Първо съвместно интервю!
Когато
съдбата събира любовта...
Публикувано в HELLO! България / бр. 13 16.06.2011
Всяка любов
е красива. Но има такива, които се случват точно като в приказките. Необяснимо
вълшебно. Точно такава е историята на Йоана и Иван. Предстои ви да прочетете
една сага, която звучи като измислица, но е самата истина.
Вече няколко
месеца HELLO! е част от тази нереална химия, която двамата влюбени изживяват.
Те не просто избраха най-успешното българско списание да отрази сватбата им,
която ще се състои в разгара на лятото, а ни направиха част от техния празник.
Точно заради това решихме да им подарим една чудесна пред сватбена фотосесия.
Както във филмите. Да, има репетиция във всичко.
След дълга
подготовка, която включваше избиране на бижута от вълшебния магазин на SSG,
приказни рокли от FEDE и елегантни костюми на "Агресия", се
настанихме в хотел Arena di Serdica. Любезните ни домакини, които се намират в
сърцето на столицата, ни посрещнаха със слънчево настроение в съботната утрин.
Беше рано, а всички бяхме развълнувани. Това, което предстоеше, се усещаше във
въздуха. Едни вълнуващи 10 часа и снимки, които запечатаха емоция, която нито с
думи, нито изображение може да разкаже.
Няма как да
не звучи вълшебно. Все пак тяхната връзка е такава. И ще се убедите самите вие
от разговора с бъдещата булка, който се проведе няколко дни след снимките. На
срещата присъства само тя, защото бъдещият младоженец отново отсъстваше от
България. Всъщност той често пътува и много трудно напаснахме графика на
снимките.
Как се
чувстваше Иван след снимките?
Много
зареден и много веселяшки. Той се забавляваше. Като кажеш “експерт по
европейските проекти”, си представяш някакъв доста обран човек, но не и Иван.
Това ли е
неговата работа?
Да. Той е
шеф на софийския офис на една австрийска компания. Самият той ръководи лично 4
или 5 проекта.
Как човек с
такава професия се среща с актриса и те се влюбват?
Точно като в
приказките. Всичко започна в новогодишната нощ на 2008 срещу 2009. Оказа се, че
празнуваме в едно и също столично заведение, но в различни компании. Запознахме
се малко след като настъпи Новата година. И тук всичко стана съдбовно... Знаеш,
че след еуфорията обикновено купонът се променя, компаниите се разпадат. Оказа
се в един момент, че всички са по двойки, а само ние сме сами. Така се стекоха
нещата, че тръгвайки за друго парти, бяхме в едно такси и... Така прекарахме
остатъка от нощта заедно. Тръгвайки си от последния пиано бар в Лозенец, той ми
предложи да ме изпрати, защото съм сама. Беше светло и като по филмите в точния
момент едно такси мина покрай нас. В една тясна софийска уличка на 1 януари.
Изникна от ъгъла, качи ни веднага и замина. Аз го приех като много добър знак.
Същия месец
се намирах в един много интензивен период, в който много пътувах и бях
изключително заета. В малките дупки успяхме да се видим няколко пъти, по малко.
В края на януари реших да го поканя на гости. Тогава той ме целуна за първи
път. Месец по-късно живеехме заедно. Всичко беше ясно, без да се обсъжда.
Думите бяха излишни. И двамата водим много интензивен начин на живот, а
чувствата ни са взаимни. Какво има да се обсъжда? Ние много си паснахме, извървяхме заедно пътя на опознаването. Той много се грижеше за мен, в онзи
период минавах от грип в грип. Някак си тази негова огромна грижа ме накара да
повярвам, че е различен. Извън семейството ми никой не е полагал такива грижи
за мен.
Знаеш ли,
Иван извървя пътя към мен, аз трябваше само да му повярвам... Направих го и
така открих моето мъжко "аз". Не спирам да го повтарям. Толкова си
приличаме. А съдбовните знаци не спираха. Родена съм на 08.04., а той на
16.08., а годината е една и съща. Знаеш ли, три месеца преди да го срещна,
правех нещо необяснимо – всяка вечер си пожелавах едно и също нещо: който и да
си ти, където и да се намираш, знам, че те има, и те моля - ела и ме намери.
Обичам те!
Много
интересно...
Звучи
странно, но това се случи. Той дойде и ме намери!
Звучи
толкова вълшебно... Но не мога да не те попитам как се справихте с това, че ти
си известна, а той е далеко от тези среди?
Той се
забавлява с моята популярност, нищо не го притеснява. Иван е изключително весел
човек. Като малък е искал да стане цирков артист, но е продължил семейната им
традиция.
Той идвал ли
е на твои представления?
Щастлива
съм, че му върнах вярата към театъра. Иван си имаше изградено мнение, което се
е формирало преди години, и това го караше да подминава салоните през
последните 5-6 години. Има обаче една постановка, която е изключително
подходяща за хора като него. “Симулатор за чифтосване” е много интересно
интерактивно представление, което на 4 места променя своя ход посредством
решение на публиката. Моят опит е показал, че това е постановката, която е
идеална за хората, които по някакъв начин са се откъснали от театъра или никога
не са били близки с него. След като Иван видя представлението, след това той
заведе целия си офис.
Всъщност
Иван освен с любов дойде при мен и с наградите в професията. Някак си дотогава
само се доказвах. През 2009 взех “Максим” за “Одисей”. Това е първата ми
награда, а той я прие за нещо нормално. Спомням си, че ние бяхме пресни като
двойка и го заведох на церемонията. Беше много вълнуващо. Тази година правя 20
години, откакто съм в театъра на “Армията”, а на 17-ата година ме оцениха за
това, че съм една от най-добрите сред тях. Споделих този миг с човека, за
когото бях мечтала. Всъщност знаеш ли, че той е създаден за мен. Винаги съм си
го представяла. Моделирах го в съзнанието си и се оказа реалност... Животът ми
е друг, откакто е до мен.
Същата
година обаче вие сте поставени пред друго изпитание на съдбата.
Да, същата
година поставиха диагнозата на мама. Ключов момент, който ми помогна да се
убедя отново, че това е Човекът! Ние бяхме едва 5 месеца заедно, но... Без него
със сигурност много по-трудно бих се съвзела. Има хора, които никога не успяват,
но той ми помогна. Семейството на Иван е уникално. Те са изключително задружни
и когато се случва нещо с някого, то засяга всички. Силите се обединяват и
всеки забравя личните си грижи. Това, че аз не бях част от тях, а само от
неговия живот, не попречи те да приемат моите проблеми за свои. Много ми
помогнаха. Нямам думи да опиша колко прекрасни хора са.
Иван е
загубил баща си по болезнен начин, твърде рано. Бил е само на 21. Получава
масивен инсулт, изпада в кома и за една седмица си отива. Те дори не се
прощават. А той е имал много силна връзка с него, както аз с мама. Иван знаеше
какво се случва с мен, беше го изживял. На 5 юни станаха 9 месеца от смъртта й
и макар да си мисля, че по някакъв начин започвам да приемам случващото се, той
ме подготвя за по-тежки периоди. Казва, че реалното осъзнаване от липсата й
предстои и кризите ще бъдат по-тежки. Прекрасен е Иван...
Толкова
много вълнуващи са вашите отношения. По това, което ми разказваш, наистина си
личи, че вие сте един за друг. Интересно ми е колко вълшебно е било
предложението за брак....
Никога не
съм робувала на организираните празници, от сорта на “деня на влюбените”. Но
първото “обичам те” дойде на този ден. Бяхме в Боровец, стояхме до един
прозорец, той ме беше прегърнал в гръб, гледахме снежинките, които падаха и
имаха съвършена форма. Беше красиво, топло и спокойно, и аз просто го изрекох –
обичам те. В този момент се замислих какво направих и дали не го уплаших, а той
реагира като мен. Оказа се, че и двамата сме имали нуждата да го изречем, а ни
е било страх.
Това се
случи през 2009. Година по-късно бяхме отново на почивка. Направихме си закуска
в леглото. Беше много приятно и уютно. След като закусихме, той ме прегърна и
ми каза, че иска това никога да не свършва и винаги да сме заедно. Подаде ми
една червена кутийка и там беше съвършеният годежен пръстен. Предвидливо преди
това е взел друг мой пръстен, за да ми бъде по мярка. После се разбрахме, че
неговата форма (прегърнат диамант) е знакът на вричането.
Романтично е
това момче...
Много. Той и
до днес ми пише писма на хартия. Дори ми ги оставя така, както ги е поправял.
Драскал, преписвал наново изреченията. Уникално е, като отида в театъра за
представление, и да ме посрещне писмо от него. Вълшебно е. И до днес
задължително ми “пожелава много хубав театър”. Без това представлението не
започва...
Иван е
страхотен, но историята на неговия род е богата и вълнуваща. Цялото му
семейство са висшисти - физици или математици. Това е дълбока традиция. Единият
дядо - Георги Манев, открива това как сателитите да гравитират около Земята, а
не да се реят из Космоса. Години след неговата смърт семейството му получава
диплом от Германия.
Всъщност
това е много малка част от традициите и важните неща в неговото семейство.
Щастливка съм, че Иван е до мен и сме заедно, и всичко онова, което ни
предстои...
На финала да
завършим със сватбата...
Тя ще бъде в
ретро аристократичен стил. Една от изненадите е сватбеният ни автомобил, който
благодарение на “Мото-Пфое” ще ни пренесе в далечната 1930. Роклята ми се
изработва по поръчка от Fede, а костюмът на Иван е поверен на
"Агресия". И двете модни къщи изготвят уникални неща, които са точно
в концепцията. Мирела Ненчова от SSG лично се ангажира за нашите халки. Това,
което знам, е, че моята ще бъде допълнение на годежния ми пръстен, а за да се
случи това, той повече от месец е при тях. С украсата са се заели от цветарски
магазини New Garden. Очакваме около 120 човека, като превес ще са роднините.
Подготвяме изненади, които със сигурност ще бъдат вълнуващи и впечатляващи.
Това е точното определение.
Станислав
Дочев
Снимки:
Христо Петров
Стайлинг:
Пламена Иванова
Грим:
Вилислава Велкова
Коса:
Академия “Стефан”
Специални
благодарности на: хотел Arena di Serdica, магазини SSG, модна къща Fede,
"Мото-Пфое", модна къща "Агресия", магазини за цветя New
Garden
каре – към
бижутата
Малко след
обявяването на годежа, майката на Иван дава наследствените семейни бижута на
Йоана със заръката, че те се предават на снахата в рода. Историята датира от 4
поколения. Пръстенът, който както определиха специалистите от SSG, е с уникална
изработка от началото на 20 в., която със сигурност не е дело на български
бижутер. Огромният диамант си прави компания с още 21, а съставът е от бяло,
жълто и червено злато. Пръстенът е спечелен на комар. Според легендата богат
търговец го придобива на покер и го подарява на дъщеря си, която решава да
постави началото на традицията. Историята на медальона е по-неясна. Той се
присъединява по-късно към пръстена, но никой не знае как. След като се предаде
в него, трябва да се поставят снимки на младоженците.