Една лична желана промяна
Публикувано в бр. 42 на сп. HELLO! България
Едва ли някой ще спори с мен, че Facebook
не е просто социална мрежа, а място без граници, бариери и невъзможни
неща. Точно там се запознах с Максим Ешкенази. Съвсем случайно попаднах
на профила му, който в самото начало мислех за фалшив, защото имаше под
1000 приятели. Общите ни познати обаче ме убедиха, че става въпрос за
истинския диригент, и му отправих покана. Той я прие и бързо завързахме
разговор. Естествено веднага го поканих на интервю, а той с радост ми
посочи дата, на която е възможно да се случи. И така, от едно
непринудено познанство в мрежата ние се озовахме в парка до Руската
църква. Подранихме с фотографа, но набитото ми око ме насочи към една
пейка, на която ни очакваше още един подранил. Спортно облечен, ровейки в
телефона си, той също ме погледна и така съдбовно се познахме.
Усмихнат, обикновен, положителен и дружелюбен, той подаде ръка и още със
запознанството ни свали всички бариери. За секунди от учтивото "вие"
минахме на "ти". Вече знаех, че ще разговарям искрено с човек, който
събира аплодисменти по цял свят, а се държи като най-добрия ми приятел –
човешки.
Намираме се до Руската църква. Тя е известна с това, че сбъдва желания. Кое е твоето сбъднато желание?
Двете
неща, които съм си мечтал като съвсем малък, е да съм диригент и да
летя. До някаква степен и двете са се случили. Дали е до степента, в
която съм си мечтал, не съм сигурен, но определено това са детските ми
мечти.
Какъв е твоят личен самолет?
В
момента това, което ме кара да полетя, е да откривам дълбочина в себе
си. Какво искам да кажа – да не се страхувам от чувствата си. Да отворя
душата и сърцето си в още по-дълбоки неща.
Какво го провокира?
Да,
има провокации, но няма да се спирам върху тях. По-важен е резултатът
от тях. Много по-надълбоко чегъртам в емоциите и душата си. Стигнал съм
до момента, в който мога да показвам тези емоции на близките си и не
само на тях. Емоциите ми не са само за себе си изцяло, дълбоко скрити в
мен, а и за другите.
Това означава ли, че си бил по-затворен преди?
Определено.
Със сигурност на повърхността винаги е имало някаква веселост,
чаровност, но дълбоко е имало неща, които са искали да излязат…
Промени ли се кръгът около теб?
Не,
и не искам. Развитието не трябва да бъде свързано с раздалечаване.
Преди живеех с девиза: "Всеки ден, ако не срещна нов приятел, е загубен
ден". Днес това малко се промени. Станал съм просто по-предпазлив.
Четох в едно твое интервю, че искаш да имаш деца…
Всеки
според мен има такова желание и вече ми е време да се пробвам. На 36
съм, а всички близки са семейни. Замислям се. Работя по въпроса, ако има
новини, ще ви кажа.
Защо си в България?
Заради два концерта с Classic FM Mtel оркестър в София и Варна. Един много интересен проект с двама солисти. Получи се въпреки малките ми опасения.
Може ли енергията на публиката да те обърка?
Механично
и технически - не, но емоционално може. Когато публиката е студена,
затворена и трудна за общуване, ми е трудно да открия собственото си
вдъхновение. Това в България не ми се е случвало.
Ти избра да се видим тук. Къде прекарваш свободното си време в България?
Обичам
планините – Рила, Пирин. Това са местата, които ме привличат. Живея до
океана и морската част не ме влече толкова. Природата ме вълнува.
Запознахме се във Facebook. Какво ти дава социалната мрежа? Ти си човек, който пътува много, срещаш много хора, каква е разликата?
Клюкарство.
Истината е, че е много хубаво, защото мога да знам във всеки един
момент какво правят близките ми. Ние поддържаме много близка връзка, а
преди това беше по-сложно. Телефонът дава информация, която се случва в
момента на разговора, а Facebook ми дава много повече. Знам къде са, какво им се случва. Много е хубаво.
Изключително интересна година е 2012. Каква е твоята?
Годината
на емоциите. Аз съм музикант, а личното ми задължение е винаги да търся
по-надълбоко. Истинското изкуство понякога е болезнено.
Какъв беше преди 10 години?
Бях много по-авантюристичен в опасните неща. Сега съм по-авантюристичен не във физически опасните, а в емоционално опасните.
Кога си имал непреодолимото желание да се прибереш в България и кога - в Лос Анджелис?
И двете ги е имало. От 14 години съм в Ел Ей, а
преди това съм живял в България. Имах един период , в който разучавах
българския фолклор. Тогава попълвах тази дупка в моето познание. Беше
доста тежко. Живея на плажа, всичко е много красиво, но като чуя тези
родопски песни, нещо се случва. Спира ми сърцето, въздухът, дишането…
Няма как да се сдържа да не заплача. В такива моменти много искам да се
прибера в България. Има го и другото - животът ми е организиран в Ел Ей.
Там са приятелите ми, приятелката. Като съм дълго време разделен от
тях, ми липсват много. Когато си на единия край, ти липсва другият.
Ясно. Като се прибереш в L.A., на кого първо се обаждаш - на твоята приятелка, но на кого се обаждаш в България?
До
ден-днешен въпреки личното ми желание моята майка ме чака на летището.
Това е първата личност, която виждам, и знам, че съм вкъщи.
Какви са отношенията ти с родителите?
Перфектни.
Тяхната безрезервна любов е нещото, което ме е крепяло винаги, но това е
и големият ни проблем. Винаги съм прав, каквото и да направя. Просто
няма реална преценка, но моите родители са нещо специално.
Трудно ми е да задам последния си въпрос – не знам как да завърша този емоционален разговор.
Аз очаквах да си говорим повече за музика, но ти наблегна на друго, за което не говоря често.
С каква нагласа дойде?
С
философска. Станал съм в 4 сутринта, защото съм с обърнато време. В
такова състояние имам много силни сънища и много равно всекидневие,
затова съм настроен философски. Ако след седмица се срещнем, може би ще
съм в друга емоционалност. Недоспиването влияе специфично върху психологията на човека.
Какво ще правиш през лятото?
Ще
имам тежко лято, само 2 седмици ще почивам и ще ги прекарам в България.
Надявам се да се заредя тук, защото после ме очакват пътувания до Коста
Рика, до Англия, между тях за седмица ще прескачам до Лос Анджелис. В
средата на август трябва да се прибера в България, за да подготвяме
фестивала „Фортисимо фест“, който тази година ще се разшири и ще включи
повече градове – Бургас, Варна, Пловдив и София. Голям екип, голяма
организация, а всички гледат в мен, а аз трябва да съм добър…
Станислав Дочев
Фото: John Gilhooly
Снимките са реализирани на: Long Beach Airport