Надскачаща успехите
Разказ за емоциите от репетицията до грандиозния финал
Публикувано в бр.50 на сп. HELLO! България
Денят е 22 ноември, а часът малко след 15. За първи път влизам в новото бижу на София – зала „Арена Армеец”. Когато на 2 април научих, че Лили Иванова ще изнесе самостоятелен концерт в най-голямата зала на България, реших, че искам това да бъде денят, в който за първи път ще прекрача прага й. Месеците изминаха неусетно, а денят на голямото събитие беше от онези, натоварените, в които е трудно да отпуснеш душата си, за да попиеш енергията, която искаш да уловиш. В дни като днешния човек не си дава сметка какво са преживели артистите при подготовката. Всичко изглежда лесно, бързо организирано и просто. Усещането на зрителя е, че просто това е част от живота. Сега се замислям колко време всички хора, включили се в мащабния проект, са живели с мисълта за 22 ноември, а за мен е просто ден за емоции…
На вход С0 се срещаме с Петя Иванова (б.а., ПР на събитието и на Васко Василев – една позитивна професионална личност). Тя с усмивка ни подава пропуските, които ни допускат в цялата зала, без да бъдем спирани. Въведени в огромното пространство през тунел, който дори не разбрах къде се намира, но когато се озовах зад сцената, сърцето ми заби бързо. Лили и всичките музиканти вече репетираха на сцената с осветление, камери, звук. Омагьосан, се озовах в едно пространство, където бях сам, но заобиколен от изкуството. Концертът течеше, а от мен се искаше само едно – да си избера едно от хилядите места и да се насладя на нещо, което малцина могат да видят. Какво се случва, преди публиката да заеме местата си, за да се радва над три часа на истински ураган от музикални емоции. Сега всички седалки бяха мои. Можех да избирам между ВИП столовете или обикновените. Да се разхождам и да слушам онова, което виждаха очите ми – истинското изкуство. Имах усещането, че за Лили няма значение дали тези десетки хиляди почитатели са в залата, или не – страстта беше огромна, а желанието за перфектност – овладяно до съвършенство. „Искам да чувам саксофона в мониторите. Извинявайте, че съм толкова капризна, но това са моите изисквания“ – не за храна, за топлина, лукс или аромати. Просто за перфектен звук и музикален комфорт.
Няколко пъти смених позицията си, защото исках да се убедя, че звукът, който чуват ушите ми, е един и същ. Трябваше да съм убеден, че този концерт няма да е от онези, в които публиката ще слуша различно. Проучването приключи с положителен резултат. Всички хиляди хора се убедиха, че това, което излиза от сцената, е равносилно на перфектен запис, направен в най-доброто студио и пуснат на последно поколение озвучаване, но истината беше една – всичко се случваше пред очите им. Без никакви записи! И това благодарение на десетки репетиции и майсторство, което само отдаденият музикант може да покаже.
По време на генералната репетиция си поговорих с част от техническия екип, който не скри вълнението си от всичко случващо се. Младите момчета потвърдиха предположенията ми, че досега нито един роден изпълнител не е правил подобен проект. Не само Grand Li Orchestra е с впечатляващи резултати, но цялата организация, светлинно шоу, подготовката и работният процес, който е изпипван до детайли.
„Не съм спала цяла нощ“, чух гласа на Лили от сцената. Това обаче не е била единствената й безсънна нощ. Последвалата след концерта също е била вълнуваща. Концертът продължи над три часа, без да се разбере кога хората я викат на бис или просто ръкопляскат, защото всичките реакции на многохилядната публика в препълнената зала бяха максимално емоционални. Стоях седнал на стълбите между седалките (откъдето ме гонеха на всеки 15 минути, но аз така и не помръднах, защото за мен там беше перфектната гледна точка) и наблюдавах всичко. Сещам се, че след края на „Една любов“ всички аплодираха, а аз стоях като препариран. Не можех да реагирам. Около мен виждах хиляди усмивки, хора, които се радваха и бяха щастливи. Гледка, която няма пресъздаване, няма копиране, няма сравнение. Никой не говореше нито в паузите, нито по време на песните. Нямаше суетене и излишно разхождане.
„Тя толкова ли е неконтактна с публиката си?“, попита ме девойката, седнала до мен. – „Хората са дошли да я слушат как пее, защо трябва да им говори?“, с усмивка й отвърнах аз.
„Добър вечер, и ви благодаря. За мен е чест“, бяха първи думи след началото на концерта. След това в продължение на два часа тя само пя. Не изразяваше никаква емоция, не подаваше микрофона на пеещата публика, просто се раздаваше. Разхвърляше сърцето си на публиката, която искаше просто да не спира. Всеки път аплодисментите се сливаха със следващата мелодия, а емоцията, която витаеше в залата, можеше само да зарежда и презарежда нея, музикантите и всички, които бяха част от огромния проект. Първото несценарно спиране на предвидените първоначално 24 песни беше от техническа забележка на звездата, която пък беше подкрепена от силни аплаузи, които не стихнаха. Колко точни бяха изпълненията, знае само режисьорът, който ще има нелеката задача да събере най-доброто, а bTV ще излъчи през декември. Много повече от предвиденото музикантите изпълниха, но зарядът, който получаваха, не можеше да ги спре… Много от мелодиите бяха изпълнявани отново. „По едно време вече си мислех, че концертът се повтаря. Не знам коя песен по колко пъти беше изпята, но когато Лили си свали обувките, си помислих, че концертът започва отново. В един момент тя искаше да бъде с публиката си, но чисто по организационни причини това не се случи“, сподели ми няколко часа след концерта Петя Иванова. „Последно с нея се чухме в 4 през нощта. Мисля си, че тази емоция и мен, и екипа ще ни държи дълго време“, продължи тя.
За тях не знам, но мен едва ли ще ме пусне. Аз вече съм убеден с цялото си същество, че България има истинска звезда, на световно ниво, която може да събере публика от различни поколения и да я владее. Да живее за сцената и да се раздава с цялото си АЗ. Не крия, че си тръгнах преди финала, защото исках да запазя емоцията и мисълта, че този спектакъл няма да приключи никога. Все още светлините са в моите очи, звукът - в моите уши, а музиката - в сърцето ми. И както се пее в нейната песен – този свят наистина е жена!
Музикалният директор Живко Петров – 12 часа след концерта
Броени часове след концерта в зала „Арена Армеец“ и малко преди концерта на Йълдъз Ибрахимова в Русе, той сподели емоциите си специално пред HELLO! България: „Пропуснах момента със съня, иначе и публиката видя за какво става въпрос – невероятна емоция! Много ми хареса енергията в залата. Страхотно се получи всичко. Лили се представи чудесно, групата – също. По време на концерта снощи гледах да се концентрирам. Това за мен е по-важно, защото отговорността беше много голяма. Такъв артист от ранга на Лили Иванова и толкова много хора!...“
Станислав Дочев, Велиана Симеонова