Разказват за дългия път към истинското щастие
Публикувано в бр.33/ HELLO! България
Казват,
че любовта е висша форма на щастие. Съществуват различни връзки и
емоции. Едни двойки трудно се напасват, за да бъдат щастливи, други
правят малки компромиси, за да имат перфектната връзка. Има обаче и
истински късметлии, които просто срещат човека и живеят в хармония.
Точно такава е любовта между нашите герои. Признавам си, че изобщо не
предполагах каква изповед ще чуят ушите ми по време на интервюто. Бях
подготвен за красива приказка, която да ви разкажa,
но сега, когато споделям срещата си с Нели и Данаил, осъзнавам, че съм
се запознал с истинската любов. Предстои ви да се потопите в море от
красиви чувства, които никога не са се търсили. Намерили са се, когато
съм празнувал моите 25, но съм бил доста далеко от тях. Аз и HELLO!
България влизаме в живота им преди месец, когато ги каним да се снимат
за нашите страници. Дни преди рождения ден на бъдещата мама правим този
подарък – разгласяваме идеалната любов.
„Вие
сте първото и последното списание, което допускаме толкова близо.“ С
тези думи започна фотосесията на бъдещите родители. Намираме се в
лятната градина на пиано-бар HEDON, която все още
не е отворила врати, но е достатъчно красива, за ни приюти. Благодаря
на симпатичните млади родители за доверието, което се надявам да
оправдаем и в бъдеще. Целият екип се радва на симпатичното 7-месечно
коремче, в което се крие мъж, чието име ще остане единствената тайна.
„Ще бъде кръстен на определен човек, но името много ми харесва“, споделя
Нели. Това е единствената тайна, която двамата запазиха от нас. Започва
една истинска неподозирано откровена изповед, която може да ви
развълнува вълшебно!
Всяка красива история винаги започва по интересен начин. Как се намерихте?
Нели:
Намерихме се в село Кунино, Врачанско. Отидох на гости при най-добрата
ми приятелка, чиято баба живее там, а той беше в компанията на мой
братовчед. Намерихме се в една селска кръчма.
Данаил: Ама буквално!
Имаше ли виновник за познанството ви?
Д: Братовчед й, който е мой колега. Той ни запозна. Истината е, че неговият брат е женен за нейната приятелка.
Н:
Цялата ми компания го е познавала, но не и аз. Най-интересното е, че
никой никога не го е споменавал. Крили са го от мен. (Тук всички
избухваме в смях. Истината е, че целият разговор е изпълнен с
положителни усмивки.) Да ти призная, отидох на това село, за да си
почина, да махна токчетата, грима, работата, и хоп – срещнах го него.
Бяхте ли свободни по това време?
Д: Да, бях.
Н: Той почти.
Ти позна ли я от екрана?
Д: Не, но не защото тогава предаването се излъчваше по Евроком, а защото принципно не гледам телевизия.
И сега очаквам да ми кажете, че любовта ви е избухнала веднага…
Н:
Да, веднага. Пет дена по-късно вече живеех у тях. Той е много
решителен. Не сме го обсъждали, просто един ден дойде и ми каза да си
събирам багажа. Никога преди не съм вземала такива бързи решения, но
този път рискувах. Повечето мъже бягат от отговорност, от ангажираност,
съжителство. Той е обратното и затова му повярвах.
Какво казват звездите за вас?
Н:
Той е Водолей, аз съм Овен. Меги (б.а., колежката й от „Търси се“) е
Водолей, продуцентът Денис също. Проверявала съм го, много си пасват
двете зодии, а и аз имам доказателство вече на работното място. Върви ми
с Водолеите.
Женени сте от пет години, но колко време измина от първата среща до сватбата?
Д: Една година точно. Половин година след запознанството й предложих и още толкова мина, докато се оженим.
Н:
Предложението беше много романтично. На Нова година. Гостувахме на
наши приятели и малко след 23 ч той ми каза, че трябва да тръгваме, за
да отидем на едно специално място. Заведе ме на Копитото, откъдето
гледката в полунощ е уникална. Точно в 12 падна на колене и извади
пръстена.
Като по филмите…
Н:
Да, наистина. Аз бях втрещена, а хората около нас пляскаха. Да ти
призная, от вълнение дори не му отговорих с „Да“. Бях толкова
изненадана.
Д: Седи и гледа. Толкова беше изненадана. Ръчках я да отговори, но безрезултатно.
Каква беше сватбата ви?
Н:
Морска, на малкия плаж на Лозенец. Много набързо организирана, само
близки приятели. Имахме грандиозни планове, но в един момент всичко се
промени. Сестра ми организира свещеник, който да дойде на плажа… За една
седмица се случиха нещата.
Кога - това?
Д: 28 юли 2007.
Как помниш?
Д: Смея ли да забравя (усмихва се той).
Н: Ние празнуваме датите. Не пропускаме, държим на тези неща. Може да звучи старомодно, но така ни харесва.
Дата на запознанство?
Д: 26 юни 2006.
Толкова изчерпателно и заразяващо отговаряте,
че не е нужно да ви подавам въпроси. Вие сте решили всичко да ми
споделите, затова да минем на темата на нашата среща. Бебето планирано
ли е?
(С
усмивка задавам този въпрос и в този момент двамата стават сериозни, но
не дотолкова, че да предположа колко искрено ще продължи разговорът,
просто се намали закачливият елемент. Досега не усещах двамата да крият
от мен, няма и да го направят, защото това, което ще ми споделят - малко
популярни българи си го признават.)
Н:
Не само планирано, но и дълго чакано. Това е една от трудностите, през
които трябваше да преминем. Бебето ни е ин витро. Аз имам спонтанни
забременявания, които завършваха неуспешно още в началото. После се
оказа, че имам проблем с щитовидната жлеза, който трябваше да бъде
лекуван. Вследствие на тези два аборта и здравословните проблеми
единственият шанс за нас беше ин витро.
Тук
ме шокира. В България известните не признават подобни лични истории.
Знаем, че много дами са забременели чрез метода ин витро, но малцина си
го признават.
Какво те кара да споделиш тази история?
Н:
Знам колко много хора има в моето положение. Те не са известни. Знам,
че страдат, срамуват се, притесняват се да говорят за това. Аз съм
убедена, че няма нито нещо срамно или страшно. Едно изпитание, през
което двамата преминахме. Да, наистина е труден процес. По тази причина
го признавам и ще продължа да говоря по темата, защото искам да работя
за тази кауза и ще я подпомагам с каквото мога.
Как ви се промениха отношенията след всичко преживяно?
Д:
Затвърдиха се, станаха по-сериозни. Вече не беше просто красивото, а
борбата с проблемите, които преодолявахме заедно, ни направи по-силни.
Връзката ни израсна в нещо още по-красиво.
Н:
В такъв момент разбираш какъв човек имаш до себе си и доколко може да
разчиташ на него. Изпитанията, през които преминахме, определено оказват
влияние на нервната система и това влияе. Той обаче издържа много.
Имахме наистина големи трудности.
Д:
Беше страшно, но за сметка на това сега се отблагодарява с много
приятна бременност. Няма резки промени на настроението. Няма събуждания
посред нощ с викове: „Искам да ям ягоди.“
Н: Наистина имам много приятна бременност.
Какво видя в него през трудния период? Нещо, което преди това не е показвал като качества.
Н:
Не вярвах, че някой може да те обича безрезервно. Още като се оженихме,
знаех, че любовта е емоция, не вярвах в духовната любов. Той ми я
показа. Питала съм го, ако все пак не може да имаме дете, какво ще
правим, а той ме е успокоявал: „Нищо, аз си те обичам. Може да си бъдем
само двамата, може и да си осиновим!“ Нямаше никакво колебание или
притеснение. Това, което открих, е тази необятна любов. Тя вече не е
само физическа, а и духовна.
Глези ли те?
Н:
Направо съм царица. Всеки ден прави нещо специално за мен. Той много
работи и дори да се прибере късно, пак ми прави нещо за хапване, за да
имам на другия ден.
Той готви?
Н: Той е кулинарът, но аз не пипам там.
Д:
Ние се запознахме в ден събота. В сряда тя ме покани на гости, като ме
подмами с нещо сготвено от нея. Беше пиле със сирена. Впечатлих се до
момента, в който не набодох пилето и от него не потече кръв. От тогава
кухнята е моя.
Н: Не ми се отдава. Яйца и сандвичи мога, никого няма да оставя гладен, но определено не е моята стихия.
За името се разбрахме, че няма да си говорим…
Н:
Да, нека остане тайна. Знаеш ли, ние много искахме да е момче и такова
си го поръчахме. И от самото начало имах усещането, че е мъж, дори
когато първия път докторът се обърка малко. Сега се надявам да вземе
неговите сини очи. Дано надделеят пред моите кафяви.
Кога да очакваме голямото събитие?
Н: Началото на юни, живот и здраве.
Готови ли сте?
Н:
Да ти призная, преди си мислех, че като наближи, ще плъзна по
магазините да се подготвяме. Истината е, че още стаята не е готова.
Д:
Всеки ден си казваме, че трябва да започнем и не го правим. Явно трябва
да дойде моментът. Най-вероятно това ще стане, след като се появи на
бял свят.
Така
приключи нашият официален разговор. С хармоничната двойка продължихме
още да си говорим в съботния следобед. Те ми споделиха, че всъщност само
от 2 месеца разказват за щастливото събитие. „Криехме от всички. За
първи път казахме в края на четвъртия месец. На мен не ми личеше и никой
не подозираше. Искахме да сме сигурни, че този път ще се получат
нещата.“ Сега остава малко до финала, в който животът им за пореден път
ще се промени, в хубава посока. Таткото знае, че няма да бъде
пълноценен, защото работата му отнема голяма част от времето, но
обещава, че неделите ще са задължително и само семейни.
Станислав Дочев
Фото: Тони Тончев