Крие чувствителната жена в себе си
Публикувано в бр.18 на сп. HELLO! България
Има хора, които само с визията си ни респектират.
Когато интелектът, знанията и положението в обществото се прибавят към
всичко това, тогава няма мърдане. Винаги изпитваме притеснение, когато
съдбата ни срещне с тях. Разбира се, има и такива, които не изпитват
респект към никого, но е възможно те да живеят в свой личен свят, който
няма допирни точки с останалите светове.
Ще ви разкажа за една жена, която винаги ме е
карала да се притеснявам. Всяка сутрин почти цяла България я гледа.
Милиони я обичат, други я критикуват, но тя е достатъчно силен човек да
не се поддаде нито на славата, нито на упреците. Просто работи. Очевидно
е, че обича работата си, защото няма какво друго да накара една майка
да става всяка сутрин в 4 и да изглежда свежо и адекватно в ефира на
най-гледаната телевизия.
Ани Цолова е човек, който дълго избягвах. В
продължение на няколко години се надявах да не ми се налага да общувам с
нея, защото ме респектира. Дори без да съм я виждал на живо. Но когато
бягаш от нещо, то те застига. Така се случи, че не само се видяхме, но и
си говорихме – в ефир. Представянето на първия брой на HELLO!
България беше в студиото на „Тази сутрин”. Спомням си, че глътнах
корема, усмихнах се и се доверих на любовта към списанието, и уверен
прекрачих прага на bTV. Тя ме посрещна с усмивка. Двамата с Виктор
Николаев ме накараха да се почувствам така, както исках – спокоен и със
самочувствие. С поведението си те показаха уважение. Явно това е
тяхната тайна да разприказват гостите си, защото не си спомням да е
имало мълчание в студиото им.
Бариерата беше съборена благодарение на HELLO! България.
Именно затова решихме, че е време да поканим водещата да гостува на
нашите страници. Прие веднага, макар да не обича този вид медийни изяви.
Но явно заради онази вълшебна декемврийска сутрин тя вече е приятел на
най-четеното списание. Видяхме се с нея точно след кратката й лятна
ваканция и преди началото на моята. По време на снимките се заговорихме
за почивката. Но не се впуснахме в подробности, защото се оказа, че
макар всяка сутрин тя да е в ефир, не обича да се снима. „Едно е в
студиото, където си естествен, друго – пред обектива. Пред вас трябва да
се позира, а аз не обичам”, сподели ми тя. И наистина беше така.
Опитвах се да я разсмея, за да ни покаже хубавата си усмивка. Очевидно
беше – позата не е нейната роля.
Приключихме и я поканих да седнем в близко заведение до bTV.
Поръчахме си фрешове, тя от грейпфрут, който разреди с вода. Погледна
ме право в очите и очакваше първия въпрос. Притесних се и затова я
попитах за какво е очаквала да си говорим. „Не знам, може би за детето,
за работата... Ти си опасен, затова трябва да внимавам. Обичаш
неудобните въпроси”, закова ме тя. Явно такава ми е старата слава,
защото сега се опитвам да не задавам неудобни въпроси, а такива, които
да развълнуват събеседника ми. Успях да го сторя с Ани, но към края на
интервюто. Обещавам ви, че в точния момент ще пресъздам точно какво
видях, защото това по телевизията едва ли някога ще го видите. Предстои
ви да прочетете интервю с една майка, която няма да говори за политика.
Ти си журналист и съм сигурен, че имаш някаква готовност за темите на разговор. Какви въпроси очакваш?
Като знам какво списание сте, предполагам, че ще си
говорим за детето. Още повече че само той ми е в главата в момента. За
втори път се разделяме за по една седмица и ми е ужасно трудно.
Казваш за втори път. Кога беше първият?
В същност са три. Калоян беше още на 9 месеца,
когато аз трябваше да отида в командировка в чужбина. Снимахме филм.
Тогава беше първият, вторият – миналата година лятото за една седмица, и
сега е третият. Снощи отново плаках... Много ми липсва... Не знам дали е
нормално... Дори не съм му прибрала играчките у нас. Така както ги е
оставил, така да си ги намери. Той сега е при баба си в Плевен и нямам
търпение да се видим след няколко дни.
Спомням си, в едно твое интервю ти разказваше, че още от бебе го водите в планината. Продължавате ли и как му се отразява това?
Още на месец той напусна София. Много добре му се
отразява чистият въздух и слава на Бога, не боледува. Имаме нормалните
бебешки неща, но като цяло е здраво момче.
Промени ли те Калоян?
Определено да. Със сигурност той ме направи
по-малко суетна като жена. Сега нямам това време да се занимавам със
себе си, не само във физическия смисъл на думата. Струва ми се
безсмислено. Сега правя минимума, за да съм в прилична форма, защото все
пак работя в телеВИЗИЯ. Старая се да разпределям времето си правилно.
Когато съм в телевизията, съм изключително концентрирана, не съм
разпиляна, за да свърша всичко в определеното време и да мога да се
посветя изцяло на него след това.
Как разпределяш точното време на работеща жена и майка?
Като всяка работеща майка изпитвам чувството на
вина, когато не сме заедно. Особено сега, когато е периодът на въпросите
за всичко. Вече ти споменах, че гледам всичката работа да се свърши в
телевизията и максимално малко да се чуваме после по телефона. От
известно време той ми прави забележки и дори се сърди, когато ми звънне
мобилният. Не знаеш за какво става въпрос: „Мамо, моля те, не вдигай;
мамо, моля те, не говори...“ Но на мен ми се налага да вдигна и тогава
ставаше сложно, и всички си мислеха, че моето дете е истерично. Затова
сега разговорите са намалени.
Как му говориш? Лигавиш ли се с бебешки език?
Аз много го прегръщам и целувам, и минимум по 30
пъти на ден му казвам колко много го обичам, но не му говоря на бебешки.
От малък с него разговаряме като големи, доколкото е възможно това. В
началото се гледахме сами и аз имах нужда да говоря, и затова му
обяснявах всичко, което ни се случваше. Може би по тази причина
проговори много рано.
Той знае ли какво работиш? Гледал ли те е по телевизията?
Жената, която го гледа до обяд, знае, а и самата тя
е убедена в това, че телевизията не трябва да се бута в очите на
децата. Яна е страхотна, паснаха си много добре с Калоян и много й
благодаря за всичко. Наскоро имаше интересна ситуация: гледах в сайта на
bTV как е минала една жива връзка и той надникна и ми каза: „Мамо,
гледаш непознато“. Тогава си дадох сметка, че той не ме познава в тази
светлина.
Ти искаш да му спестиш популярността и затова вече не искаш да го показваш по медиите.
Да, не съм го питала дали иска да участва в това.
Разбирам те, все пак живеем в малка държава, но със сигурност предстои сблъсъкът с това „коя е мама“.
Притеснявам се, естествено. Силно се надявам никога
да няма специално отношение към него. Есента той тръгва на градина,
която е близо до нас и е държавна, общинска. Градината е под един покрив
с дом за изоставени деца. Нарочно я избрах, защото е хубаво от малък да
знае, че има и други дечица, които си нямат мама и тате.
Когато подавах документите за записване, бях
изненадана от директорката, която не показа специално отношение към мен.
Така както прие жената преди мен, така прие и мен. Не даде никакви
индикации, че ме познава. Това ме зарадва. На мен ми е важно той никога
да не бъде специален за това, че мама я дават по телевизията.
Преди да приключим с темата „мама“, искам да те
попитам нещо лично. Отскоро си леля (б.а. – нейният брат стана татко).
Какво беше чувството, когато прегърна бебенцето?
Раждането на Дана, вълненията на брат ми и неговата
жена Катина... В момента заради Дана съм в размисъл за второ дете. Все
пак аз заразих брат ми и Катина, след като се запознаха с Калоян, а сега
Дана ме кара да се чувствам...
(И точно в този момент очите й заблестяха. Дали
от слънцето, което проникваше между клоните на дървото до нас, или
заради емоциите, които последните месеци изживява, но те блестяха.
Докато ми говореше с много прилагателни, видях как успоредно с това тя
мечтае, но не признава. Познавам този поглед благодарение на моята
сестра, която със същия трепет ми разказваше за вече осъществената й
мечта за второ дете – момиченце. И точно в момента, в който тя тръгна да
изрича думите, че иска второ, категорично заяви неочаквана реплика.) Сега не е моментът. Искам Калоян да порасне малко. Не е времето още...
Дотук с майчинството. Интересно ми е кога се раздели с момичето в себе си и прие жената?
В момента, в който станах майка. Рязка промяна към добро. Тогава всичко стана различно. На 33 родих.
Липсва ли ти момичето?
По стара традиция с колегите винаги празнуваме
китайската Нова година. На последното парти един мой много добър приятел
и колега ме беше наблюдавал цяла вечер и ми каза: „Цолова, бях забравил
какъв забавен човек си!“ Припомни ми каква съм била преди, но
определено го каза с малко тъга. Аз не ходя по купони вече. Не ми се
ходи никъде, нито барове, срещи, ресторанти. Зареждам си батериите с
Калоян и това е. Ето пак върнахме темата. Все пак той е моят живот.
Знаеш ли, моето майчинство е много смислено. То е сравнително късно, на
33, и затова е много осмислено.
Да се върнем на думите на колегата ти. Да разбирам ли, че си била „щурачка“?
Да кажем, да. Да! Така казано, е добре. (Замисля се с усмивка, която прелива в закачлив смях...) Преди можех да издържа много време без сън и това не пречеше на работата ми.
Това означава ли, че през седмицата си излизала?
Да. Но вече не е така.
Какво ти липсва от 20-те?
Тази свобода, която съм имала. В онзи смисъл, че
ако реша сега да замина някъде, го правя. Липсва ми онова усещане, на
неизвестното. Сега всичко ми е много предсказуемо. Но ми липсва рядко, в
никакъв случай не страдам. Знаеш ли, аз винаги съм имала право на
избор, което е много важно.
Доволна ли си от живота си?
Да! Искам да благодаря на Господ за всичко, което имам.
Чувстваш ли се късметлийка?
Да! Защото съм здрава. Защото имам чудесно дете,
човек, с когото живея хармонично, допълваме се, топлим се, и защото имам
работата, която обичам. Аз няма от какво да се оплаквам и ще е глупаво
да го правя.
Кога за последно плака от щастие?
До щастие ще сложа тире любов. Плача заедно с
Калоян. Преди три дни. Тогава той ми каза: „Мамо, много те обичам! От
време на време не те обичам, защото от време на време съм лош.“ Като се
замислиш, това са думи на дете на две години и половина. Уплаших се
малко и се разплаках. Много мило... Плача от любов.
В този момент ръцете на Ани се разтрепераха.
Очите й се напълниха. Тя започна да кърши пръсти и да гледа нагоре. За
първи път отклони погледа си от моя. Долната й устна много леко започна
да трепери. Вълнението, което изпитваше, беше видимо, а тонът, с който
говореше, беше вълшебен. Тогава се запознах с майката! Лицето на Ани
беше друго, непознато, но още по-красиво. Това, което видях, със
сигурност не може да бъде преразказано, но искам да знаете, че зад
сериозната жена от „Тази сутрин“ се крие една много чувствителна майка,
която със сигурност е готова на всичко за Калоян и семейството си.
Каква е картинката в очите ти?
Калоян! Дано не се превърна в някоя обсебваща майка, но много съм благодарна на Господ за това дете.
Обещай му сега, че няма да си от онези майки, които ще пазят момчето си за себе си и няма да го дават на лоши жени.
Обещавам! Той много си харесва какички, а аз го пускам да ги следва...
Разделихме се с усмивка. Няма да крия, че след
като изключих диктофона, продължихме да си говорим още половин час.
Ангажиментите й към предаването я откъснаха от моята компания.
Разделихме се с усмивка. Интересно ми е само дали тя е успяла да се
върне отново на работна вълна, след като успях в работно време да я
потопя в света на Калоян....
Станислав Дочев
Снимки: Тони Тончев