Започва работа с приятели, подкрепена от семейството си, но с огромно притеснение
Публикувано в бр. 46 на сп. HELLO! България
Личното професионално интервю на водещата, която ни допусна до себе си в първия си работен ден в bTV
Този
разговор е много чакан и желан. Той си има своята история, защото тя
започна още през август, когато беше първият път, в който поканихме
водещата да ни разкаже за новите проекти и промяната. Тогава обаче се
случиха непредвидени неща, които отложиха всичко планирано. Седмици след
този случай отправихме втора покана. Още по-желана, защото вече имаше
много неща, за които да си говорим с нея. Новото начало, новото служебно
семейство и новите страхове. Досега не се бях срещал с нея на живо. Не я
познавах и това, което знаех за Цветанка Ризова, беше публична
информация. Не предполагах, че тя е много консервативен, чувствителен,
емоционален и земен човек. Срещнахме се на 21 септември – първия й
работен ден в bTV.
Изборът беше случаен, защото датите са формалност. Но както се казва –
няма нищо случайно. От интервюто ще разбере, че журналистката не е от
хората, които обичат промените, и затова автобиографията й не е от
дългите.
Поканихме я в редакцията (а ние сме съседи с bTV – дели ни един паркинг), където направихме снимките, а на покрива на НДК проведохме
изключително интересен едночасов разговор. Самата тя също беше
изненадана от продължителността, защото интервютата, които е давала, са
били с много по-малка продължителност. Започваме сега, на четири очи,
които остават в историята между новините…
Големият старт предстои, но какво е усещането. Това не е просто начало, а цялостна промяна…
Аз
се вълнувам винаги преди ефир. Няма предаване, което да е започнало и
да е нямало притеснение. Това е нещо, от което не успях да се излекувам.
Ако говорим за точно това начало… Изминаха 12 години от старта на „ На
4 очи“, а това е съвсем ново и усещането е в пъти по-силно. Излизам от
една матрица, един навик, едно семейство и поставяме началото на
тотално ново нещо.
Вече е известно какво ще правиш в bTV…
Така
е. През октомври ще стартира всекидневен публицистичен блок, който ще
започва след Новините в 17 ч. и ще бъде един час. В „Лице в лице“ за мое
щастие ще си партнирам с любим колега – Димитър Цонев.
Познавате ли се отпреди, защото винаги сте били в различни медии?
Да, семейни приятели сме.
Това е интересно, но как се събрахте?
Телевизията
ни събра, но те нямаха информация, че ни свързва и друго. Истината е,
че имаме различен поглед на нещата, и тяхната идея е добра, защото е
възможно да се получи и някаква дискусия между нас.
Обсъдихте ли вече семейно бъдещите творчески проекти?
Не,
нямахме тази възможност. Ние не се виждаме толкова често, защото
ежедневието ни е изключително натоварено, но със сигурност преди старта
ще направим една обща вечеря. Факт е, че предложението от bTV беше голяма изненада и за двама ни, но е приятно, защото работата със сигурност ще бъде по-успешна, когато е между приятели.
Предлагам да се върнем малко назад в момента, когато дойде времето за промяна. Кой изигра ключова роля във вземането на решение?
След като получих предложение от bTV,
първо го обсъдих с мъжа ми и веднага към нас се присъедини и синът ми.
Тогава разбрах колко е пораснал, защото реагира изключително адекватно.
Съпругът ми реагира по-бавно, но не защото трябваше да го обмисли добре,
а защото ме познава. Аз съм консервативна, не обичам промените, дори и
дребните, защото и те ме изваждат извън релси. Не съм отворена за
промяната, принципно. Синът ми обаче реагира веднага – след като му
споделих какво намерение имам, той каза: намерение или решение? Аз му
отговорих, че е по средата, но клони към решение, и той заяви:
„Правилно! Това е решението“. Тогава разбрах колко е голям. Знаеш ли,
често си прави експерименти с мен и ме разтърсва. Знае, че не обичам, но
ми го причинява, защото това ми помага, макар и да е неприятно.
Той колко е голям?
С Божията помощ тези дни ще направи 18. Малко преди старта на предаването.
Със сигурност през изминалите 12 години са отправяни покани за работа, но защо точно това беше прието?
Аз
искам да благодаря на Люба Ризова, която ме покани, защото тя е
изиграла важна роля в моята кариера. Относно промяната… Човек трябва да е
готов, за да направи нова крачка, и аз определено имах усещане. От
около година в мен зрее това желание, но истината е, че любовта ми към
предаването не ми позволяваше да мисля за толкова генерална промяна. За
всекидневен проект с много динамика. Не е тайна, че в предишната
телевизия предстоеше, макар и незначителна, но някаква промяна –
по-дълго предаване, сутринта… Но нещата съвпаднаха и затова аз реших да
приема по-голямата промяна. Да не направя една крачка, а няколко нови.
За щастие предложението съвпадна с отпуската, защото, ако беше в работен
процес, по-трудно щях да го реша. Съзнанието ми беше свободно да
обмисля. Първите ми работни дни бяха знакови да финализирам ситуацията.
Знам, че много бивши колеги не са вярвали на случващото се…
Да,
защото ме познават. Не крия, че имам много приятели сред бившите
колеги. Моята консервативност и вярност е известна и съм позната с това,
че не поемам отговорност за неща, с които смятам, че няма да се справя.
12 години съм дала цялата си страст за предаването. То нито веднъж не е
правено между другото. През годините преживях много лични емоции -
детето тръгна на училище, била съм болна, близки са имали проблеми, но
това не се е отразявало на работата. Днес сутринта един колега ми се
обади да ми пожелае успех и да ми сподели, че „На 4 очи“ е още живо…“.
Кога имаше сълзи?
Едните
бяха сълзите на огорчението. Някой човек в Нова телевизия си беше
позволил да пусне лъжливо съобщение, че съм водела преговори зад гърба
им и са ми прекратили договора. Аз имам няколко официални писма, с които
ме канят да остана… Но някой очевидно отмъстителен, емоционален и аз
не знам какъв човек, но със сигурност не е от хората, които обичам… Той
пусна хляб на онези, които мразят, защото ефект от цялата тази история
нямаше. Тогава се появиха първите сълзи… От огорчение. Решението за
раздялата е мое, само мое, изцяло мое и ничие друго. Не искам дори да
знам кой пусна тази информация, която зарадва хейтърите, но беше грозно.
Другите
сълзи са от последния ми ден в телевизията, когато си вземах
документите. Тогава много очи се насълзиха, но аз запазих самообладание и
не показах слабост. В асансьора обаче любим колега ми каза: „Тия нашите
хора са големи глупаци!“. Тези негови думи отключиха нещо в мен и този
път аз не успях да се сдържа.
Първият ден в коридорите на bTV…
Това
беше днес. Никога досега не бях влизала там. Беше различно. Аз съм
притеснителна и ми е нужно време за приобщаване. Срещнах обаче много
хора, които познавах, добро отношение, прегръдки и съдействие.
Благодарна съм им, защото всички знаем, че първият ден се помни.
Към края на интервюто искам да се върнем в началото и как телевизията спечели Цветанка Ризова…
За
първата крачка е виновна Люба Ризова. Тогава работех във вестник
„Сега“, а тя беше шеф на новините и публицистиката в Нова телевизия.
Тогава имаха една рубрика „В три минути“, коментарно обобщаване на деня.
Беше вътрешна, но и канеха колеги от вестници. Един ден на случайна
среща тя ме покани да участвам, защото ми харесвала нещата, които пиша.
Започнаха по-чести покани и така един ден се стигна до предложение за
работа. Това беше голям шок за мен, защото аз обичам да си създавам уют
на работното място. Но истината е, че и в онзи период бях готова. Виж,
сега се замислям как Люба се появява тогава, когато съм готова за
промяна. Истината е, че ние не сме приятелки, свързва ни добро
колегиално отношение, но нищо повече. Приех предложението, а малко след
това ми предложиха да правя самостоятелно предаване. Може би не си
спомнят хората, но в началото „На 4 очи“ се излъчваше в сряда сутрин от 8 до 9. Тогава сутрешните блокове бяха повече магазинни и
политиката липсваше. След първата си ваканция то беше преместено в
неделя и така до края. Сега започва ново начало. Интересното е, че
кръстник на предаването е Алекс Тренкова, която сега работи в Новините
на bTV. Хубавото в цялата промяна е, че ще бъда в нова среда, но сред познати и хубави хора.
Завършваме семейно. Разбрах, че обсъждате важните решения, но днес имаше ли телефонни проверки как започна първият ден?
Обсъждаме
решенията, но не е задължително да се вслушваме в тях. Всеки има право
на собствен избор. Иначе имаше обаждания от мъжа ми, който звънна в
първите часове, но явно усети липсата на притеснение, за което са
виновни колегите, и затова не се е обаждал повече. Хубаво начало и това е
добре, защото представи си, ако беше стресиращо. Тогава нещата щяха да
са много по-трудни…
СТАНИСЛАВ ДОЧЕВ