показва любимите си момичета
Публукувано в бр. 6 на сп. HELLO! България
Той от години радва
зрителите на bTV с неподправеното си поведение. Няколко години беше
водещ на “Горчиво”, а сега е част от “Господари на ефира” и “Пълна
лудница”. Само при нас Геро реши да разкрие своята тайна на доброто си
настроение – неговото семейство. Покани ни в дома си, в 10 сутринта.
Само тогава може да ни отдели време, защото графикът му е натоварен, а
времето оскъдно.
Посрещна
ни с усмивка и бодро настроение. На входната врата ни очакваха
половинката му и малката принцеса, която преди минути се беше събудила. В
началото не ни прие с усмивка, но няколко мига по-късно сама
подаде сигнал за игра. Разговорът ни с тях протече без излишни
формалности, а през цялото време някой от тях все вършеше нещо.
Определят
се като италианско семейство. Все някой нещо казва на висок глас, за
няколко минути настава суматоха и после всичко утихва. „За
секунди става джагара-джугара и след пет минути настъпва спокойствие.
За това вина имам само аз, защото съм емоционален и труден характер”,
започва Геро своето откровено признание.
Всички
го познаваме като усмихнат и весел, но той е по-различен у дома. "Обича
да му е тихо и спокойно, не е по пътуванията и дългите почивки.
Понякога се дразни, че аз имам нужда да говоря, а той не, защото цял ден
е общувал с много хора. Разбирам го, но и той ми влиза в положението”,
разказва половинката му. „Някой път ме изкарва... аз и казвам: Жена,
остави ме за 1 час да се освестя, но тя не, да си каже и... така става
олелията”, репликира я той. Двамата разказват разказват всичко това с
много усмивка и настроение. Познават се отлично и са на мнение, че семейство,
което не спори, не е истинско семейство. Забавно е в домът им, който е
обазведен практично, с всички удобства, без излишни мебели и огромно
пространство за игра.
Историята на актьора и любимата му започва през 2007 година. Запознава
ги приятелка на Цвети, която играе по това време с Геро в „Ах, този
джаз”. Става въпрос за Жени - съпругата на Иван Лечев. Любовта между тях
не пламва веднага. „Не й се дадох лесно. Мъж на 34 години съм все пак.”
– „Аз бък бях на 29 и точно бях писала дипломна работа за ахилес-а. По
стечение на обстоятелствата, той тъкмо беше преживял операция заради
скъсване и това беше първата ни тема за разговор.” – „Тя, жена ми, има
повече висши образования от мен. Първо е кинезитерапевт, след това е
завършила спортна журналистика. Преди да започне практикуването на
професия „майка”, защото това си е работа и държавата плаща за нея.
Разликата е, че не е по 8 часа на ден, а 24 – 7 дни в седмицата. Преди
да се появи дъщеря ни работеше в една здравна телевизия, има и
дългогодишен опит в здравно заведение”.
Двамата
са толкова приказливи, че трудно човек може да им вземе думата. Говорят
увлекателно и с интересни истории. Като тази, че Жени хваща букета на
сватбата им и днес вече е омъжена за
Иван Лечев. Всъщност Геро и Цвети се вземат година след запознанството
си – на 7 септември 2008, а точно девет месеца по-късно се появява
Йохана. В Деня на космонавтиката - 12 април 2009, тя проплаква – ден
преди имения ден на майка си. Почти месец по-рано от очакваното
принцесата ги изненадва с появата си. Таткото си спомня, че точно се
върнал от провинцията и единственият му свободен ден бил 12 април и
вместо на 9 май дъщеря му решава да „развали” подготвеното парти по
случайа Цветница на мама и да направи двоен празник в семейството.
Двамата изпадат в умиление, когато се сещат за „тогава”,
а малката им красавица ги разконцетрира с подкани да си поиграят. Тя
вече е спокойна и не я притесняваме, дори позира на снимките. Наследила е
таланта от баща си, когото обожава. „Тя по цял ден е с мен, и когато
той се прибере, е много щастлива. Чака го, раздва му се по телевизора.
Интересно е само когато по едно и също време е на екрана и лежи на
дивана.” Йохана настоява татко и да си поиграе с нея, а той не се
замисля. Става и веднага сяда на земята до нея и започват да се
забавляват. „Понякога е трудно да разбереш кой е на 2 години. Тя или аз.
Като влезна в нейния живот, ставам част от него. Това много ми помага в
работата, защото детето в мен не изчезва. Много е забавно. Случвало се е
в 2 през нощта да не можем да заспим и да си играем. Знаеш ли колко ме е
променила. Това е нормално, защото си даваш ясната сметка, че точно
сега детето е бял лист и ние рисуваме върху него. Неслучайно старите
хора са го казвали, че първите 7 години са най-важни.”
Скоро
предстои Йохана да тръгне на детска градина и майка й се надява да
започне работа в телевизонна здравна продукция. Иска да се занимава с
медии, но по специалноста си, няма интерес към шоусредите.
В
момента Геро е изключително натоварен и по-рядко пътува из провиницията
да играе. Радва се, че има повече ангажименти. След дългогодишния му
опит в БНТ, после при Къци Въпцаров, а сега и в „Господарите” и „Пълна
лудница” се е научил да не се взема насериозно. „Първият път като паднеш
от високо е много тежко. Но тогава разбираш, че това ще се случва и пак
ще се случва, затова
трябва да живееш нормално и да се държиш човешки. Защото, когато си там
горе, е добре, но там долу няма никой. Всички те забравят. Отдавна съм
го превъзмогнал и живея спокойно и уравновесено. Радвам се, че
телевизията дава възможност театърът да се развие. Каквото и да говорят
за този вид реклама, постановките с медийните лица са препълнени.
Доказателство за това е „Шемет”. Имаме над 40 представления, но сега
когато отново съм на екран, не искам да кажа голяма дума, но отново
залата е пълна до дупка. Телевизията влияе върху театъра, което е
хубаво.”
Както
си говорим така, той ни дава знак, че трябва да приключваме, защото ще
хваща метрото за жк „Младост”, където е студийният снимачен комплекс на
комедийното предаване на bTV.
Поглеждам го с учуда... „Сега и ти като хората... Ама вие с метрото ли?
Аз им отговарям: Не, със самолета?! Хора, запомнете едно, ние хората от
телевизора не изкарваме милиони. Съвсем нормални сме, а това за
богатството е са само при холивудсдките актьори...”
Приключваме срещата си с приятелско отношение. Разделяме
се с обещанието, че това няма да е последната ни среща. Геро не обича
излишни показвания в списания и предавания, но има ли повод, го прави от
сърце. Какъв по-хубав повод да споделиш щастието си?
Станислав Дочев
Снимки: Тони Тончев