„За нея не се говори, тя е чувство!”
Публикувано в бр.22 на сп. HELLO! България
За
любовта винаги се пише лесно. Особено когато е вдъхновяваща, вълшебна,
омагьосваща. Всичко започна на моя 30-и рожден ден през юни. На партито
бях поканил Деси Зидарова, която познавам от години, а нейната майка
Диди Зидарова вече пет лета ме радва с истинското си приятелство. В
разгара на купона Деси ме запозна с МЪЖА, за когото бях само чувал, но
не знаех нищо. Усмихнат младеж ме поздрави и се включи в партито, все
едно е част от самото му начало. По нищо не личеше той да се притеснява,
напротив. Контактен, учтив, възпитан и определено симпатичен.
Естествено двамата влюбени веднага възбудиха любопитството на всички
гости, но нежните им целувки подсказваха, че става въпрос за любов.
Седмици
по-късно се видяхме случайно с двамата. Тогава те ме изненадаха с
приятната новина, че скоро ще получа покана за сватба. Не вярвах на
ушите си, но очите ми друго виждаха – любов. За нея всеки автор обича да
пише, но когато започне, осъзнава, че е много трудно. Пресъздаването на
любовта е най-трудното нещо за един писател. Художникът най-вероятно
познава това чувство, защото събитията се пресъздават, но как се прави
при любовта. „За нея не се говори, тя е чувство”, така ми каза Деси на
30-ия си рожден ден. Той беше през август и благодарение на общите ни
близки разбрах, че партито има друга цел освен юбилея. Двамата
узаконяват връзката си същия ден, но ще го обявят чак на събирането.
Спомням си онази неделна топла вечер. Двамата в черно, усмивките не
слизаха от лицата им, а целувките им дори от „Господари на ефира” нямаше
да може да ги преброят. Навсякъде около нас имаше положителна енергия, а
всички гости бяха усмихнати. Купонът продължи до късно, а наличното
шампанско беше изпито. Мишо искаше да се лее само пенливо вино за
тяхното щастие, а с наздравиците си заразяваха всичките си приятели.
Тогава разбрах и голямата тайна. Те подготвят сватба в началото на
октомври. Повече не сме говорили на тази тема. Знаех, че всичко ще науча
от поканата.
Месец след партито получих и дългоочакваната изненада. Уникална 3D покана с изображение на цар и царица от играта шахмат и техните инициали M&D. Отзад беше кратко и ясно написано кога и къде ни очакват. На същата тази среща те приеха поканата HELLО!
България да отрази ексклузивно празничното събитие. Приеха с усмивка и
не скриха, че са очаквали това предложение, защото, ако някой ще
разказва за любовта, то това трябва да е най-позитивното списание.
Датата
е 1 октомври, а аз пътувам към Солун. В колата ни е сватбеният букет от
орхидеи, който пазим с цената на живота си. След три часа приятен път в
компанията на красивата Ирен Онтева пристигаме в петзвездното
вълшебство, в което щеше да се състои тайната сватба на любовта.
Букетът, цял и непокътнат, беше предаден веднага в ръцете на майката на
булката Диди Зидарова, а ние се запътихме към рецепцията. След
настаняването решихме да се запознаем с обстановката. Тя е повече от
изискана, а гледката е на вълшебноо ниво. Изпихме по кафе в лятната
градина, а на метри от нас Сакис Рувас (певец, голяма звезда в Гърция и
извън нея) се забавляваше с екипа си. Същата вечер той имаше участие в
близка до хотела таверна. След освежителните напитки посетихме мястото
на събитието. Попаднахме на приказна панорамна тераса, която почти беше
готова да приеме отбраните гости. Всичко беше в черно и бяло, дори и
дансингът, който наподобяваше голяма шахматна дъска, гарнирана с няколко
фигури. Гледката – от едната страна цял Солун, от другата морето.
Въздухът – леко влажен, но приятен, вятърът галеше лицата ни, а
романтиката преливаше около басейна. Точно там щеше да се състои
най-прекрасното събитие, което продължи дълго и красиво. За това
снимките ще разказват, защото е време да научим всички тяхната лична
история... Онази неразказаната, която очаква своята премиера.
Разговорът
с младоженците беше немислимо да се случи на гръцка земя. Двамата не
искаха да мислят, не искаха да говорят, не искаха и за миг да се
откъснат от всичко, което преживяваха.
Отложихме
срещата със седмица. Мястото на журналистическото събитие беше
установено – в тяхното семейно жилище. За него мога да ви разказвам поне
още толкова, но няма да е в тази история. Само ще спомена огромния
аквариум с интересни риби, който пленява още с влизането.
Разположихме
се на красивите кафяви дивани и на фона на „Столичани в повече”
започнахме да си говорим. До този момент никога не бях ги питал нищо за
връзката им. Не исках да знам, важното беше, че усещах любовта им. А тя
видимо след сватбеното събитие беше още по-голяма.
Какво е настроението седмица след голямата сватба?
Деси:
По-спокойно. Последните дни спях малко, защото имаше много неща за
довършване. Все пак не е лесно да се организира сватба извън България.
Разчитах на помощта на сватбена агенция Royal Style,
но аз също бях поела много неща в ръцете си. Все пак бяхме в Солун, а
аз не познавам града, бизнеса, хората. Работното им време е много
различно от нашето, което още повече усложняваше нещата. По тази причина
сватбеният букет беше донесен от България. Искам да благодаря на Ирен,
която въпреки алергията си към цветя пое ангажимента заедно с нашия
близък приятел Иван да го превозят.
Мишо:
Аз чувствам нашата връзка завършена. Липсваше ни само това тържество,
за да може приказката да продължи в новата си книга. Всичко е повече от
прекрасно и красиво. Не пръстените или подписът са важни, а това, че сме
заедно и се обичаме.
Деси: Ако трябва да бъдем честни, това са пръстени за трети път, така че нямат вече никакво значение.
Как така трети?
Д: Първия го получих миналата година на рождения си ден.
М: Беше надписан. I Love you…
Д:
Той беше и за рождения ми ден, и в знак на любовта ни. По-късно Мишо си
купи същия за него и го надписа с името ми. Вторите халки бяха подарък
за Коледа и сега третите.
Вие сте от година и половина заедно, но откога всъщност се познавате? Как се случи всичко?
Д: Познаваме се отдавна. Не сме били близки, но се познавахме.
М: Всичко започна на рождения ден на един наш общ приятел.
Тя дърпаше ли се?
М: Като всяка жена се дърпаше.
Д: Не съм очаквала, че ще се случи нещо сериозно, за това и не се давах лесно. Самата аз не бях готова за обвързване.
М:
Все пак се движим в едни и същи среди и се говори. Така знаех, че след
всичко, което тя беше преживяла последните месеци, едва ли би се поддала
лесно на ухажване. Но бях упорит и търпелив. И така я подхлъзнах.
(Всички започваме да се смеем.)
Д: Подхлъзнал си ме ти. Глупости.
Колко време му отне да те „подхлъзне”?
Д:
Около месец. (Все още всички се смеем неудържимо.) Все пак трябваше да
видя колко може да се бори за мен. Ако не спечелеше, значи не е бил за
мен. Не съм жена за една вечер. Нямам краткотрайни връзки и никога не
съм имала такива.
Кога беше първата целувка?
Д: Не съм сигурна, но около месец след като излизахме заедно.
М:
Знаеш ли, в началото беше много интересно. Ние често бяхме заедно, но
излизахме като приятели. Ходехме на вечери, пътувахме. Първата целувка
беше вълнуваща. Спомням си, че бяхме у тях, а с нас беше брат й. Вече
знаех, че трябва да се случи, но не исках да е пред него. В един момент
Яни излезе от стаята и някак си взаимно се целунахме. Правехме го всеки
път като напускаше стаята. И така известен период от време. Криехме се.
Д:
Ние тогава живеехме заедно с брат ми и той беше с мен навсякъде. Сещам
се, че бяхме като ученици. Яни като се дръпнеше някъде и ние, хоп, се
целуваме.
(Ако
долавяте емоцията в думите им, сами може да отгатнете какво видяха
очите ми – те отново се целунаха. Всъщност двамата го правят често. Като
гаджета в гимназията. Трудно е да повярваш, че между зрели хора
съществува такава първична, по детски красива любов.)
Криехте ли се от общите си приятели?
М: Разбира се.
Д: Разкриването беше в Милано. Той ми предложи да заминем на разходка, дълго се чудех, но в последния момент приех.
М:
Чакай, чакай. Спомни си за онази вечеря, на която те чакахме с брат ти
един час. Тогава я изненадах с любимия й парфюм, който бях скрил в
салфетката. Благодарение на брат й знаех кой е той.
Един час закъсня? Нарочно ли?
М: Не, сигурно е била някъде...
(Отново
всички избухваме в смях. Деси се гушва в прегръдката му, а двамата се
смеят неудържимо. Трудно е да продължим разказа за любовта, защото освен
романтично при тях е много смешно и забавно.)
Д: Нормално е да закъснения. Но аз ги предупредих, че ще закъснея, но не вярвах, че ще ме чакат.
М: Но ние панически отстояхме. Така започна всичко.
Д:
Беше ясно, че държи на мен. Не вярвах, че ще ме изчакат. Мислех си, че
ще се преместят, но явно беше важно за него. Нямаше как да не оценя този
жест.
И какво за Милано?
М:
От вечерята започваше всичко. След нея реших да я поканя на това вече
планирано пътуване. Тя не искаше да идва, но аз на своя глава й купих
билет и го оставих на майка й в салона (Nail Bar - студиото за красота на Деси).
Д: И
благодарение на това пътуване общите ни приятели разбраха, защото много
от тях бяха в самолета. На отиване стояхме на различни места, криехме
се, което беше забавно, но то не може вечно.
М: В
началото никой не ни вярваше. Беше им странна тази комбинация, дори
имаше съмнения, че сме напук заедно, но истината беше една. Влюбихме се.
Д:
Ние имаме нещо, за което много хора се борят, но може и никога да не го
имат. Ние не дразним никого, нито искаме да сме трън в нечии очи.
Напротив, заедно сме, защото имаме онова, което се случва – любовта.
М: Всичко е истинско и продължава да е истинско.
Мишо,
за теб това е втори брак, но Деси, за теб това е първи. Въпреки че имаш
две прекрасни деца от дълга връзка, как се реши да преминеш в редиците
на омъжените?
Д:
Така е, аз съм живяла на семейни начала, но това е първи брак за мен.
Знаеш ли, през годините видях и преживях много. Сблъсках се с много неща
и това може би ми помогна още по-трезво да гледам на живота. Смятам, че
съм във възраст, в която мога адекватно да преценя ситуацията.
Почувствах се готова, а и срещнах човека.
Лесно ли взе решението?
Д: Той няколко пъти ми е предлагал. В повечето случаи на майтап.
М:
Ама ти приемаше на майтап. (Отново всички избухваме в смях. Точно бяхме
станали сериозни и Деси отговаряше съсредоточено на въпросите,
преживявайки спомените си отново, и Мишо вкара хумора в употреба. В този
момент си дадох ясна сметка, че разговорът за любов ще бъде гарниран с
много усмивки.)
И все пак нямаше ли някакъв момент, наречен годеж?
Д:
Ние често си говорехме за това и накрая си дадохме сметка, че
споменаването за брак не е достатъчно и е време да се случи. Все пак,
когато избереш дата, ставаш по-сериозен.
М:
Всичко стана много бързо. Хората се подготвят по цяла година. Ние за
няколко месеца стегнахме всичко. Дори решихме на нейния рожден ден да
подпишем.
И сега имате две дати?
М: Датите са три. 21 март е третата.
Какво се случи тогава?
М:
На 7 март беше онази среща, на рождения ден на нашия общ приятел. А на
тази дата заминахме за Милано и тогава вече бях сигурен, че нещо се
случва. Така че ние три пъти в годината ще имаме годишнина.
Тук
трябва да отбележа, че на 21 август, когато вие подписахте, а Деси
навърши 30 години, вие бяхте облечени в черно. На 1 октомври в Солун
избрахте бялото. Това бяха и цветовете на дрескода за вечерта, а темата
на празника беше шахмат. Откъде идва тази символика?
М: Аз съм царят, а тя царицата. Това е цялата история.
Д:
Не е мислено нарочно. Така се случи. Цветовете на дрехите ни са
идентични, защото ние сме си такива. Няма нужда да сме противоположни,
след като отношенията са в синхрон. Шахматът дойде от поканата. Избрахме
двете фигури за картинка в 3D изображението и след това всичко останало само по себе си се нареди.
М:
Все пак това са любимите ни цветове и на двамата. Дори, преди да се
съберем, на мен целият ми гардероб беше само черно и бяло.
Д:
Точно така е. Аз го разбрах, когато бяхме в Милано и той си купуваше
дрехи само в тези цветове. Тогава се случи промяната и му казах, че и аз
ги обичам много, но все пак не може само тях да избираме.
М: Така тя промени гардероба ми.
Тя промени гардероба ти, а ти какво й промени?
М: Животът. В положителния смисъл.
И двамата имате деца. Мишо, ти имаш син, Деси се радва на дъщеря и син. Те познават се?
Д: Не само се познават. Голяма партия са.
М: Все едно са от една от една майка и един баща. Нямат проблеми помежду си. Навсякъде са заедно.
Д:
Достатъчно големи са, за да преценят дали се харесват или не. Разликата
между тях е минимална и за наше щастие проблемите липсват.
В момента ситуацията е 2:1 в в полза на момчетата. Мислите ли да изравните резултата?
М:
Да, говорили сме, но засега ще изчакаме. Бърза работа нямаме, а и къщата
не е празна. Искаме да изживеем това, което ни сполетя, защото емоцията
е огромна. Рано ни е.
Д: Къщата е пълна и сигурно ще стане по-пълна, но всяко нещо с времето си.
Няма как да не те попитам за роклята...
Д:
Знаеш, за една булка това е най-важното. Аз не искам да влизам в
подробности за марки, цени и прочие. Роклята я избрах лесно, много малки
допълнения са правени по нея. От бутик е, не е шита, но все едно е
направена за мен. Майка ми ми помогна в избора. Държа да отбележа, че
той реши да си ушие костюма, защото държеше да е изработен от
„Агресия”.
М:
Важно е да се знае, че до последно ние не знаехме какво е избрал всеки
от нас. Това се случи в хотела в Солун. Като я видях в тази рокля, дали
от многото камъни по нея, или от емоцията, очите ми се навлажниха. Аз се
влюбих още по-силно.
Очите ти и сега заблестяха.
М: Обичам я, какво да направя.
Защо избрахте Гърция?
М:
Има символика, естествено. Бяхме на ваканция в този хотел. Беше миналата
година, на рождения ден на майка й. Диди всъщност ни препоръча тогава
мястото и за това го избрахме. Тогава си спомням какво каза Деси...
Д:
Исках, ако ще се омъжвам, това да се случи в този хотел. Влюбих се в
него още от първия път. Страхотни условия, страхотно спокойствие,
страхотна гледка. Спалните са толкова удобни. Това е най-важното за
хотелите, но обикновено това винаги са кусурите им. Но не и в този.
М: Повече в Солун не сме спали в друг хотел. Това се превърна в нашето място. Другото е във Велинград.
Мишо, старите хора казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Как се справя Деси в кухнята?
М: Страхотна е! Като в секса. Няма с какво да се сравни или замени.
В
този момент всички отново избухваме в смях и е трудно да продължим
разговора. Следват още десетки забавни изказвания, които влюбените си
подават един на друг. В този момент забелязвам, че ние си говорим повече
от час, а аз имам още много въпроси. Притеснявам се, защото часът вече
минава 22...
И все пак коя ще е голямата дата, на която ще се отбелязва годишнината?
Д:
Аз мисля да е 1 октомври. Все пак да не бъркаме датите с подаръците.
(Отново смехът оглася хола на младото семейство. Трудно ми е да
продължим сериозно...)
М: Е, те подаръците идват често, няма от какво да се притесняваш. Все пак годежният пръстен дойде преди рождения ти ден.
Д: Така е.
А това как се случи?
Д:
Направихме на майка ми изненада за рождения й ден. Заведохме я в Гърция,
в нашия хотел. Вечеряхме в един мой любим ресторант, на брега на
морето. Беше много спокойно, красиво и приятно.
М: И
тогава извадих една кутийка и реших да направя семейния празник
завършен. Казах й: Не съм по оригиналните и заучени реплики, затова съм
директен. Това е годежният ти пръстен. Ти вече прие, но и пръстен трябва
да си имаш.
Д: Такъв си го харесвам. Истински и откровен.
М: Да, беше много хубаво. Как й блеснаха очите, като отвори кутийката...
Д:
Не очаквах, наистина. Ние вече си имахме халки и не очаквах годежен
пръстен. Много ме изненада и затова си го нося постоянно, заедно с
последната халка.
Каква е съдбата на сватбената рокля?
Д:
Искам един ден да имаме една огромна къща и там в една витрина да си
сложим сватбените дрехи на манекени и да са осветени. Толкова са
хубави...
С
много усмивки, смях и положителна енергия реших да приключа разговора,
въпреки че имах още толкова много въпроси. При семейство Младжови едва
ли някога ще е тихо или скучно. Време беше да оставя младоженците сами.
На
финал искам да направя едно малко уточнение относно фамилията на
красавицата. Тя е Младжова, но с тиренце. Така че Деси си остава
Зидарова.
Ние от HELLO!
България пожелаваме тази енергия, която витае между тях, да продължава
да заразява близките им, а това, което те преживяват, да не угасва
никога. Благодарим на влюбените, че ни направиха част от своя празник. А
честта е голяма, защото успяхме за малко да се докоснем до тяхната
приказка. Както се уверихме сами, малко бяха късметлиите да видят
истинската любов с очите си в приказната обстановка в Солун...
Станислав Дочев
Фотограф: Десислава Комарова
Снимките са предоставени от младоженците ексклузивно и само за списание HELLO! България.