Спомени с усмивка
Публикувано в бр. 35 на сп. HELLO! България
Изминаха пет години от последния проект на „КариZма“,
но тяхната музика все още се радва на голяма популярност. През 2007
Миро и Галя се явиха на българската Евровизия с песента си „Fool for you”, но тогава зрителите изпратиха Елица и Стоян на финала. След
тази тяхна изява се появиха първите сериозни твърдения, че тандемът
приключва съвместна работа. Истината е, че кризата е започнала по-рано и
е била продиктувана от естествения ход на човешкото развитие. Ще ви
разкажем една неразказана приказка за „КариZма“,
която е била писана съвместно с третия член на проекта, повече в сянка –
техния личен мениджър Христина Ванчева. Днес тя управлява собствена
рекламна и ПР агенция, но с усмивка се върна във времената, когато все
още поп музиката се създаваше, а артистите имаха продуценти и мениджъри.
Срещнахме
се с Христина в нейния офис, който се намира близо до нашата редакция.
Посрещна ни с чай с мед и канела, ароматът на която допринесе за
положителното настроение в кокетния офис. Мила, усмихна и спокойна, тя
започна разговора, който беше иницииран от нас. Повод за това интервю
няма, освен причина – да разкажем за първия истински демократичен (след
"Балкантон") мениджър, който участва в проект, оставил малко, но много
качествена музика за поколения напред. Верните фенове на „КариZма“
знаят, че работата им беше концептуална и много добре премислена. Точно
по тази причина те издадоха албума си на финала на общата им дейност.
Всичко
започва преди повече от десет години. В началото на този век Христина
заедно с Мага и компютърния експерт с американско име Иван, създават
свое звукозаписно студио. В началото те се занимават основно с изработка
на рекламни клипове, а в същото време и продуциране на млади творци. По
това време в София вариететният ресторант „Опера“ е бил истински хит. В
него работели Тони, Миро, Галя, Орлин Павлов и други. „Млади и
амбициозни таланти, които мечтаеха да правят музика. Беше невероятно, те
толкова кипяха и живееха с това. Спомням си, че Галя идваше в нашето
студио и работеше със Сантра, която записваше по това време. Един ден
двамата с Миро просто ми разказаха за плановете…“ Още в самото начало тя
вярва в успеха на „КариZма“.
„Нямах съмнение, че от тези деца ще стане нещо голямо. Те преливаха от
енергия. Моята работа беше само да ги моделирам и насочвам. Бях като
консултант, съветник, приятел. Един по-зрял пътеводител, а те само
трябваше да разгръщат таланта си.“ Тук я питам как се е справила с
разумните съвети, че в тази работа развитие и успех в България няма,
които близките й са отправяли. Все пак в онези години само попфолкът
търпеше някакво развитие, но дори и тогава той не беше толкова печеливш
за артистите. Основно пиратството изкарваше някакви пари. „Същите хора,
които бяха убедени, че съм фантазьор, две години по-късно се превърнаха
в истински фенове и с нетърпение очакваха следващите ни проекти. Аз
никога не съм имала и грам съмнение в развитието им. Спомням си
кръщенето на „КариZма“.
Беше много студено по време на снимките на „Рискувам да те имам“. В
този клип Галя и Миро се прегръщат в леден басейн. Единственото облекло
на Галя е булчинската ми рокля… на един не по-малко талантлив артист –
Жан Пол Готие.“
За
да бъдеш мениджър, днес трябва да изминеш път на обучения и
специализации. Да имаш база на сравнение, да познаваш пазара, да
натрупаш опит. Тогава нито имаше възможности за образователна
квалификация, нито бизнес, от който да се учи. „Аз съм жител на света и
за щастие никога не съм страдала от ограничения в емоционален, мисловен
или физически вид. Родена съм и съм възпитана в чужбина. Този поглед
много ми помагаше в „различната гледна точка“. Интересен начин за
усвояване на опит е изследването на практиките на най-добрите, но
истината е, че повече следвах интуицията си в работата си на мениджър. В
онези години моят най-голям учител беше бизнес-шоу феноменът Мадона.
Нейната концепция винаги ме е вдъхновявала. Ние не правехме албуми,
защото те бяха нерентабилни. Създавахме тематични
проекти с максимален медиен резултат и емоционално послание - за сметка
на разходите.Един проект можеше да възвърне инвестицията си за период
от 6 месеца до година. Но не всичко беше само бизнес планиране, а и
професионално надграждане и развитие.“
„Ще
избягам ли от теб“ например е проект, който представя за първи път в
медийното пространство домашното насилие като факт в живота на много
семейства... „Всяка една сцена от лентата е истина. Спомням си, че в
онези години се говореше повече за убийствата и побоищата на мутрите, но
никой не говореше за другото, по-страшното, което се случваше близо до
нас. Домашното насилие. Всичко се роди в момент, в който и тримата
имахме истории от близки до нас хора, които бяха покъртителни.“ В
проекта и видеото се включиха посветено известни български личности.
Това е може би единственият музикален видеоклип, в който се е снимал
нашият настоящ премиер Бойко Борисов. Тогава той приема поканата заради
посланието – грижа, любов и отговорност към личността до теб, несъгласие
с физическото и духовното безсилие и апатия, които пораждат насилие. И
преди, и след това всичко е било премервано и добре обмисляно.
Първите две години на „КариZма“
минават бързо. Всичко се е случвало с реактивна мощ. „Истината е, че
тогава не си давахме сметка, че в процеса на развитие всеки е израствал и
самостоятелно като личност. Тук дойдоха първите разминавания. Някои
цели се промениха, имахме различни интереси. Беше по-трудно, защото
всеки човек е индивидуален.“ Последният проект, който обединява тримата,
е „Минаваш през мен“. Той се осъществява благодарение на сп.
„Мениджър“, а създаването му съвпада с много лична история на Христина.
„Това е моята песен, защото появата й беше в момент, в който аз
изживявах точно такива чувства. Това е най-любимият и личен проект - не
защото е последен, а защото е специален.“ След това тримата приключват
работа и „КариZма“
вече е само от Миро и Галя. „Зрелостта на взаимоотношенията между
хората е в това да не тежиш никому, да не се налагаш, когато виждаш, че
има различни цели. Тогава трябва да се отдръпнеш и благородно да се
радваш на успеха на другите, докато следваш своите мечти.“ Така тя
коментира раздялата, която е само професионална. Щастлива е, че днес
отново контактува с двамата и има поводи да се чуват.
По
модела на Христина започват да работят много български артисти, които
постигат своите цели. Днес обаче ситуацията е друга и артистите се
оправят сами. Не само с мениджърските задачи, но и понякога с ПР
стратегиите. Певците се оплакват от липса на средства, но аз питам
Христина защо тогава пак е нямало пари, а успехите бяха на лице.
„Различно е. Тогава можех да си позволя този риск и посветеност, което
ме вдъхновяваше емоционално. Шоуто в момента е в кичозен разгар, а
бизнесът се подрежда парче по парче.“ Тя не отрича, че днес е по-лесно,
защото медиите са по-структурирани. Преди 10 години те бяха десетки, на
регионално ниво, а интернет беше лукс. Сега една песен може лесно да
достигне до другия край на света. Границите са малки, но въпреки това
много неща не са уредени в България и затова на артистите им е трудно.
На финал я питам дали й липсва „КариZма“?
„Мисля си за онези безгрижни и чисти творчески времена. Чуваме се по
телефона понякога и ми е приятно да слушам музиката им в колата си на
път. Знае ли се, един ден, ако имам достатъчно свободно време, дали няма
да отправя едно предизвикателство към нас тримата?“
Станислав Дочев