Към нейната силна майка
Публикувано в бр.31 на сп. HELLO! България
Когато
поканихме Вили на това интервю, не подозирахме какво точно ще ни
разкаже. Искахме материалът да е посветен на нейната майка, но се оказа,
че целият й живот е посветен на нея. Двете са толкова свързани, че едва
ли би се появил човек, който да успее да промени красивите им
отношения. По тази причина решихме да направим изненада към тях двете.
Поискахме детска снимка на актрисата, за да направим картичка, подобна
на онези от едно време – снимка с поздрав. По-големите читатели сигурно
още пазят такива фотоси, които са разплаквали майките им. На 8 март –
празника на майката, няма по-подходяща изненада. Нали?
Актрисата от „Столичани в повече“ (най-гледания български сериал, всяка сряда от 21:00 по bTV)
сравнява отношенията между нея и майка й с огън и вода. „Аз съм
спокойната, балансиращата, успокояващата, всичко онова, което трябва да е
тя. Всъщност майка ми е имала много тежък живот. Загубих баща си на
6-годишна възраст и мама избра да се лиши от личен живот в името на
моето щастие.“
Наталия
е от онези родители, които дават възможност за избор на децата си. Не е
властна, не контролира живота на момичето си, а просто отдава своя
живот на нейния. „Искам един ден да съм като нея. Служи ми за пример. Тя
имаше желание да уча в чужбина, да стана адвокат, но когато един ден й
казах, че искам да завърша НАТФИЗ, тя ме подкрепи.“ Това се случва след
първата голяма награда, която получава. На 17-годишна възраст Вили
печели отличие на Холивуд Филм Фест за играта си във филма „Открадната
светлина“ (продукция на фондация Face to Face). По
това време талантливата красавица все още е ученичка в гимназията.
„След това голямо признание една сутрин взех решението да кандидатствам.” Интересното
е, че за ролята са кандидатствали над 200 момичета, но режисьорът
избира нея. В продължение на една седмица той не й позволил да напусне
стаята, в която снимали. Тя дори се хранела там. „Не знам дали бих
изиграла така тази роля отново. Толкова съм истинска и естествена. Ако
се наложи днес да го заснемем пак, едва ли би се получи толкова добре.
Със сигурност ще е хубаво, но не и така.“
Виолета
Марковска още от 11-годишна се явява по кастинги и веднага започва да
получава малки роли в чужди продукции. Играта й в „Открадната светлина“ е
първата голяма роля, която й носи много успехи. По същото време участва
в сериала „Хотел България“, а след това играе в „Шивачки“ и най-новия
филм „Цахес“.
„Аз
съм голям самокритик, но мама е двойно повече. Тя разбира от кино,
защото е работила в тази индустрия. Знаеш ли, преди години е искала да
стане режисьор, но не е получила подкрепа от родителите си. Звучало им
несериозно. Въпреки това започва работа в тези среди като скриптер. Има
много познания и определено всичките й съвети са адекватни, но често
критикува. Благодарна съм й за това.“ Вече три години двете не живеят
заедно, но връзката им е силна. „Мамо, аз не мога без теб“, тези думи
наскоро Нона Йотова каза в едно предаване към своята майка. Истината е,
че това е точно чувството, което изпитвам и аз към мама. Тя за мен е
всичко. Тя е майка, тя е баща.“
Питам
я и за отношенията й със Стоянка Мутафова. Химията между тях прозира в
много общи медийни изяви, а Вили не крие радостта си от това. „Тя е
велика. Много си приличаме по характер. Стоянка е по-дистанцирана,
дръпната в отношенията с хората. Питала съм я как се е съхранила толкова
години. Споделяла ми е, че през годините винаги е премълчавала
радостите в живота си, защото хората са лоши. Уникална жена е, със
сериозно образование и много интересно родословно дърво. Наблюдавам я
постоянно. Дори когато си почива. Попивам максимално от нея, защото сега
ако не крада, няма кога. Правя го с всички големи актьори. Обичам да ги
наблюдавам детайлно, извън снимачната площадка.“
След като Вили завършва НАТФИЗ, решава
да кандидатства магистратура – актьорско майсторство. „Изобщо не знам
защо го направих. Сега като се замисля… Но виж какво е съдбата. Точно
тогава дойде предложението за ролята в „Столичани в повече“. И не
продължих следването.“ Продуцентите я канят конкретно за героинята й
Мария. Харесва си ролята, защото има много общо с нея. И двете са
мечтателки, не са кучки, борят се за любовта.
На
финала я попитах за какво мечтае: „Един ден да се събудя и да бъда в
хармония със себе си. Това, за да се случи, трябва да работя много върху
себе си.“
СТАНИСЛАВ ДОЧЕВ