много обичах да ме пращат на село. Близо до гръцката граница има едно малко населено място, което се казва Хухла. Много е красиво, много девствено и приказно. Единствените ми спомени от детството са как тичах боса по улиците на селото, как баба ми правеше циганска баница и ни даваше на мен и тримата ми братовчеди, с които си играехме. Беше много хубаво, но не и дълго. Като започнах да се занимавам с балет, не можех да пътувам на село. През лятото се подготвях за конкурси, ходех на уроци по пиано, които бяха задължителни от училище, докато другите деца си играеха.
До седми клас учех и в съботите. Когато връстниците ми се забавляваха през първия си почивен ден, аз бях в училище, защото тогава ни бяха специалните предмети. Всеки ден учех до късно, после свирех на пиано. Всяка всяка вечер между 8 и 10 се упражнявах. Така минаха 9 години от живота ми.
Преживявала съм страшно хубави и страшно тежки моменти в залата. Преподавателите ни научиха на нещо много ценно, което аз сега предавам на учениците си. Когато дойдеш на тренировка, оставяш палтото си извън залата. С него и личните си емоции и чувства. Без значение от душевното и физическото състояние, ти се отдаваш на 100% на това, заради което си там. Може да те боли, но трябва да се усмихваш.
Знаеш ли, аз никога не съм си показвала пръстите на краката. Преди време си публикувах снимка на краката си с балетни стъпала във фейсбук. Приятелите ми я коментираха дълго и съжалително. Изпъкнали кокалчета, пришки, рани. Когато гледаш балет виждах прекрасната балерина, която прави красивите движения, стъпва на палци, но никой не си дава сметка какво и струва това и какво се случва зад усмивката й. Имало е случаи, в които съм се прибирала и съм плакала, защото няма какво да направя за раните си. Те не могат да изчезнат до следващия ден, когато отново съм на сцена, а в това време болката е голяма. Случвало ми се е на спектакъл да ми се пукне пришка и да се образува кърваво петно.
Болезнено... Струваше ли си?
Струваше си! Всяка една минута, всеки един момент, всяка една пришка. Когато видиш лицата на тази публика... Струва си. Тези аплодисменти, тези усмивки, тази радост не може никъде другаде бъде видяна. От нито една друга сцена. Трудно е да се ти разкажа и опиша.
Балетът открадна ли детството ти?
Да.
Но един ден ти ще станеш майка. Как би постъпила със своето дете?
Не по този начин. Детето ми със сигурност няма да се занимава с балет. Да, категорично бих искала да спортува. Това е задължително, но по-важно е да учи нещо, от което един ден ще изкарва пари. Нашата професия е ужасно неблагодарна. Аз съм я избрала, защото много я обичам, не си представям да правя нещо друго. Ако реша да спра да танцувам, знам, че ще се оправя, но не мога. Проблемът е, че тук ги няма тези сцени, тези възможности, тази култура, която я има навън. Обществото, което ходи на балет, опера, театър е много малко и затворено. Това е проблем. Бих искала все повече хора да проявяват интерес към изкуството.
Защо се включи във „ВИП Денс”, а сега и в „Байландо”?
Беше ми интересно. Аз се запознах с телевизията благодарение на „Вечерното шоу на Азис”, в което танцувахме. Казват, че телевизията е магия. Докоснеш ли се веднъж до нея, няма отърване. Така е, аз вече я обичам. Харесват ми светлините, прожекторите, емоцията, камерите. Аз не искам да съм известна, ако целях това до сега да съм станала мега популярна. Друга е крастата. Това го разбират само онези, които настина са се отдали на телевизията.
Освен всичко това тези формати са ми интересни, но понякога малко скучни. Има много ограничения в тях. Мечтая си за танцувален формат, в който няма спънки и правила – относно танците.
Този тип риалити предавания са комерсиални, благотворителни, интересни. Къде е изкуството в тях и възпитателния елемент?
Знаеш ли, това е интересно и не бях се замисляла. Изкуство ще е, ако има повече задачи, не само танцувални. Да се оценява освен танц, така и актьорската игра, песента, детайлите... Малко е изкуството. По-скоро изкуството е за участниците, които се опитват всяка седмица да постигнат нещо, което е много ново за тях, а времето за изпълнение е малко.
Няма да крием, че си трудна за срещи. Почти нямаш свободно време, което автоматично означава, че си много ангажирана. Винаги ли е така или само когато има телевизионен продукт?
Винаги. Аз не мога да стоя на едно място. Не разполагам с времето си, но това е така, защото аз искам да е по този начин. Много ми е рано. Ако реша спирам, но не става, все нещо обърква нещата. Явно трябва да мине време за да мога да контролирам всичко.
Колко часа спиш?
Много малко. Между 4 и 7 часа. Сутрин ставам, слагам си кафе в термочашата за да го пия в колата. Обикновено закусвам препечени филийки с плодово пюре. И така започва натоварения ден, който прекарвам основно в залата.
А личния живот къде отива?
Нямам такъв. Ако ме попиташ дали ми липсва – не. Аз съм си работохолик. Принципно съм домошар човек и не обичам много да излизам. Предпочитам домашните събирания, тихите компании, но най добре се чувствам, когато ми е спокойно.
Да не се обърнеш един ден назад и да си кажеш какво направих?
Няма такъв вариант. На мен постоянно ми се случват луди неща. Дори когато ми доскучае си търся нещо интересно.
Любовта влияе ли ти на професионалния живот?
Да, влияе! Подкрепящо, усмихнато... Аз съм обичана. Може би имам късмет, защото винаги съм била обичана. Хубаво е, когато усещаш любовта от друг човек.
Познавам те като усмихнат и позитивен човек. Такава ли си винаги?
Аз съм такава каквато ме „поискат”. Когато човек ми се усмихне, аз също се усмихвам. Понякога ме мислят за студена, защото гледам сърдито. Няма как да е по друг начин, защото отношението което получавам, го предавам. Познаваш ме позитивна, защото и ти си позитивен. Знаеш, че всички носим някакви маски, но моята прекалено е реалната. Да, имам си своите моменти, като цяло съм по-затворен човек. Не обичам да споделям, да се ровят в душата ми, да разказвам лични истории. Когато ми е тежко предпочитам да съм сама и да го преживея. Плача когато искам, понякога няма причина, но ми се случва. Никога не го правя пред хора. Това е личен моменти и го запазвам такъв. Не позволявам да се преминава моята преграда. На сцената съм различна, но в реалния живот личното ми състояние личи, но не го изразявам буквално. Не може да съм лицемерна, за това не мога да се усмихвам постоянно и на всеки.
За какво плака последно?
За това, че не мога спя. За това, че не мога да отделя достатъчно време на майка ми, която ме вижда за минути и ме наблюдава през терасата как се качвам в колата, защото просто иска да ме види. За това, че... Понякога плача без причина. Малките неща натрупали се в ежедневието ме разплакват.Но винаги сама! Не разбирам защо има хора, които избиват в агресия и крещят. Аз понякога танцувам и плача... По здравословно е, не мислиш ли?
В личен разговор ми беше споделила, че се дразниш на медийното внимание. Обижда те това, че личния ти живот е интересен на медиите. За първи път ли реагираш така?
Да, дразни ме. Аз никога не съм искала да бъда известна по този начин. Не съм го търсила. Има една поговорка, която най-добрия ми приятел Трайко все ми я повтаря: „Като те е страх от мечки не влизай в гората!” Така е, но за да бъда щастлива трябва ли да живея по нечии стереотип? Искам да ти кажа, че всичко това, което се случи много ме разтърси. Станах двойно по-асоциална от преди. Трудно ми е да ти обесня. (мълчание) За първи път говоря на тази тема.
Говорила ли си със себе си на тази тема?
Да, обърнах се към себе си и се попитах дали искам това да ми се случи...
Кое „това”? Медийния интерес или личния живот?
Те са свързани ръка за ръка. Няма начин да избера едното, защото мъжът е много известен и вниманието към него е голямо. Няма как да избера само едното.
Невъзможно е да бъдете заедно и никой да не знае.
Така е. Не е приятно, но е истината.
Намери ли отговора?
Да. Искам да бъда щастлива, не искам да живея за някого и само аз знам какво е и никой няма право да коментира. Никой няма право да дава оценка. Това може да го правят само хората, които са в нещата.
Трудно е да се опише лицето на Маргарита в този момент. Тя се развълнува толкова много. Очите и станаха тъжни. Нямаше съмнение, че се върна към онзи момент, който може би вече беше забравила. Тогава, когато всички те обвиняват в нещо, за което нямаш вина. Любовта боли...
Може ли медийния интерес да убие една любов?
Не, няма как, но определено влияе. Месят се хора, които нямат това право. Те не са нито моите родители, роднини... Дори и те нямат право на това. Това е моят живот. Аз не смятам, че съм направила нещо грешно. Медиите може да съсипят нещо, което не е закрепено добре. Ако двама души си нямат доверие и не са силни, то със сигурност няма да издържат на нападките и негативизма. Знаеш ли колко грозни обаждания имах. Попитаха ме: „Вярно ли е, че си негова любовница?”. Любовница си тогава когато имаш отношения с един мъж и успоредно с неговото семейство.
Преживяла ли си голямата си любов до сега?
Хм... Тук ме изненада. (б.а. Реших да разчупя разговора, защото Маргарита беше много сериозна. В очите и се виждаше онази обида, която е изпитала през последните седмици, нападките на злобните хора и несправедливите обвинения, че тя е виновна за развода на мъжа до нея. В този момент исках да върна блясъка в очите й. Успях, тя се усмихна и се замисли над въпросът ми. Само за секунди очите и заблестяха като големи диаманти, а широката и перлена усмивка проговори...) Знам ли. Преживявала съм, голяма любов, но може би ме чака. Никога не знам какво ме очаква...
(б.а. Използвах пленителната усмивка и щастието изписано на красивото и лице за да задам най-неудобния въпрос. Неудобен, защото тя беше категорична още в предварителния разговор, че няма да отговори на подобно питане.Но вече беше време)
Заедно ли сте с Андрей?
Може ли да не отговарям?
Настъпи тишина. Музиката в ресторанта звучеше в главата ми, аз я гледах, тя посегна към чинията ми и си взе маслинката, която си бях оставил за финал. Не я спрях, защото исках да получа отговор на този въпрос с цената на финалното удоволствие от вкусната салата. Цената е хубава голяма черна маслина.
Как ме подхлъзна само. Аз избягвах и не исках да отговарям на този въпрос, но ти все пак ме попита. Защо ме питаш? Кой се вълнува от моя личен живот, то това с кого съм?
Знаеш ли, хората повече се вълнуват от това заедно ли сте, от колкото какво е истинската любов. Аз искам да говорим за това защо си щастлива, но трябва да се знае и кой те прави щастлива? Има ли мъж в живота ти?
Да, има.
Щастлива ли си?
Да, не ми ли личи?
Той се казва...
Пешо … (избухва в смях)
Някога бихте ли говори открито за връзката си?
Не. Едва ли някога, някъде ще се случи това. Бъди сигурен в това! Дори не искам и това да се случи, но ти си много упорит и пипаш нежно с оръжието си.
Защо си щастлива?
Защото имам всичко. Наясно съм със себе си, знам какво искам.
Кога за последно говори за любов?
Вчера с моя приятелка по телефона. Аз рядко говоря по тази тема, а трябва. Хората забравиха да обичат, да изживяват истинските емоции, да говорят за чувствата си. Не е задължително да го правят постоянно, но е хубаво. Любовта е толкова прекрасно нещо. Зарежда те и те кара да се чувства изпълнен с енергия. Жив си!
Последва една мълчалива усмивка. Маргарита умее да общува с очи. Признава ми, че последните 2 часа е била напълно открита.
Последен въпрос: Каква си ти?
В един вестник пишеше, че съм станала зла, командвала съм всички, и ги е било страх от мен. Хората не ме познават, но и не искам да ме познавам. Странно е защо се дават толкова мнения. Бих се радвала, ако някой се интересува от професионалния ми живот. Личния си е мой!
КОЯ Е МАРГАРИТА
Познаваме я от риалити форматите „Вип Денс” и „Байландо”. От години развива успешната си балетна школа „М Денс”. На 24 октомври тя навърши 28 години, а зад гърба си остава спорното училище, много състезания, травми и малко медийни изяви. Маргарита е сестра на певицата Петя Павлова. Двете не крият роднинската си свръзка, но не прекаляват с афиширането й. Преди години беше актуална в клюкарските издания заради връзката си с Графа, която беше дълга, интересна и приключи с добро приятелство.
ПРЕДИ НАЧАЛОТО
Почти два месеца отнеха на екипа на ELLE да убеди Маргарита да даде това интервю. Балерината в началото беше категорична, че снимките може да се състоят и да се публикуват, но интервюта на този етап тя не дава. Причините за решението и са много, като едната от тях е връзка й с Андрей. След дълги преговори тя се съгласи. Това е първото и за сега последното интервю на Маргарита Будинова.