HELLO България / Issue 36 / 28.06.2012
Горещото лято ни изненада – появи се като бяла лястовица. Тогава, когато го желаеш, то не идва, а те сполетява неочаквано. Прохладното дъждовно началото на юни по нищо не подсказа, че само след десетия ден ще бъде наистина горещо, не само физически, но и душевно. Дългоочакваната фотосесия на Лили Иванова за HELLO! България предстои да бъде реализирана. Денят е специален за целия ни екип, защото за първи път ще работим с нея, а доверието, което тя ни гласува, е огромно. И това се случва при едни уникални 33 градуса слънчева компания.
Очаквам я пред Галерията за модерно изкуство на улица „Оборище“. Лили живее на метри от нея, което улеснява нея и целия подготвителен екип, не се налага да се справяме с натоварения трафик. Точно в 17:00 тя и екипът се появяват. С широка усмивка първа подава ръка да се запознаем. Дотогава бяхме говорили само по телефона. Сега, като се замисля, винаги е отговаряла на обажданията лично. Никога не е подавала слушалката на някого, който да я дистанцира от досадния журналистически разговор. Точно това забелязах и в личната ни среща. Тя ме поздрави с уважение и усмивка. Видимо компанията й (гримьорът Кирил Чалъков и фризьорката Фифи от Hair Studio Fetish) беше във великолепно настроение. Влязохме в Галерията, а хората в нея напуснаха работните си места и тръгнаха да ни посрещат. Отново инициативата при запознаването беше на Лили. „Много ми е приятно, аз съм Лили Иванова“ – тези думи чу всеки от екипа. Това поведение успя да разчупи атмосферата, защото, няма да се лъжем, всички бяхме малко притеснени. И явно се усещаше, защото самата Лили се опитваше да скъси дистанцията с всички. „Вижте какво, аз познавам работата ви, гласувала съм ви вече доверие и ви моля да не ме питате как се чувствам, а да ми казвате как да застана“, заяви тя на Коко – младия талантлив фотограф, който сбъдваше една от своите мечти. Това изказване първоначално прозвуча като забележка, но тя беше на място. С думите си Лили показа, че няма никакво намерение да проявява звездни капризи и иска всички до нея да се държат нормално, без излишно фамилиарничене. Проблемът с климатика за момент изнерви всички, но не успя да я откаже от снимките. „Не съм капризна, но имам елементарни изисквания. Ако стане много горещо, косата се овлажнява и това ще промени цялата визия.“ И беше права. Отне ни само няколко минути да намерим два вентилатора, които охлаждаха обстановката, а всички отново бяха в усмихнато настроение.
Трудно е да ви разкажа какво чуха ушите ми по време на снимките, които продължиха три часа. Постоянните шеги между нея и гримьора Кирил Чалъков развеселяваха обстановката. „Ако не си ти да се смеем, какво щяхме да правим“, през смях му каза тя. Той не й остана длъжен и отново се пошегува, което направи последните кадри най-емоционални.
Опитвах се да запомня цялата ни среща. Гледах с усмивка и очаквах във всеки момент да бъда помолен да напусна. Така съм свикнал по фотосесии – звездите да се притесняват от втренчените в тях погледи. Но това не се случи. Останах до края. Това, което не мога да забравя, е мирисът, който изпълваше помещението, превърнато във времена гримьорна. Смесицата на скъпи нежни аромати, които Лили използваше при всяко преобличане, докосваше и най-чувствителното място в мозъка ми. Комбинацията от различни парфюми създаваше несравнимо ухание, което спокойно мога да нарека – Лили Иванова. След всяко преобличане тя хващаше различен флакон и нанасяше вълшебни аромати върху себе си. Това беше една от малкото нежности, които тя не криеше зад силното си присъствие, което ще усетите в разговора ни.
Трудно се забравя фотосесия, която не може да се преразкаже. Емоцията трудно бива изразявана в думи, а това прави всяко интервю много трудно за осъществяване. Дали по тази причина, или по друга, разговорът с Лили се проведе в друг ден, при други обстоятелства. Не беше важно тя да ни разкаже нещо неизвестно, важното беше, че тя се доверява. Не е тайна, че Лили отдавна трудно гласува доверие на медии, с които не е работила. Некоректното отношение я накара да подбира публичните си изяви, които никога не остават незабелязани.
Има ли мода в музиката?
Навсякъде има мода.
Обичате модата. Какво ви грабва първо в новите неща?
Просто новото и красивото, това е.
Любимите ви марки и с какво ви пленяват?
Любимият ми бутик в София е „Алюр”, там са любимите ми марки.
Къде съхранявате дрехите си?
Не обичам да трупам, обикновено ги подарявам на някой театър.
Не обичате цветните дрехи. Защо?
Имам два любими цвята, бяло и черно, те ми носят хармония. Понякога, вкъщи, разнообрявам с розово. Не обичам да съм цветно-шарена.
Пазите ли си нещо специално?
Да.
Не обичате бижута, но имате едно специално колие, с което не се разделяте. Каква е неговата история?
Тя е лична.
Може ли да се каже, че модата, освен красота и стил, е музика за окото?
Модата е творческо постижение на дизайнерите.
Музиката е вашият живот. Вие отдавате цялото си същество на нея, но какво се случва, докато работите? Колко време отнема създаването на една песен, която кара публиката да я слуша с отворена душа?
Създаването днес на хубава нова музика е скъп процес. Ако музиката и текстът са хубави, не е трудно да ми хареса песента. Времето на записа е относително, а е завършена, когато са приключили отделните процеси и бъдат удовлетворени всички изисквания на създателите на песента. Макар и странно да звучи, винаги се съобразявaм с желанието и изискванията на авторите на песента.
А те съобразяват ли се с вашите изисквания и какви са те?
Винаги! Смятам, че всички заедно се съобразяваме един с друг.
Коя е песента, която се е получила от първи път?
Много песни са се получавали от първия път, но няма да конкретизирам и изброявам.
Подготвяте концерт, за който отсега се говори, а следата от него със сигурност ще бъде историческа. Сбъдната мечта ли е този проект?
Сбъдването на всеки мой нов проект е сбъдване на една моя мечта, а идеята за този дойде от предложението на моите приятели от „ФАНТАСТИКО”, на които безкрайно благодаря. На концерта на 22 ноември ще пея в съпровод на формация от над 30 елитни български музиканти, избрани от музикалния продуцент на концерта – Стоян Захариев. Диригент и аранжор е невероятният пианист и музикант Живко Петров. В моята музикална кариера много често съм пяла на големи световни сцени в съпровод на всякакъв вид формации. Но този нов проект особено ме вълнува и затова мечтите ми не свършват, а преминават от един проект към друг.
На официалното обявяване на концерта в Sofia Live Club споделихте, че отсега не можете да спите и се вълнувате. Какво си представяте? Интересно ми е докъде виждате цялостната визия – сцена, декор, репертоар, мисли... Имате ли все още въпроси, чиито отговори липсват?
Да, вълнувам се, но за подробности не очаквайте да говоря. Всичко може да се промени и се променя до последния момент. Важна е целта – да се постигне най-доброто. Да не се хвалим сами пред огледалото.
Снимките са вече в разгара си. Всички са се отпуснали и всеки казва какво иска от другия. Гримьорът Кирил Чалъков играе важна роля за емоционалното състояние на Лили. Той постоянно се грижи за усмивката й, а тя му отвръща със смешни закачки. „Стига си пял, не можеш да пееш. Искаш, но не можеш“, с театрален тон тя стопира музикалните изяви на Кирил Чалъков. Той си припяваше нейна песен, което моменталически накара моя мозък да произвежда тиха за всички около мен музика, която слушам от известно време. Докато се унасям в собственото си мълчаливо и, естествено, фалшиво пеене, се връщам в реалността с поредната шега. Двамата гледат картината, на която е Малкият Принц и се шегуват кого от двамата са имали предвид, когато е рисувана творбата. Това предизвиква усмивките на всички.
Вие обичате директната комуникация. Никога не фамилиарничите, не сте излишно тактична. Назовавате нещата с точните думи. Къде е границата на общуването между артист-публика-медии? Спорите ли, или сте крайна? Как допускате нови хора в живота си, какви стени сте издигнали през годините?
Границата на мълчание, търпение, благоприличие и добрият тон е най-добре да не се преминават. Не обичам да споря. Никога не споря. Новите хора винаги са свързани с професията ми. А колкото до стените, Китайската стена вече е построена. Не продавам душата си за нищо.
Има ли личен момент в сценичните изяви?
Няма личен момент, всичко на сцената е подчинено на моите емоции, с които ме зарежда моята публика.
Често, докато слушам музиката ви, се опитвам да разбера дали това не е музикално интервю с душата ви. Няма как да не попитам за песента „Този свят е жена” – от песента до реалността.
Това е поетичното заключение на автора на текста към едноименната песен, това са неговите емоции и той би могъл най-добре да отговори.
Трудно допускате човек до душата си, но много хора са били в дома на Лили Иванова. Кое е най-личното място, до чиято енергия никой не се е докосвал?
Личното ми пространство е неприкосновено.
В световен план се наблюдава една метаморфоза в музиката. Забелязвам, че новата музика вълнува душата, а не тялото.
Мога да говоря само за моята музика. Пея за любов. А любовта винаги вълнува душата.
Вие обаче през годините преминахте през различни музикални стилове. Този сега ли изразява личното ви аз?
Не се отказвам от това, което съм изпяла, но мога да кажа, че новата стилистика на днешните ми песни ме „пали” по един нов, различен начин и прибавя съвсем ново усещане, ново чувство в моето изпълнение, което не подозирах, че преживявам.
Правите ли си равносметка за музикалния архив, който имате?
Историята прави равносметката, аз просто си гледам работата!
Опитах се разбера кога плачете, но такъв случай няма.
Това са друг тип хора и не съм от тях.
През последните години много млади таланти се появиха на родната сцена, но тяхното развитие не е голямо.
Щом казвате, че са таланти, би трябвало да имат желание за развитие. А ако желанието липсва, проблемът е техен.
В книгата си „Истината” разказвате за трудните периоди в кариерата си, за онези години, в които сте правили концерти с минимална печалба за вас. Въпреки това не сте се отказали. Как преодолявате трудностите? Има ли някаква тайна?
Всичко преодолявам с воля и безкрайно търпение, тайни няма.
Забелязал съм, че обичате да давате шанс на хората.
Да, шансове съм давала, но не искам да парадирам с тези неща.
Мечтите кога се появяват?
Винаги, когато човек знае какво иска и към какво се е устремил, проектите не спират, поне моите, стига човек да обича да работи. На 19 август – Летен театър във Варна, на 25 август – Летен театър в Бургас, и на 22 ноември 2012 – зала „Арена Армеец”, София. Заповядайте!
Часът е 19,30, а снимките вече са приключили. Изчакваме я първа да си тръгне, защото е проява на лош вкус да си съберем техниката и да се изнесем. „Беше ми много приятно и ви благодаря за всичко“, със здраво и приятелско ръкостискане тя се разделя с всеки поотделно. Уважителното обръщение „вие“ се запази и от двете страни до края на срещата ни. Когато тя си тръгна, всички останахме с впечатление, че тя показа много повече уважение към нас, отколкото ние към нея. Тя не прояви нито звездни маниери, нито капризи – само искаше всичко да се случи перфектно, професионално и екипно. Може би заради това тя е Лили Иванова. Личност, която не спира да вълнува със своята загадъчност, тактичност и уникалност. Модерна във всяко отношение, не само музикално…
Фото: Костадин Кръстев - Коко
Коса: Фифи за FETISH
Грим: Кирил Чалъков
Горещото лято ни изненада – появи се като бяла лястовица. Тогава, когато го желаеш, то не идва, а те сполетява неочаквано. Прохладното дъждовно началото на юни по нищо не подсказа, че само след десетия ден ще бъде наистина горещо, не само физически, но и душевно. Дългоочакваната фотосесия на Лили Иванова за HELLO! България предстои да бъде реализирана. Денят е специален за целия ни екип, защото за първи път ще работим с нея, а доверието, което тя ни гласува, е огромно. И това се случва при едни уникални 33 градуса слънчева компания.
Очаквам я пред Галерията за модерно изкуство на улица „Оборище“. Лили живее на метри от нея, което улеснява нея и целия подготвителен екип, не се налага да се справяме с натоварения трафик. Точно в 17:00 тя и екипът се появяват. С широка усмивка първа подава ръка да се запознаем. Дотогава бяхме говорили само по телефона. Сега, като се замисля, винаги е отговаряла на обажданията лично. Никога не е подавала слушалката на някого, който да я дистанцира от досадния журналистически разговор. Точно това забелязах и в личната ни среща. Тя ме поздрави с уважение и усмивка. Видимо компанията й (гримьорът Кирил Чалъков и фризьорката Фифи от Hair Studio Fetish) беше във великолепно настроение. Влязохме в Галерията, а хората в нея напуснаха работните си места и тръгнаха да ни посрещат. Отново инициативата при запознаването беше на Лили. „Много ми е приятно, аз съм Лили Иванова“ – тези думи чу всеки от екипа. Това поведение успя да разчупи атмосферата, защото, няма да се лъжем, всички бяхме малко притеснени. И явно се усещаше, защото самата Лили се опитваше да скъси дистанцията с всички. „Вижте какво, аз познавам работата ви, гласувала съм ви вече доверие и ви моля да не ме питате как се чувствам, а да ми казвате как да застана“, заяви тя на Коко – младия талантлив фотограф, който сбъдваше една от своите мечти. Това изказване първоначално прозвуча като забележка, но тя беше на място. С думите си Лили показа, че няма никакво намерение да проявява звездни капризи и иска всички до нея да се държат нормално, без излишно фамилиарничене. Проблемът с климатика за момент изнерви всички, но не успя да я откаже от снимките. „Не съм капризна, но имам елементарни изисквания. Ако стане много горещо, косата се овлажнява и това ще промени цялата визия.“ И беше права. Отне ни само няколко минути да намерим два вентилатора, които охлаждаха обстановката, а всички отново бяха в усмихнато настроение.
Трудно е да ви разкажа какво чуха ушите ми по време на снимките, които продължиха три часа. Постоянните шеги между нея и гримьора Кирил Чалъков развеселяваха обстановката. „Ако не си ти да се смеем, какво щяхме да правим“, през смях му каза тя. Той не й остана длъжен и отново се пошегува, което направи последните кадри най-емоционални.
Опитвах се да запомня цялата ни среща. Гледах с усмивка и очаквах във всеки момент да бъда помолен да напусна. Така съм свикнал по фотосесии – звездите да се притесняват от втренчените в тях погледи. Но това не се случи. Останах до края. Това, което не мога да забравя, е мирисът, който изпълваше помещението, превърнато във времена гримьорна. Смесицата на скъпи нежни аромати, които Лили използваше при всяко преобличане, докосваше и най-чувствителното място в мозъка ми. Комбинацията от различни парфюми създаваше несравнимо ухание, което спокойно мога да нарека – Лили Иванова. След всяко преобличане тя хващаше различен флакон и нанасяше вълшебни аромати върху себе си. Това беше една от малкото нежности, които тя не криеше зад силното си присъствие, което ще усетите в разговора ни.
Трудно се забравя фотосесия, която не може да се преразкаже. Емоцията трудно бива изразявана в думи, а това прави всяко интервю много трудно за осъществяване. Дали по тази причина, или по друга, разговорът с Лили се проведе в друг ден, при други обстоятелства. Не беше важно тя да ни разкаже нещо неизвестно, важното беше, че тя се доверява. Не е тайна, че Лили отдавна трудно гласува доверие на медии, с които не е работила. Некоректното отношение я накара да подбира публичните си изяви, които никога не остават незабелязани.
Има ли мода в музиката?
Навсякъде има мода.
Обичате модата. Какво ви грабва първо в новите неща?
Просто новото и красивото, това е.
Любимите ви марки и с какво ви пленяват?
Любимият ми бутик в София е „Алюр”, там са любимите ми марки.
Къде съхранявате дрехите си?
Не обичам да трупам, обикновено ги подарявам на някой театър.
Не обичате цветните дрехи. Защо?
Имам два любими цвята, бяло и черно, те ми носят хармония. Понякога, вкъщи, разнообрявам с розово. Не обичам да съм цветно-шарена.
Пазите ли си нещо специално?
Да.
Не обичате бижута, но имате едно специално колие, с което не се разделяте. Каква е неговата история?
Тя е лична.
Може ли да се каже, че модата, освен красота и стил, е музика за окото?
Модата е творческо постижение на дизайнерите.
Музиката е вашият живот. Вие отдавате цялото си същество на нея, но какво се случва, докато работите? Колко време отнема създаването на една песен, която кара публиката да я слуша с отворена душа?
Създаването днес на хубава нова музика е скъп процес. Ако музиката и текстът са хубави, не е трудно да ми хареса песента. Времето на записа е относително, а е завършена, когато са приключили отделните процеси и бъдат удовлетворени всички изисквания на създателите на песента. Макар и странно да звучи, винаги се съобразявaм с желанието и изискванията на авторите на песента.
А те съобразяват ли се с вашите изисквания и какви са те?
Винаги! Смятам, че всички заедно се съобразяваме един с друг.
Коя е песента, която се е получила от първи път?
Много песни са се получавали от първия път, но няма да конкретизирам и изброявам.
Подготвяте концерт, за който отсега се говори, а следата от него със сигурност ще бъде историческа. Сбъдната мечта ли е този проект?
Сбъдването на всеки мой нов проект е сбъдване на една моя мечта, а идеята за този дойде от предложението на моите приятели от „ФАНТАСТИКО”, на които безкрайно благодаря. На концерта на 22 ноември ще пея в съпровод на формация от над 30 елитни български музиканти, избрани от музикалния продуцент на концерта – Стоян Захариев. Диригент и аранжор е невероятният пианист и музикант Живко Петров. В моята музикална кариера много често съм пяла на големи световни сцени в съпровод на всякакъв вид формации. Но този нов проект особено ме вълнува и затова мечтите ми не свършват, а преминават от един проект към друг.
На официалното обявяване на концерта в Sofia Live Club споделихте, че отсега не можете да спите и се вълнувате. Какво си представяте? Интересно ми е докъде виждате цялостната визия – сцена, декор, репертоар, мисли... Имате ли все още въпроси, чиито отговори липсват?
Да, вълнувам се, но за подробности не очаквайте да говоря. Всичко може да се промени и се променя до последния момент. Важна е целта – да се постигне най-доброто. Да не се хвалим сами пред огледалото.
Снимките са вече в разгара си. Всички са се отпуснали и всеки казва какво иска от другия. Гримьорът Кирил Чалъков играе важна роля за емоционалното състояние на Лили. Той постоянно се грижи за усмивката й, а тя му отвръща със смешни закачки. „Стига си пял, не можеш да пееш. Искаш, но не можеш“, с театрален тон тя стопира музикалните изяви на Кирил Чалъков. Той си припяваше нейна песен, което моменталически накара моя мозък да произвежда тиха за всички около мен музика, която слушам от известно време. Докато се унасям в собственото си мълчаливо и, естествено, фалшиво пеене, се връщам в реалността с поредната шега. Двамата гледат картината, на която е Малкият Принц и се шегуват кого от двамата са имали предвид, когато е рисувана творбата. Това предизвиква усмивките на всички.
Вие обичате директната комуникация. Никога не фамилиарничите, не сте излишно тактична. Назовавате нещата с точните думи. Къде е границата на общуването между артист-публика-медии? Спорите ли, или сте крайна? Как допускате нови хора в живота си, какви стени сте издигнали през годините?
Границата на мълчание, търпение, благоприличие и добрият тон е най-добре да не се преминават. Не обичам да споря. Никога не споря. Новите хора винаги са свързани с професията ми. А колкото до стените, Китайската стена вече е построена. Не продавам душата си за нищо.
Има ли личен момент в сценичните изяви?
Няма личен момент, всичко на сцената е подчинено на моите емоции, с които ме зарежда моята публика.
Често, докато слушам музиката ви, се опитвам да разбера дали това не е музикално интервю с душата ви. Няма как да не попитам за песента „Този свят е жена” – от песента до реалността.
Това е поетичното заключение на автора на текста към едноименната песен, това са неговите емоции и той би могъл най-добре да отговори.
Трудно допускате човек до душата си, но много хора са били в дома на Лили Иванова. Кое е най-личното място, до чиято енергия никой не се е докосвал?
Личното ми пространство е неприкосновено.
В световен план се наблюдава една метаморфоза в музиката. Забелязвам, че новата музика вълнува душата, а не тялото.
Мога да говоря само за моята музика. Пея за любов. А любовта винаги вълнува душата.
Вие обаче през годините преминахте през различни музикални стилове. Този сега ли изразява личното ви аз?
Не се отказвам от това, което съм изпяла, но мога да кажа, че новата стилистика на днешните ми песни ме „пали” по един нов, различен начин и прибавя съвсем ново усещане, ново чувство в моето изпълнение, което не подозирах, че преживявам.
Правите ли си равносметка за музикалния архив, който имате?
Историята прави равносметката, аз просто си гледам работата!
Опитах се разбера кога плачете, но такъв случай няма.
Това са друг тип хора и не съм от тях.
През последните години много млади таланти се появиха на родната сцена, но тяхното развитие не е голямо.
Щом казвате, че са таланти, би трябвало да имат желание за развитие. А ако желанието липсва, проблемът е техен.
В книгата си „Истината” разказвате за трудните периоди в кариерата си, за онези години, в които сте правили концерти с минимална печалба за вас. Въпреки това не сте се отказали. Как преодолявате трудностите? Има ли някаква тайна?
Всичко преодолявам с воля и безкрайно търпение, тайни няма.
Забелязал съм, че обичате да давате шанс на хората.
Да, шансове съм давала, но не искам да парадирам с тези неща.
Мечтите кога се появяват?
Винаги, когато човек знае какво иска и към какво се е устремил, проектите не спират, поне моите, стига човек да обича да работи. На 19 август – Летен театър във Варна, на 25 август – Летен театър в Бургас, и на 22 ноември 2012 – зала „Арена Армеец”, София. Заповядайте!
Часът е 19,30, а снимките вече са приключили. Изчакваме я първа да си тръгне, защото е проява на лош вкус да си съберем техниката и да се изнесем. „Беше ми много приятно и ви благодаря за всичко“, със здраво и приятелско ръкостискане тя се разделя с всеки поотделно. Уважителното обръщение „вие“ се запази и от двете страни до края на срещата ни. Когато тя си тръгна, всички останахме с впечатление, че тя показа много повече уважение към нас, отколкото ние към нея. Тя не прояви нито звездни маниери, нито капризи – само искаше всичко да се случи перфектно, професионално и екипно. Може би заради това тя е Лили Иванова. Личност, която не спира да вълнува със своята загадъчност, тактичност и уникалност. Модерна във всяко отношение, не само музикално…
Фото: Костадин Кръстев - Коко
Коса: Фифи за FETISH
Грим: Кирил Чалъков