публикувано в бр.5 на списание HELLO! България / 24.02.2011
На всеки човек му се случва да изживее разочарования в живота си. Дали на професионално ниво, в лични семейни премеждия или приятелски приключения, болката винаги идва след радостта. Но в тази история нещата са по-различни – героинята ни първо разказа за разочарованието в живота си, а сега трудно иска да признае вълшебните мигове, които преживява в една прекрасна компания.
Всички познават Кака Лара. Тя има фенове от няколко поколения, макар да е млада. Съдбата от малка я среща с телевизията и от сутрешното детско предаване тогава днес тя води неугасващия “Полет над нощта” на БНТ.
Личният живот на Лазарина (както е истинското й име) не остана скрит и с много детайли винаги беше изнесен пред очите на публиката. Дори разводът стана публичен. Но за новия мъж в живота си и най-прекрасната новина, която ще ги свърже за цял живот, тя почти не желае да говори. Сега, когато тайната й е очевидна, тя реши да сподели пред HELLO! и хубавите неща от новото лично начало.
Нежеланието й да говори си има причина. Тя е изненадана, че сълзите, които проля в телевизионния ефир, са развълнували много хора. Проблемът не е в интереса, а в това какъв е бил той. Изненадана е, че мъката печели повече симпатии отколкото радостта в живота на един човек. Никой не обръща внимание на хубавите новини, но лошите имат твърда аудитория. След тези сълзи тя започнала да изпитва страх да си признае, че е щастлива, защото “в България не се харесват този тип хора”, казва тя.
Това естествено е далеко от истината и HELLO! го доказва. Щастието, макар и позабравено, липсва на хората и те все повече започват да го търсят.
Тази история е от щастливите и се надяваме да усетите онази дълбока усмихната душа на Лара, която тя крие за себе си и още няколко човека.
В един от топлите февруарски дни ние се видяхме около НДК. Разходихме се в парка, поговорихме и се посмяхме. Наблюдавах очите на Лара през цялото време. Те бяха като едни големи диаманти, които блестят, блестят, блестят... Щастието прелива в душата й. Говорехме си, а аз бях забравил да пусна диктофона, защото емоцията в думите ме пренесе в един друг свят. Този на истинските реални приказки в малко шеговита интонация...
Като гледам коремчето, доста е пораснало...
Да... Ами, в шестия месец сме.
А ще ми кажеш ли какъв е полът?
Надявам се да е жена. Имам намек от лекарката, че може би ще ми се сбъднат мечтите, по-точно на Бенджи, и мисля в тази насока. Гледам розови колички.
Това е страхотно, но да бъдем честни - никой не знае за таткото и за това как се стигна до този момент с теб да си говорим за бебета. Откъде всъщност да започнем. Ти имаш толкова много за разказване...
Мога да започна от 1987, долу-горе по това време. Майка ми ми каза, че е бременна, аз бях на 13 години и мислех, че ме лъже. Искам да ти кажа, че родителите ми са ме гледали на майтап, какво да се очаква от актьорско семейство. Мислех си, че за пореден път се шегуват с мен, защото много исках братче, понеже все бях сама, а те в театъра. Но получавах само някакво животинче, когато ставах по-досадна. Та да се върна на годината 1987. Тогава ми се случи най-голямото ми щастие, както го наричам – първото ми дете. Моят брат. До ден-днешен с него много се обичаме, защото съм нещо средно между майка и сестра. Знаеш ли, Бенджи винаги се е бъзикала с мен, че и тя, като стане на 13, ще си има братче. Аз обаче винаги съм й казвала, че повече деца няма да раждам и ще гледам само внуци. Тя все пак винаги е настоявала, че ще подновим разговора за братче или сестриче, когато стане на 13. Цял живот ми го е повтаряла и ето, ще стане. Живот и здраве, бебето ще се появи и тя вече ще е на толкова.
Много интересно, дъщеря ми минава по моя път. Но най-важното е, че Бенджи е убедена, че тя ще ражда, а не аз.
Тя къде е сега? Нали трябваше да дойде.
Да, но днес... голяма трагедия. (Всичко това Кака Лара разказва в типичния за нея шеговит стил.) Имало инцидент в училище. Големите от 9-и клас, които тайно много харесваме, се целили със снежни топки. Но нали времето е по-топло и те са станали на лед, и едно такова нещо ударило лицето й. Почти съм убедена, че мойта дъщеря доброволно е попаднала в боя с топки. Но ударът е сериозен и не знам как ще убеждавам учителите, че не съм я пребила.
Вие двете сте много близки. Приятелки, които си казват всичко открито, но как й каза, че си бременна?
Така е, ние нямаме тайни. Говорехме си и аз й споделих, че имам подозрение. Ние отдавна си говорим по женски. В момента сме на тема менструален цикъл и го чакаме. Според нея това е знакът, че вече е голяма. Чакаме го и си обясняваме всичко. Дори за секс си говорим, тя знае, че колкото повече се изчака за първия път, толкова по-добре.
В един от разговорите й споделих, че имам някакви подозрения, че може би, евентуално... Помолих я да отидем заедно до аптеката да купим тест. Тя беше първият човек, който разбра, и със сигурност е най-щастливият човек на Земята. Вече в компютъра имаме папка със снимки на избрани завеси, креватче, дрешки. Нали нищо не се купува предварително и тя е подготвена, нали ще ражда. Виж, щеше да е хубаво в момента да е при нас, защото тя е по-наясно от мен за всичко и ще даде напълно задоволителни отговори на въпросите ти.
Добре, но и аз съм те чувал да казваш, че не искаш второ дете. Винаги си го заявявала категорично. Тогава как ТИ прие новината?
Станах още по-щастлива. Има много странно съвпадение. Освен това, което ти разказах, има още едно. И двата пъти, в които забременявам, аз не разбирам веднага. Не ме гледай така учудено, защото ние, жените, понякога си имаме едни проблеми, които се решават с по-дълго лечение и тогава някои неща не се случват по обичайния начин. Трудно ми е да ти го обясня, но жените знаят за какво говоря. И така, и двата пъти разбирам доста по-късно от нормалното, че съм бременна. Питаш ме как се чувствах... Различно е. Разликата е огромна, когато си на 23 и на 36. Първия път си играеш малко на кукли, майки и деца, а сега си по-осъзнат и се радваш по-истински. Все още не мога да повярвам, че ми се случва. Знаеш ли, ако нямах 100% подкрепа на Бенджи, никой нямаше да разбере... Тя беше човекът, по когото си измерих реакцията. Важно беше. Естествено Веско също много се зарадва...
Ето, каза го най-накрая. Дори името му не знам.
Не го ли знаеш?
(Настъпи една тишина, очите й заблестяха още по-силно. Усмихна се широко и погледна замечтано нагоре. Само споменаването на името му я развълнува до такава степен, че за секунди тя промени цялото си излъчване. Пред мен се появи едно момиче, което изригва от любов. Спомних си ученическите преживявания и вълнения. Сравних ги и не открих разлики. Тя е много влюбена и както си го помислих, така и го изрекох...)
Ама ти си много влюбена? Личи ти. Защо замълча, винаги си била много открита и не си пестиш емоциите.
(Тя продължи да ми се усмихва и ме гледаше с бляскавите си диаманти, които мигаха вълнуващо. С леко притеснение и шепнейки, проговори... ) Страх ме е. Всичко е много публично. Страх ме е. Бях много малка, като ми се случиха нещата. На 17 години започнах с “Милион и едно желания”. Тогава хората нямаха избор и гледаха БНТ. Даже се казваше БТ – Първа програма. Тогава нямаше много вестници и хората, които се появяваха по тях, бяха малко. Цялото ми порастване беше публично. Пубертет, гадже, Владо, сватба, бебе, развод. Всичко. Някак си завърши естествено. Но сега искам всичко да си е за мен. Да се скрия и да не споделям, защото е различно и си е мое. Искам да бъда като другите хора – да не давам обяснения защо се усмихвам, защо съм щастлива, защо?
Искаше ми се всичко да е скрито, но не успях.
Успяваш. Ето, днес си сама на интервюто. Не искаш да ни запознаеш... Но все пак не може да си мълчиш. Досега не си имала тайни, не може изведнъж да имаш. Ще ти е много трудно. Вие всъщност откога сте заедно?
Август 2009. В началото и двамата си мислехме, че всичко е мимолетно, смешно и кратко. Много бързо открихме, че имаме общи интереси, извън телевизията. Тук е мястото да кажем, че той е като мен, работи в медия, но от другата страна на екрана. Слушаме еднаква музика, книги, интереси. Манията по каране на колело... Имаме много общи приятели. Някак си станахме много близки, всичко се случваше. В същото време в личен план ми се случваха много не хубави неща. В този период преживях няколко трудни момента, един от които беше свързан с телевизията. Не ми подновиха договора и останах без работа. Колкото и да се опитвах да го играя, че не ми пука - болеше, когато от БНТ решиха да не ми подновят договора. Те дори ми взеха пропуска за достъп. Това се случи още преди да се спре предаването “Всички пред екрана”. Тогава работех като PR на БНТ и този договор ми прекратиха. Беше трудно да ходя да правя намаленото вече като продължителност предаване, което се излъчваше в някакъв безумен час. Имах чувството, че всеки път трябва да благодаря, че работя там. Много обидно. Веско обаче доста адекватно понесе всичките ми тези проблеми. Разчитах на него...
(Тук тя отново млъква и се замечтава. Ама наистина е много влюбено това момиче – мисля си аз... )
Виж, ако сега не бях толкова бременна, със сигурност щях да съм бременна, но нямаше да ми личи. Това беше неизбежно.
Значи нямаше изненада?
ДА, искахме го. Желано отвсякъде е.
А Бенджи как се разбира с него?
Идеално. Мисля си, че той не е много добре запознат с творчеството на “Джонас Брадърс” и “Хана Монтана”. Там имаме пропуски, но напредват нещата.
Заедно живеете, нали?
Да, от октомври миналата година.
Каква ти е фамилията в момента?
Златарева. Цял живот. Имах едно тире. Няма го.
Чух обаче, че май пак ще сменяш лична карта заради нова втора фамилия...
Ами, не... Не е ставало на въпрос дори. Не знам...
Ако те изненада?
Ох, не знам. Не съм мислила. Това е тема, с която се сбогувах миналата година. Не знам... Винаги съм била категорична, че няма да имам второ дете, ето, разбра се, ще имам второ дете. Как да кажа, че не бих се омъжила отново. Толкова неща ми се случиха, които преди отричах. Но едно знам, не е нужно двама човека да декларират любовта си някъде, важно е да я има. От това по-хубаво няма. Вече не искам да съм категорична в нищо.
Какъв е Веско?
По професия оператор, а иначе... (Мълчание, блясък в очите... описвам я, защото точно това лице не мога да забравя. Господи, толкова любов има в това момиче. Всеки път, като МУ спомена името, и тя блести. Това не може да се заснеме, да се преразкаже. Тя мълчи и грее. Сияе.) Веско е много добър и смешен човек.
Лелеее, колко си влюбена...
Мислиш ли? (Смее се като малко дете...) Знаеш ли колко е... Радва се на корема ми като малко дете. Много е смешно това. Много е приятно, когато виждаш някой как реагира на големите събития в живота си. Аз и преди съм била бременна, но не и той. И... Не мога да ти разкажа. Хубаво е.
Ти не си от романтичните, а той?
Не съм му давала повод да е много романтичен. Имам чувството, че аз отблъсквам всякакъв вид романтика. Не знам. Важно е, че се смеем на едни и същи неща, но е отговорен. Той много се промени през последните месеца. Понеже ще гледаме бебе, той реши, че е пораснал. Виж, ние, тримата, ще гледаме някакво бебе. Той и Бенджи гледат филми на такива теми и се впечатляват, изненадват...
Щастието прелива от теб...
Като за двама. Казват, че бременните ядат като за двама, аз съм щастлива като за двама. Чувствам се силна. В момента нищо не ми пука. Винаги съм измервала щастието си с това дали имам работа. Утре да ми кажат: ти повече няма да работиш никога в БНТ! – Не ми пука! Имам си друга идея. Знам, че през лятото ще бъда с количка в Борисовата градина. И всичко това е благодарение на това, че виждам радостта и отражението й в хората около мен. Понеже Бенджи и Веско са щастливи от всичко, как аз да не бъда...
Тя отново замълча. Влюбено и усмихнато. Може да я гледате всеки петък през нощта по БНТ, но това, което видях, може да се разкаже само в реален разговор. Надявам се да съм предал поне малко от щастието на порасналата Кака Лара. А то е толкова много...
Станислав Дочев
Фото: Тони Тончев