списание ELLE / септември 2010
Има истории, които не се разказват лесно. Драмата винаги е била интересна на читателя, но задавали ли сте си въпроса как се чувства автора, който разказва чуждата тъга. Преживява ли я или просто е мазохист, радва се на всяка драматична сълза?
За съжаление намерих отговора, без да подозирам, че може да ми се случи това. Интервюто с Христина е най-трудния разговор, който някога съм водил, защото истината е болезенена, трудно призната и много изстрадана.
Дълго време бившата жена на футболиста Благой Георгиев отказваше да говори с медиите. Признава, че никога не се е смятала за известно момиче и за това е предпочита да стои в страни от медийните шумотевици. Нужни бяха месеци за да спечелим доверието й и тя да вдигне за първи (и последен път) своята лична завеса. „Аз никога не съм търсела слава, не ми е нужно. Не е лесно да направя този материал, но смятам, че трябва. Понякога човек е необходимо да разкаже своята история, защото в нея ще се припознаят много жени и мъже и ако мога да бъда полезна на някого това ще е добре. Освен това, моята драма стана публична, но така и не се чу моята гледна точка.”
Христина се съгласи да говори, защото мълчането е силно, но и опасно. Тя не желае да бъде съжалявана, от тези които не я познават, защото близките и се възхищават на силата, която притежава. „Давам първото и последното си итервю. Аз нямам светска кариера и дори не знаех защо медиите се интересуват от мен. Избрах да разкрия истинските чувства пред ELLE, защото списанието не търси личната драма, а иска да покаже красивото не само визуално, но и душевно. Аз съм силен човек и всички не трябва да забравяме, че това, което не ни убива ни прави по-силни.”
Преговорите с Христи отнеха няколко седмици. Но накрая постигнахме желаната цел и имахме дата и час за интервю, а по-късно и за снимки.
Това е една истинска история, която развълнува и мен, а аз като мъж рядко преживявам чуждите истории. Ще се опитам да ви потопя в една истинска история, която разказва за живота такъв какъв е...
Срещаме се с Христина в известен хотел в Симеоново. Часът е 16.30 и тя пристига само с минута закъснение. От черният автомобил излиза една красавица, която няма никакви признаци скоро да е станала майка. Усмихва се пленително и заедно влизаме в семейното хотелче. Оказва се, че мястото и е любимо и заради гледката и добрата кухня.
„Ще хапнем ли? Аз съм гладна, идвам от фитенс... ” Пита ме тя и отново с пленителната си усмивка ме подканва да не се притеснявам. Тя се опитваше да премахне напрежението между нас, което е моя работа, но тя се справи по-успешно. Поръча си таратор и миш-маш, а аз от вълнение просто казах – „Същото и за мен”. Не исках да започвам интервюто, защото в главата ми беше пълна каша от хиляди въпроси и не можех да уловя първия. Тя обаче заяви, че няма какво да се бавим и можем да започнем разговора. След тази нейна увереност бях убеден, че ще ми отговаря лаконично и се се е подготвила предварително и за най-неудобните теми. Истината обаче се оказа друга – по искрени и човешки отговори не бях получавал от „новобранец” в бранша (тя все пак за първи път говори за личния си живот с медии). Всичко започна така...
Как се чувстваш, след всичките неща, които преживя тази година?
Добре се чувствам. Радвам се на дъщеря ми, която ангажира цялото ми ежедневие.
Как минава един твой ден?
Започва много рано, заради малката. Общо взето постоянно сме заедно, разхождаме се в парковете, виждам се с приятелки, тренирам.
Много хора се вълнуват от твоето вътрешно състояние. Как приемаш всичко онова, което те сполетя в края на 2009 година?
Беше един ужасен период, само аз си знам какво съм преживяла, през какво минах и колко ми струваше. Това че бях бремена ми помогна много да не падна духом и да продължа с гордо вдигната глава. Днес малката е жива и здрава и осмисля целия ми живот. Тъжно е, че той няма да продължи така както съм мечтала. Никога не съм си представяла, че ще бъда самотна майка и семейството ми няма да е в пълен състав.
Ще те върна назад във времето когато вие с Благой решихте да станете родители. Планувана ли беше наследницата ви?
Да, разбира се. Ние бяхме заедно 5 години, но през всичкото това време аз не съм настоявала да имаме дете. Просто в един момент и двамата бяхме на вълна бебе и нещата се случиха. Това се случи в периода когато на него кариерата му се развиваше така както искаше, а един мъж е щастлив, когато му върви професионално. Той беше този, който пожела да станем трима. Аз вече бях готова и изчаквах момента. Смешно и несериозно е определени личности да коментират, че съм искала да го вържа с това дете, което е създадено с много любов. Видно е, че няма какво да върже един мъж, било то и дете. Обидно е когато се говори така.
Как реагира Благой когато разбра, че си бременна?
Живеехме в Русия. Той беше на лагер с отбора си когато аз научих новината. Не исках да му я съобщавам по телефона за това го изчаках да се прибере. Спомням си, че беше през нощта, аз го чаках... Когато научи се разплака...
И от там?
Всичко си беше наред, до последния момент. Живота ни не се промени по никакъв начин, аз се чувствах щастлива и обичана, отвръщах му със същото. Не е имало никакви признаци той да не е щастлив.
В края на ноември миналата година първенството му приключи и ние се прибрахме в България. В началото на декември заминахме на почивка в Дубай. До тогава и по време на ваканцията аз се чувствах най-щастливата жена на света. Той ме носеше на ръце. Въобще не съм подозирала, че нещо се случва.
Прибрахме се от ваканцията и точно за една седмица отношението му към мен се промени тотално. Закъсняваше, не искаше да говори с мен, изнизваше се сутрин. Аз веднага разбрах, че има нещо, което се случва. Бързо разбрах кой е човекът, който го е променил. В рамките на 2 седмици бях разбрала цялата история и се разделихме.
Кой взе решението за раздялата?
Аз! Беше много глупаво аз да го чакам бремена в 6-ия месец в къщи, а той да не се прибира. Нещата отиваха на зле, той не желаеше въобще да разговаря с мен. Направих опит да обсъдя случващото се с него. Виждах,че е объркан и исках да му помогна. Все пак чакахме дете и не исках да върши глупости. Тогава той ми каза, че не може да говори с мен „за това”. След което аз му казах, че съм до тук. Просто си събрах багажа и си тръгнах. Това се случи на бъдни вечер.
Тук и най-силният човек не може да не се развълнува. Видимо очите на Христина се напълниха със сълзи, но нито капка не се пророни от тях. Спрях разговора. В такива моменти много журналисти са готови на всичко за да получат пълната драма. Но Христина е много истинска и откровена и няма сила, която да ме накара да ровя в раната, която заедно отворихме отново. Замълчахме за минута, след което аз и предложих да спрем разговора и да хапнем.
Не знаеш в какво ме върна, но искам да продължим. Не се притеснявам от нищо. Питай, аз ще отговарям.
Това може да го каже само един силен и уверен в себе си човек. Трудно е да се опише това, което се вижда в очите и. Там няма нито гняв, нито омраза. В пълните и очи намирам тъга, която върви по неотъпканата пътека на новото непознато щастие.
Той как реагира, когато ти си тръгна в тази свята вечер?
Той ме спря на вратата и ми каза да не правя глупости, но го бях решила. Не беше лесно… Връщаш ме в една кошмарна вечер, която не пожелавам на нито една жена!
Той кога влезе в манастира?
Малко след Дубай, преди да се разделим. Наскоро научих нещо, което той си мисли, че аз не знам. По време на престоя си в светия храм, Благо е бил с нея. Двамата са се видели за първи път тогава, до този момент са се познавали само чрез съобщения по телефона.
С кого сподели мъката, която преживяваше бременна в шестия месец?
Родителите ми и приятелите. Жалко е, че в трудните моменти се прави истинска селекция на най-близките, но съм щастлива от факта, че хората които мислех за близки се оказаха такива. Макар периодът да беше много лош, аз бях щастлива от факта колко истински хора има около мен. Те ми даваха сили и ми бяха опората.
Потърси ли помощ от специалист? В такива ситуации човек не взема адекватни решения?
Не, никога не ми е била нужна. Аз говорех за проблемите и споделях. Обсъждах, но само с най-близките. Никога не съм се притеснявала да разкривам истинските си чувства и емоции, да плача, ако ми се плаче, да ругая, ако ми се ругае. Не мога да кажа, че съм приела нещата с желязно самообладание, но в никакъв случай не съм изпадала в кризи. Не може да се пренебрегне и това, че чаках дете. Това също ме правеше много силна. Нямах право да си съсипвам живота заради нещо, което вече се е случило. Притеснявах се повече от това случващото се да не се отрази на бебето, а това не можех да го допусна. Исках да родя едно здраво дете.
Колко време ти отне да приемеш нещата и без проблем да говориш за тях?
Аз имах нужда да говоря постоянно, така ми олекваше повече. Не бягам от проблемите, а ги решавам.
След раздялата, Благой интересуваше ли се от твоето състояние и това на бебето?
Ние се разделихме, когато бях бременна в края на шестия месец и се видяхме за първи път три месеца по-късно, в родилния дом. През това време само сме се чували по телефона. Да, той се вълнуваше как съм, но не сме виждали.
Въпреки всичко това дете е създадено от и със любов?
С много любов и желание от двамата!
Името кой го избра?
Двамата. Бяхме още заедно когато решихме, ако е момче ще е Йоан, ако е момиче - Йоана.
Чувстваш ли се самотна майка?
Честно казано, Да! Когато се разхождам в парка и срещам двойки с децата си... При мен това го няма, аз винаги съм сама.
За разлика от повечето футболни съпруги ти не си познато лице от страниците на вестниците. Защо? Той ли не искаше да си известна, ти ли предпочиташе да си зад светлините на прожекторите?
Аз не съм го искала. Не смятам, че има с какво и за какво да се показвам. Не съм направила нещо, с което да се изтъквам. Той е звездата и никога не е искал жената до него да бъде известна. По тази причина ми е странно всичко, което се случва в момента. Смятам, че от цялата тази история, аз и той трябва да сме хората, които да признават какво се е случило, а не трети лица.
Нито ти, нито той обаче говорехте.
Така или иначе нашата история се превърна в страхотен сапунен сериал, който от време на време благодарение на други хора сериите продължават. Аз реших да говоря за това, защото се изписаха много неща, които ще останат и след време ще се помнят. Изписаха се много смешни истории за това как той едва ли не е живял в някакъв кошмар и не е бил щастлив. Ако беше така, то защо реши да има дете? Ако не искаше да е с мен, той нямаше да бъде. Благо знае какво иска и никой никога не може да го контролира. Това, което се случи не го е търсил, може би го е търсил, но с друга цел, а не с цел раздяла.
Говоря пред вас, защото имам достойнство. Не искам дъщеря ми когато порасне и разбере от добронамерени хора какво са писали медиите, когато се е раждала, да ме попита: „Мамо, ти защо си си мълчала?”
Силна си!
Да, наистина е така. Аз съм спортистка и освен физически съм калена и психически. Сега когато погледна назад съм горда от себе си. Казвам – Браво! Успях!
Майчинството в какво ти помогна?
От момента, в който родих осъзнах, че животът ми вече е друг. Всичко останало загуби смисъл и цялото ми същество беше завладяно от дъщеря ми. Тя затвори портата на тъгата. Тук искам да поясня, че не съм изпадала в следродилна депресия или подобни състояния. От първата секунда на Йоана аз се промених, промени се и живота ми и ще се променя – към по-добро.
Да се върнем на раждането. Как му съобщи хубавата новина и как реагира той?
От първите по-сериозни контракции аз му съобщих, че явно момента наближава. От този момент се чувахме през 10 минути. Той беше притеснен и развълнуван. Не можеше да си дойде, защото нямаше полет, а искаше. В момента, в който родих, той беше първият човек, на когото съобщих. Разплака се по телефона... Успя да се прибере за изписването.
Това кога се случва?
Аз родих на 31 март, това се случва на 4 април.
Как продължи първата ви среща след раздялата?
Прибрахме се у дома. Той ни придружи, после дойде на вечеря и на следващия ден си замина. Нямаше как да остане повече.
За какво си говорехте? Той как се държа с теб?
Бяхме щастливи. Звучи странно, но това, което се беше случило между нас беше на заден план. Дори не говорехме за него.
Той каза ли „съжалявам”?
Много неща сме си казали. Това няма да го разкажа, но смея да твърдя, че той в момента се чувства много объркан.
Вие не сте спрели комуникацията?
Не. Чуваме се всеки ден. Все пак има дъщеря и се вълнува. Вижда я рядко по много причини. Освен разстоянието, което го разделя от нас, той вече си има друго семейство, за което се грижи. Виждал я е 5 пъти до сега.
В медиите излезе информация, че той се е променил. Отделил се е от старите си приятели, не комуникира с никого?
Този Благо аз не го познавам. Наистина е друг, наистина се е отделил от старите си близки. Ние с него винаги сме обичали да се забавляваме с много хора. Домът ни постоянно приемаше гости, обичахме да се забавляваме в големи компании. Той винаги е бил много усмихнат, весел... До колкото знам, сега не живее по този начин. Имам чувството, че в момента се е свил в една черупка и не знам защо?
В твоите очи виждам загриженост. Вместо омраза там има друго. Ти се вълнуваш за неговия живот, за състоянието му... Точно както една майка се грижи за детето си.
Много хора ще кажат, че съм глупачка, защото той толкова ме е наранил, а аз се притеснявам за него. Когато се контузи и го оперираха, аз много се притеснявах. Вълнувам се и за възстановяването му. Той не лош човек, пет години бяхме заедно, той ми е първият, няма как да мисля по друг начин за него. Цял живот ще се вълнувам и ще бъда до него, ако се наложи. Все пак не бива да забравяме, че ние сме свързани завинаги чрез дъщеря ни.
Би ли му простила някога?
Човек не бива да казва „никога”. Никой не знае какво ще се случи един ден. Но дори и да е възможно това да се случи, то той трябва да има сериозен пръст в това. Всичко зависи от него.
За какво те боли най-много?
За това, че нямам мечтаното семейство. Това е най-тежкото, което едва ли някога ще превъзмогна. Знам че не съм единствената жена в такова състояние и не се отказвам да търся щастието, но има неща, които не могат да заменят други. Щастието на дъщеря ми е по-важно от моето. А тя ще порасне само с майка си. Тъжно е...
Мислиш ли за бъдещето?
Да, надявам се да срещна човек, който да ме уважава и да ме подкрепя. Днес истинските мъже са изчезващ вид. Знам че ще ми е трудно да обичам отново, но не се отказвам.
НАЧАЛОТО НА ЛЮБОВТА
Двамата се запознават преди още да са навърши пълнолетие по американските закони (22 години). Той играе в столичния отбор „Славия”, а тя е спортистка. Срещат се на улицата и между тях пламва изпепеляваща любов. Всичко се случва бързо и страстно. Благо е първият мъж на Христина във всяко едно отношение. Най-вече в любовта. Двамата изживяват много емоции заедно. Израстването на футболиста, успехите, падовете… Заедно са в добро или лошо. Тя избира живота на семейната жена, която се лишава от своята кариера заради любовта. Следва го навсякъде и във всичко. Лишава се от много неща и не съжалява за решенията, защото последните пет години от живота й са най-хубавите, макар да са приключили по тъжен начин, но с край, който поставя ражда нов живот-дъщеря им.
ИЗНЕВЕРИТЕ НА БЛАГО
„Живеем в страна, в която изневярата се счита за нормално едва ли не. Аз винаги съм била далеко от идеята, че аз ще съм му единствената жена или той ще ми е единствения мъж. Казвала съм му, че един истински мъж прави нещата така, че жената никога да не разбере. При него е по-трудно, защото е известен и винаги се разбира. Прощавала съм изневяра, не го крия. Когато обичаш, нямаш друг избор. Но една жена трябва да знае, че вълкът козината си мени, но нрава никога. ”
За съжаление намерих отговора, без да подозирам, че може да ми се случи това. Интервюто с Христина е най-трудния разговор, който някога съм водил, защото истината е болезенена, трудно призната и много изстрадана.
Дълго време бившата жена на футболиста Благой Георгиев отказваше да говори с медиите. Признава, че никога не се е смятала за известно момиче и за това е предпочита да стои в страни от медийните шумотевици. Нужни бяха месеци за да спечелим доверието й и тя да вдигне за първи (и последен път) своята лична завеса. „Аз никога не съм търсела слава, не ми е нужно. Не е лесно да направя този материал, но смятам, че трябва. Понякога човек е необходимо да разкаже своята история, защото в нея ще се припознаят много жени и мъже и ако мога да бъда полезна на някого това ще е добре. Освен това, моята драма стана публична, но така и не се чу моята гледна точка.”
Христина се съгласи да говори, защото мълчането е силно, но и опасно. Тя не желае да бъде съжалявана, от тези които не я познават, защото близките и се възхищават на силата, която притежава. „Давам първото и последното си итервю. Аз нямам светска кариера и дори не знаех защо медиите се интересуват от мен. Избрах да разкрия истинските чувства пред ELLE, защото списанието не търси личната драма, а иска да покаже красивото не само визуално, но и душевно. Аз съм силен човек и всички не трябва да забравяме, че това, което не ни убива ни прави по-силни.”
Преговорите с Христи отнеха няколко седмици. Но накрая постигнахме желаната цел и имахме дата и час за интервю, а по-късно и за снимки.
Това е една истинска история, която развълнува и мен, а аз като мъж рядко преживявам чуждите истории. Ще се опитам да ви потопя в една истинска история, която разказва за живота такъв какъв е...
Срещаме се с Христина в известен хотел в Симеоново. Часът е 16.30 и тя пристига само с минута закъснение. От черният автомобил излиза една красавица, която няма никакви признаци скоро да е станала майка. Усмихва се пленително и заедно влизаме в семейното хотелче. Оказва се, че мястото и е любимо и заради гледката и добрата кухня.
„Ще хапнем ли? Аз съм гладна, идвам от фитенс... ” Пита ме тя и отново с пленителната си усмивка ме подканва да не се притеснявам. Тя се опитваше да премахне напрежението между нас, което е моя работа, но тя се справи по-успешно. Поръча си таратор и миш-маш, а аз от вълнение просто казах – „Същото и за мен”. Не исках да започвам интервюто, защото в главата ми беше пълна каша от хиляди въпроси и не можех да уловя първия. Тя обаче заяви, че няма какво да се бавим и можем да започнем разговора. След тази нейна увереност бях убеден, че ще ми отговаря лаконично и се се е подготвила предварително и за най-неудобните теми. Истината обаче се оказа друга – по искрени и човешки отговори не бях получавал от „новобранец” в бранша (тя все пак за първи път говори за личния си живот с медии). Всичко започна така...
Как се чувстваш, след всичките неща, които преживя тази година?
Добре се чувствам. Радвам се на дъщеря ми, която ангажира цялото ми ежедневие.
Как минава един твой ден?
Започва много рано, заради малката. Общо взето постоянно сме заедно, разхождаме се в парковете, виждам се с приятелки, тренирам.
Много хора се вълнуват от твоето вътрешно състояние. Как приемаш всичко онова, което те сполетя в края на 2009 година?
Беше един ужасен период, само аз си знам какво съм преживяла, през какво минах и колко ми струваше. Това че бях бремена ми помогна много да не падна духом и да продължа с гордо вдигната глава. Днес малката е жива и здрава и осмисля целия ми живот. Тъжно е, че той няма да продължи така както съм мечтала. Никога не съм си представяла, че ще бъда самотна майка и семейството ми няма да е в пълен състав.
Ще те върна назад във времето когато вие с Благой решихте да станете родители. Планувана ли беше наследницата ви?
Да, разбира се. Ние бяхме заедно 5 години, но през всичкото това време аз не съм настоявала да имаме дете. Просто в един момент и двамата бяхме на вълна бебе и нещата се случиха. Това се случи в периода когато на него кариерата му се развиваше така както искаше, а един мъж е щастлив, когато му върви професионално. Той беше този, който пожела да станем трима. Аз вече бях готова и изчаквах момента. Смешно и несериозно е определени личности да коментират, че съм искала да го вържа с това дете, което е създадено с много любов. Видно е, че няма какво да върже един мъж, било то и дете. Обидно е когато се говори така.
Как реагира Благой когато разбра, че си бременна?
Живеехме в Русия. Той беше на лагер с отбора си когато аз научих новината. Не исках да му я съобщавам по телефона за това го изчаках да се прибере. Спомням си, че беше през нощта, аз го чаках... Когато научи се разплака...
И от там?
Всичко си беше наред, до последния момент. Живота ни не се промени по никакъв начин, аз се чувствах щастлива и обичана, отвръщах му със същото. Не е имало никакви признаци той да не е щастлив.
В края на ноември миналата година първенството му приключи и ние се прибрахме в България. В началото на декември заминахме на почивка в Дубай. До тогава и по време на ваканцията аз се чувствах най-щастливата жена на света. Той ме носеше на ръце. Въобще не съм подозирала, че нещо се случва.
Прибрахме се от ваканцията и точно за една седмица отношението му към мен се промени тотално. Закъсняваше, не искаше да говори с мен, изнизваше се сутрин. Аз веднага разбрах, че има нещо, което се случва. Бързо разбрах кой е човекът, който го е променил. В рамките на 2 седмици бях разбрала цялата история и се разделихме.
Кой взе решението за раздялата?
Аз! Беше много глупаво аз да го чакам бремена в 6-ия месец в къщи, а той да не се прибира. Нещата отиваха на зле, той не желаеше въобще да разговаря с мен. Направих опит да обсъдя случващото се с него. Виждах,че е объркан и исках да му помогна. Все пак чакахме дете и не исках да върши глупости. Тогава той ми каза, че не може да говори с мен „за това”. След което аз му казах, че съм до тук. Просто си събрах багажа и си тръгнах. Това се случи на бъдни вечер.
Тук и най-силният човек не може да не се развълнува. Видимо очите на Христина се напълниха със сълзи, но нито капка не се пророни от тях. Спрях разговора. В такива моменти много журналисти са готови на всичко за да получат пълната драма. Но Христина е много истинска и откровена и няма сила, която да ме накара да ровя в раната, която заедно отворихме отново. Замълчахме за минута, след което аз и предложих да спрем разговора и да хапнем.
Не знаеш в какво ме върна, но искам да продължим. Не се притеснявам от нищо. Питай, аз ще отговарям.
Това може да го каже само един силен и уверен в себе си човек. Трудно е да се опише това, което се вижда в очите и. Там няма нито гняв, нито омраза. В пълните и очи намирам тъга, която върви по неотъпканата пътека на новото непознато щастие.
Той как реагира, когато ти си тръгна в тази свята вечер?
Той ме спря на вратата и ми каза да не правя глупости, но го бях решила. Не беше лесно… Връщаш ме в една кошмарна вечер, която не пожелавам на нито една жена!
Той кога влезе в манастира?
Малко след Дубай, преди да се разделим. Наскоро научих нещо, което той си мисли, че аз не знам. По време на престоя си в светия храм, Благо е бил с нея. Двамата са се видели за първи път тогава, до този момент са се познавали само чрез съобщения по телефона.
С кого сподели мъката, която преживяваше бременна в шестия месец?
Родителите ми и приятелите. Жалко е, че в трудните моменти се прави истинска селекция на най-близките, но съм щастлива от факта, че хората които мислех за близки се оказаха такива. Макар периодът да беше много лош, аз бях щастлива от факта колко истински хора има около мен. Те ми даваха сили и ми бяха опората.
Потърси ли помощ от специалист? В такива ситуации човек не взема адекватни решения?
Не, никога не ми е била нужна. Аз говорех за проблемите и споделях. Обсъждах, но само с най-близките. Никога не съм се притеснявала да разкривам истинските си чувства и емоции, да плача, ако ми се плаче, да ругая, ако ми се ругае. Не мога да кажа, че съм приела нещата с желязно самообладание, но в никакъв случай не съм изпадала в кризи. Не може да се пренебрегне и това, че чаках дете. Това също ме правеше много силна. Нямах право да си съсипвам живота заради нещо, което вече се е случило. Притеснявах се повече от това случващото се да не се отрази на бебето, а това не можех да го допусна. Исках да родя едно здраво дете.
Колко време ти отне да приемеш нещата и без проблем да говориш за тях?
Аз имах нужда да говоря постоянно, така ми олекваше повече. Не бягам от проблемите, а ги решавам.
След раздялата, Благой интересуваше ли се от твоето състояние и това на бебето?
Ние се разделихме, когато бях бременна в края на шестия месец и се видяхме за първи път три месеца по-късно, в родилния дом. През това време само сме се чували по телефона. Да, той се вълнуваше как съм, но не сме виждали.
Въпреки всичко това дете е създадено от и със любов?
С много любов и желание от двамата!
Името кой го избра?
Двамата. Бяхме още заедно когато решихме, ако е момче ще е Йоан, ако е момиче - Йоана.
Чувстваш ли се самотна майка?
Честно казано, Да! Когато се разхождам в парка и срещам двойки с децата си... При мен това го няма, аз винаги съм сама.
За разлика от повечето футболни съпруги ти не си познато лице от страниците на вестниците. Защо? Той ли не искаше да си известна, ти ли предпочиташе да си зад светлините на прожекторите?
Аз не съм го искала. Не смятам, че има с какво и за какво да се показвам. Не съм направила нещо, с което да се изтъквам. Той е звездата и никога не е искал жената до него да бъде известна. По тази причина ми е странно всичко, което се случва в момента. Смятам, че от цялата тази история, аз и той трябва да сме хората, които да признават какво се е случило, а не трети лица.
Нито ти, нито той обаче говорехте.
Така или иначе нашата история се превърна в страхотен сапунен сериал, който от време на време благодарение на други хора сериите продължават. Аз реших да говоря за това, защото се изписаха много неща, които ще останат и след време ще се помнят. Изписаха се много смешни истории за това как той едва ли не е живял в някакъв кошмар и не е бил щастлив. Ако беше така, то защо реши да има дете? Ако не искаше да е с мен, той нямаше да бъде. Благо знае какво иска и никой никога не може да го контролира. Това, което се случи не го е търсил, може би го е търсил, но с друга цел, а не с цел раздяла.
Говоря пред вас, защото имам достойнство. Не искам дъщеря ми когато порасне и разбере от добронамерени хора какво са писали медиите, когато се е раждала, да ме попита: „Мамо, ти защо си си мълчала?”
Силна си!
Да, наистина е така. Аз съм спортистка и освен физически съм калена и психически. Сега когато погледна назад съм горда от себе си. Казвам – Браво! Успях!
Майчинството в какво ти помогна?
От момента, в който родих осъзнах, че животът ми вече е друг. Всичко останало загуби смисъл и цялото ми същество беше завладяно от дъщеря ми. Тя затвори портата на тъгата. Тук искам да поясня, че не съм изпадала в следродилна депресия или подобни състояния. От първата секунда на Йоана аз се промених, промени се и живота ми и ще се променя – към по-добро.
Да се върнем на раждането. Как му съобщи хубавата новина и как реагира той?
От първите по-сериозни контракции аз му съобщих, че явно момента наближава. От този момент се чувахме през 10 минути. Той беше притеснен и развълнуван. Не можеше да си дойде, защото нямаше полет, а искаше. В момента, в който родих, той беше първият човек, на когото съобщих. Разплака се по телефона... Успя да се прибере за изписването.
Това кога се случва?
Аз родих на 31 март, това се случва на 4 април.
Как продължи първата ви среща след раздялата?
Прибрахме се у дома. Той ни придружи, после дойде на вечеря и на следващия ден си замина. Нямаше как да остане повече.
За какво си говорехте? Той как се държа с теб?
Бяхме щастливи. Звучи странно, но това, което се беше случило между нас беше на заден план. Дори не говорехме за него.
Той каза ли „съжалявам”?
Много неща сме си казали. Това няма да го разкажа, но смея да твърдя, че той в момента се чувства много объркан.
Вие не сте спрели комуникацията?
Не. Чуваме се всеки ден. Все пак има дъщеря и се вълнува. Вижда я рядко по много причини. Освен разстоянието, което го разделя от нас, той вече си има друго семейство, за което се грижи. Виждал я е 5 пъти до сега.
В медиите излезе информация, че той се е променил. Отделил се е от старите си приятели, не комуникира с никого?
Този Благо аз не го познавам. Наистина е друг, наистина се е отделил от старите си близки. Ние с него винаги сме обичали да се забавляваме с много хора. Домът ни постоянно приемаше гости, обичахме да се забавляваме в големи компании. Той винаги е бил много усмихнат, весел... До колкото знам, сега не живее по този начин. Имам чувството, че в момента се е свил в една черупка и не знам защо?
В твоите очи виждам загриженост. Вместо омраза там има друго. Ти се вълнуваш за неговия живот, за състоянието му... Точно както една майка се грижи за детето си.
Много хора ще кажат, че съм глупачка, защото той толкова ме е наранил, а аз се притеснявам за него. Когато се контузи и го оперираха, аз много се притеснявах. Вълнувам се и за възстановяването му. Той не лош човек, пет години бяхме заедно, той ми е първият, няма как да мисля по друг начин за него. Цял живот ще се вълнувам и ще бъда до него, ако се наложи. Все пак не бива да забравяме, че ние сме свързани завинаги чрез дъщеря ни.
Би ли му простила някога?
Човек не бива да казва „никога”. Никой не знае какво ще се случи един ден. Но дори и да е възможно това да се случи, то той трябва да има сериозен пръст в това. Всичко зависи от него.
За какво те боли най-много?
За това, че нямам мечтаното семейство. Това е най-тежкото, което едва ли някога ще превъзмогна. Знам че не съм единствената жена в такова състояние и не се отказвам да търся щастието, но има неща, които не могат да заменят други. Щастието на дъщеря ми е по-важно от моето. А тя ще порасне само с майка си. Тъжно е...
Мислиш ли за бъдещето?
Да, надявам се да срещна човек, който да ме уважава и да ме подкрепя. Днес истинските мъже са изчезващ вид. Знам че ще ми е трудно да обичам отново, но не се отказвам.
НАЧАЛОТО НА ЛЮБОВТА
Двамата се запознават преди още да са навърши пълнолетие по американските закони (22 години). Той играе в столичния отбор „Славия”, а тя е спортистка. Срещат се на улицата и между тях пламва изпепеляваща любов. Всичко се случва бързо и страстно. Благо е първият мъж на Христина във всяко едно отношение. Най-вече в любовта. Двамата изживяват много емоции заедно. Израстването на футболиста, успехите, падовете… Заедно са в добро или лошо. Тя избира живота на семейната жена, която се лишава от своята кариера заради любовта. Следва го навсякъде и във всичко. Лишава се от много неща и не съжалява за решенията, защото последните пет години от живота й са най-хубавите, макар да са приключили по тъжен начин, но с край, който поставя ражда нов живот-дъщеря им.
ИЗНЕВЕРИТЕ НА БЛАГО
„Живеем в страна, в която изневярата се счита за нормално едва ли не. Аз винаги съм била далеко от идеята, че аз ще съм му единствената жена или той ще ми е единствения мъж. Казвала съм му, че един истински мъж прави нещата така, че жената никога да не разбере. При него е по-трудно, защото е известен и винаги се разбира. Прощавала съм изневяра, не го крия. Когато обичаш, нямаш друг избор. Но една жена трябва да знае, че вълкът козината си мени, но нрава никога. ”