Едни неразказани спомени
Публикувано в бр.30 на сп. HELLO! България
Виждаме се в офиса на техните продуценти – Joker Media. Подраних
за срещата с около 10 минути и се засякохме с Вики на входа. Тя беше
тръгнала за вино, с което да се сгреем в студената зимна вечер. Изчаках
я, климатизирайки се в затопленото студио. Появи се и Десо, с две кутии
шоколадови бонбони, на които аз се възпротивих, но накрая се подчиних.
Оказа се, че и той бяга от сладкото, но с два съгреши (това е негова
тайна, пред любимата му, да ме прощава, но го издадох). Две минути след
него Вики се появи с бутилка червено и три чаши. След първото наздраве
включих диктофона. В продължение на 40 минути той записваше, а в
останалия час и половина се опитвах да запомня интересните истории,
които музикантите ми разказваха. Малко преди 21 ч решихме, че е време да
напуснем сградата и да поемем по домовете си, а четвърт бутилка вино си
остана на масата. Компания й правеха шоколадовите изкушения, които бяха
намалели само с 20% от продажното им състояние. Три дни след срещата ми
с тях все още не можех да започна да пиша, защото целият разговор беше
разпилян, а историите преливаха. И въпреки това е време да ви потопя в
магията на „Мастило“, които започнаха своята 15-а година с непроменено
ядро – Десо и Вики.
Този
месец групата издава нов албум, събрал най-доброто от последните
години. Оказва се, че след 2006, когато излиза „Ела до мен“, те не са
пускали нов диск. Този сега е събрал всичко оттогава до днес, а и преди
това, и едно ново парче. „То се казва „Непростимо“ и е първото, което не
е писано от „Мастило“. Дело е на Рене Ранев, с когото работим от
известно време“, казва Вики и Десо допълва: „Докато работехме по новите
му парчета, много харесах тази песен и му предложих да я направим ние“,
„Защото Виктория ще го изпее уникално“, се включва тя и избухва в смях.
Искам да ви споделя, че тримата се смяхме много, защото химията между
тях двамата е огромна, а хармонията е причината толкова години да са
заедно. Естествено много пъти са се разделяли, но за по няколко часа. „В
началото напускаше той, сега аз“, казва тя. Двамата не крият, че
емоциите са огромни, а караниците завършват със силно тряскане на врати и
силни думи. Хубавото е, че часове след екшъна те се помиряват.
Последния път след силното затръшване на студийната врата ситуацията е
завършила по-сериозно от обичайното. Десо разказва: „Два часа след
скандала тя ми се обажда и ме нарича с гальовното име, което използва
при подмазване. „Шаро, ударих се в една бензиностанция“, ми заяви тя. Не
взела завой и се забила в таблото с цените.“ Макар всичко да е много
сериозно, двамата не спират да се смеят на случката. В този момент тя се
сеща, че майка й не знае за катастрофата, а той я успокоява: „Това беше
със старата кола. Лельо Мими, новата е наред!“.
Връщам
се отново на музикална тема, защото поводът е най-доброто, което те
издават на пазара. Подхващам темата за „В ръцете ти е най-добре“, защото
тази песен изстреля „Мастило“ отново на върховите позиции. Двамата не
крият, че от 2004 до 2006 е било много тежко за тях, защото попфолкът е
завладял пазара. Щастливи са, че днес певиците идват при тях и ги
търсят, което е знак, че пазарът се променя. Другата добра новина е, че
2011 е била много успешна за тях, а историята на песента, която е
виновна за всичко, е изключително интересна.
Десо:
Тази песен я бях написал за Стоян Петров. Виктория му направи текста,
но той все нещо не харесваше. Променяхме думи, музика… И така три
месеца.
Вики: Аз бях против той да продава тази песен, защото на мен много ми харесваше.
Десо: Е, бяхме му я обещали на момчето, а и аз ти казах, че ще направя по-хубава.
Вики: Накрая му казах, че след като за три месеца Стоян не я харесва, нека я направим ние.
Десо:
Записахме я за 2 дни. Пуснахме я по радиото точно за 14.02. Не
очаквахме никаква реакция. Два месеца по-късно започнаха едни обаждания,
ангажименти. Чувахме песента отвсякъде. Чак ни писна. Клипа заснехме
през лятото, защото работата изведнъж стана много.
Вики: Дали на Стоян не му е гадно? Не, той ни е приятел. (Смее се положително.)
„В
ръцете ти е най-добре“ ги връща отново в голямата игра и започват да
работят с пълна сила. Признават си, че всичко е случайно, без концепция,
каквато сега подготвят. Искат всичко да върви подредено. Албумът ще
бъде представен на турне през март и април. Засега са ясни градовете:
Благоевград, София, Стара Загора, Кулата, Червен бряг, Варна.
В
този момент решавам да ги попитам за началото на групата, а не за Коко
Динев, който според клюкарските издания издържа Вики, а тя го радва
интимно. „Дава ми по 2000 евро на ден“, шегува се певицата, а Десо
разкрива: „Истината е, че свирихме в неговото заведение и той тогава
беше с Емилия. Това е цялата история“.
Името
на „Мастило“ го дава журналистът от БНР Рад Каменски, който по онова
време е бил колега на Вики в университета. Тя го попитала за идея за
име, а той погледнал драсканицата, която направил от скука, и предложил
„Мастило“. „И до днес има хора, които ни бъркат с „Червило“, а дори са
ни обявявали като „Индиго“.
Цялата
история започва от група „Спринт“, където двамата се срещат. Един ден
те решават да приключат работа с Пейо Пеев, който ги събира, и да
създадат своя група. Пръв ръка им подава Краси от D2,
който тогава работел в студиото на Момчил (на Дони). В „Скай студио“,
намиращо се на последния етаж от блок в Студентски град, те записват
първите си песни.
Вики:
Краси ни направи страшен дискаунт, а Васко Стефанов, който реализира
последните ни два клипа, снима и първия. За „В двореца съм сама“
събрахме по 200 долара и общо с 800 той се съгласи да направим нещо.
Чичото на бившето гадже на Десо е военен и ни уреди две зали във Военния
клуб. За два часа заснехме видеото. Бяха много хубави времена.
Лицата
на двамата греят, като ми разказват за миналото. За това, как са
обикаляли страната със „Спринт“ и Ирра. Как той е спал между тях двете,
защото му било гадно леглото. Днес ситуацията е различна, а вече 14
години двамата се издържат единствено и само от музика. Тази година за
първи път всеки от тях ще направи и по един страничен проект. Десо
заедно с Рене – трибют на Queen,
а Вики – албум с детски песнички. Нейна приятелка, която е майка на две
деца, я вдъхновила, защото всички стари мелодийки все още нямат нови
аранжименти. В момента заедно с куп популярни музиканти те пеят
„Зайченцето бяло“, „Мила моя мамо“, „Високи сини планини“… Идеята на
проекта не е само музикална, но и образователна.
Потопени
в интересните истории, реших да спра диктофона, но не и разговора си с
тях. Те ми споделиха за това, как са обиколили света, как са пели на
една сцена с украинската звезда Руслана в Израел. И до днес не знаят
откъде е дошла поканата, но изненадата била, че на сцената, която била
построена в пясъка на курортния град Елат (там са диамантените мини на
цар Соломон), те са забавлявали публиката след Руслана. На сутринта
разбрали, че местната преса пише за тях, а едно списание дори ги
публикувало на корица.
Вълнуваща е и историята как от MTV
им се обаждат, за да поискат видеото към песента „Думите“ (2008), след
като са го видели в интернет. По-късно екип на музикалния канал идва в
България да им вземе интервю. На тях и още добри родни музиканти.
Вики
и Десо не крият, че ги боли за това, от какво се интересуват медиите в
България. Радват се, че благодарение на интернет публиката по-лесно
достига до качествената музика и музикалното медийно ограничение не е
толкова голям проблем, колкото преди. (По точно тази теза аз и Вики сме
на едно мнение, Десо има по-друга теория.) Доказателство е „В ръцете ми е
най-добре“. На финал реших да ги попитам онова, което вълнува всички
любопитни фенове – били ли са някога гаджета. С много смях разговорът
протече така:
Тя: Бяхме, ама вече не.
Той: Кога?
Тя: Айде, не се прави…
Той: Не си спомням…
С
наздравица и много весело настроение приключи този разговор, който дава
заявка за още много. Защото българската музика е качествена и защото
трябва да се подкрепяме.
СТАНИСЛАВ ДОЧЕВ