Разказват за живота, който ги прави щастливи
Публикувано в бр. 48 на сп. HELLO! България
Точно
една седмица ми беше нужна, за да събера сили и да започна да пиша този
текст. Срещата със семейството на София Кузева беше от онези -
емоционалните, които те оставят дълго да мислиш над казаните думи, да
осмисляш новото познанство и да обобщиш всичко преживяно. Едва ли мога
да ви пресъздам ексклузивната ми среща с актьорското семейство, но ще ви
уверя в тяхната естественост и желание за красиво всекидневие. Точно
така те гледат на живота си и по тази причина не намират смисъл да
попадат вкупом в медийното пространство. За първи път тримата застават
пред камерата, с уговорката, че ще запазим семейната им тайна и няма да
ровим там където не ни допускат. Когато дадохме това обещание, не
знаехме, че те са толкова сладкодумни, позитивни и добронамерени. Над 5
часа протече срещата с тях, а аз си признах на финала, че бих се радвал
още време да сме заедно.
Първи
пристигнаха дамите, които трябваше да се подготвят визуално. Докато
София се беше оставила в ръцете на фризьора, ние с Криста се
опознавахме. Не скрих изненадата си, че не съм очаквал толкова добре да
говори български. Тя е родена в Германия и 13 години живее там, но по
нищо не се издава. Познавам много българи, които на третата година в
чужбина започват да говорят на родния си език с акцент, забравят думи,
общуват бавно. Криста създава усещането, че цял живот е учила у нас.
Признава си, че не умее да пише на кирилица, но с латиницата се справя.
Попитах я как се е измъкнала от училище. „Ние започваме много по-рано. В
началото на август стартира учебната година и сега сме във ваканция.
Нямаме голяма лятна ваканция, но за сметка на това имаме много
междинни.“ Разбира се, образованието, възпитанието и поведението на
младата госпожица е много по-различно от нейните връстници у нас.
Например там учениците до 4-ти клас нямат право да носят в училище
мобилен телефон. И не е само това, но… този материал е посветен на една
щастлива фамилия, която има интересна история за споделяне. Онази, която
започва през годините на прехода. Днес, в годините на кинопрехода, се
срещаме с една истинска звезда, която изгрява с първата си роля, но за
„Вчера“ това ще е единственото изречение. Ще говорим за сълзите,
трудните моменти, бързата сватба и планираното дете. За един живот по
немски, който никога няма да се раздели с българското. Защото те никога
няма да емигрират въпреки адресната си регистрация.
Предлагам интервюто да започнем с почивката, защото разбрах, че само преди ден сте се върнали от такава…
София Кузева: Обичаме на топличко да е…
Панчо Чернев: … Където има много слънце, защото то ужасно много ни липсва в Германия…
Криста: … Турция и Гърция…
Криста ми разказа, че в Германия при 30 градуса топлина излизат във ваканция.
С: Така е, а тя споделила на съучениците си, че в България градусите през лятото са минали 40, и те бяха шокирани.
К: Да, те не ми вярваха, че съм била дори на такива температури.
Тя е родена в Германия, но кога за първи път дойде в България?
С: Нямаше половин годинка. Роди се февруари, август бяхме тук. Тя е в полет, откакто е родена.
Говори прекрасно български…
С: Така ли мислиш?
П: Не усещаш ли немското „р“?
Не, защото и аз го имам, а съм си живял само в България.
П: Ние говорим и на български у дома.
С: Така е, но истината е, че тя мисли на немски.
П: И сънува на немски.
С: Разказва всичко след това на немски.
К: Защото се случва в Германия, нормално е.
Ще
ви върна няколко години преди тя да се появи, когато Панчо заминава, а
година по-късно и ти след него. Какъв беше първият сблъсък с немската
действителност?
П:
Заминах за Германия по силата на един обявен конкурс на Министерството
на културата. Идеята беше да се подменят кадрите след промените по
всички чуждестранни български културни институти. Явихме се 5000 души
немскоговорещи за 8 места и през 1992 го спечелих. Така заминах. Тогава
се отказах от работата си като актьор.
С:
Тук искам да допълня, че всички негови колеги го смятаха за луд. Той
имаше безсрочен договор, а тогава това беше много сигурно и искано,
защото повечето назначения бяха на по сезон и несигурни.
П:
Аз си бях готов за пенсия. Мястото ми в Младежкия театър беше сигурно
на 100 %. Малка заплата, два месеца ваканция, много дублажи на филми, но
всичко беше сигурно. Въпреки това през 92-ра година със София си
казахме и „Сбогом“, и „Довиждане“, защото не се знаеше дали тя ще
последва моя път.
С: Сега ги споделя тези си мисли, тогава не ми го каза…
Тук
искам да сложа една скоба и да попитам – тогава, когато тръгваше,
мислеше ли изобщо за връщане. Мислеше ли: „Аз няма да се прибера
повече!“.
П: Да бъда искрен – да. Това не е тема за нашето интервю, но ситуацията беше такава, че не желаех повече да живея тук.
Какво си мислеше в самолета?
П: Казвах си one way ticket (един еднопосочен билет).
С: Той ми каза, че ще направи всичко възможно след трите години мандат да не се върне.
П:
Бях страшно наивен, защото си представях, че това е много лесно. Изобщо
не си давах сметка какво означава това. В самолета мислех и за
момичето, което оставям, което обичам силно, с което исках да бъда…
София знаеше колко исках тази работа, колко много се подготвях. Въпросът
беше дали тя ще дойде при мен.
С: Аз го подкрепях през цялото време и знаех, че той трябва да замине.
П:
Подкрепяше ме, но въпреки това бяхме тъжни. Искахме да бъдем заедно, но
цената беше висока. Тя точно беше започнала работа в театър „София“,
имаше сигурен постоянен договор, кариерата й беше в разгара си. Обичахме
се, но цената беше много висока, за да бъдем заедно.
С: Той замина с голямо желание. Да
не си помислиш сега, че искаше просто да избяга. Напротив, той много
гореше в работата си. Искаше немците да видят таланта на българите.
Много негови колеги пътуваха благодарение на него, естествено първо
Младежкият театър получи покана.
П: Както ние имаме клише за немците, така и те имат за нас, но в процеса на опознаването всичко се променя.
С: Панчо е виновен, за да дойдат много българи в Германия и много немци в България. Все млади.
П:
Но не всичко се разви така както трябваше. Заминах, започнах да работя
със сърце и душа, но не успях да изкарам мандата си. Промените не бяха
приключили, напротив, започнаха нови. Бях уволнен по политически
причини, защото властта се смени. Преди това обаче София мисли цял един
театрален сезон дали да дойде при мен. И къде идва? Защото все пак едно е
да сме заедно, но друго е да сме заедно и да е безработна. Трябваше да
напусне театъра, кариерата си, всичко, за да е с мен.
С:
Все пак сме отговорни хора и не можеше така лесно да се вземе решението
да замина. Въпросът ти е малко сложен, защото все пак Панчо замина на
осигурена държавна работа, с жилище, здравни застраховки. Това не е
емиграция, а период. Когато заминах и вече бяхме заедно, но той беше без
работа – тогава се сблъскахме с истинската действителност. Имахме по
един билет и се чудехме какво да правим.
Кога се случва това?
П:
Аз заминах през 92-ра година. Този месец се навършват 20 години от онзи
въпросен полет. София мисли една цяла зима и през пролетта на 93-та се
оженихме в Берлин, за да се премести при мен. Нямаше друг вариант, за да
получи виза за престой. После се върна, за да си завърши сезона. Юни
месец тя се премести при мен. През това време направихме и църковен брак
в България. Зимата започнаха да се случват промените и пролетта на 1994
останахме на улицата.
С:
Точно по Великденските празници. Сблъсъкът с истинската действителност.
Без служебната кола, телефон, квартира, работа… Нямаш здравна
застраховка, нямаш никаква сигурност. Буквално стояхме с куфарите и се
чудехме дали да използваме билетите, или не.
София, ти запита ли се защо изобщо да тръгваш?
С:
Дълго го обмислях. Истината е, че тръгнах, за да видя как ще се
чувствам. Не знаех езика, не познавах никого, той все пак имаше
познанства. В началото не ми беше хубаво, не се чувствах у дома. Все си
мислех за живота ми в България. Когато започнах да уча езика, когато се
запознавах с хората, манталитета им… Започна да ми харесва.
П:
Истината е, че нейното място го пазеха дълго време, както и моето,
защото все пак, когато заминавах, не напуснах, а по закон ми пазеха
позицията.
С:
Тогава и в България беше трудно. Решихме да пробваме и да рискуваме.
Първо трябваше да решим проблема с квартирата, после със застраховката, с
визите. Трябваше да намерим причина, заради която да останем. Тогава се
появи един уникален проект, за който сме разказвали, но никога не сме
споменавали, че той е крайпътният камък, който ни остави в Германия.
Една театрална пиеса, която обединява хора на изкуството от цял свят.
Всеки от нас работеше на своя роден език, но немци финансираха всичко и
организираха.
П:
Докато бях служител, чиновник, продуцентът дойде при мен да търси
български актьори и хора на изкуството. Нямах правото да бъда артист, но
предложих една тъжна артистка, която си имам вкъщи. Тогава започна
подготвителният контакт между тях, а докато се стигне до същинската
работа, вече можех да предложа и себе си, защото бях безработен и имах
свободата да приема актьорски ангажименти.
С:
После проектът имаше тъжен период. Когато бяхме без работа, нещата се
забавиха, нямаше финансиране. Живеехме в малката квартира тъжни, но
заедно. Три-четири месеца изминаха, докато не получихме обаждането от
продуцента, че пари има и всичко ще се случи. Тогава заминахме за
Франция, където се репетираше около 2-3 месеца.
П:
В един стар замък, в провинцията. Най-забавното е, че София игра за
първи и последен път – момче. Тя беше влюбена в главния герой, а около
него все красиви жени.
С:
Режисьорът беше решил, че този герой ще е човек близо до главния герой,
и на финала се сваля маската и се вижда, че неговата дясна ръка е жена.
П:
С тази пиеса тръгнахме да обикаляме света. Знаеш ли, тогава имаше нещо
много интересно. Трябваше да се качим на ферибота „Естония“, който
потъна. Бяха резервирани билетите за цялата трупа. Не стигнаха парите и
цялата продукция се качихме на влака. По път разбрахме какво е станало с
кораба.
К: Това не го знаех, много интересно.
Сега пак отварям скоба и се обръщам към Криста, която с интерес ви слуша. Разпитваш ли ги за живота им, преди ти да се появиш?
К: Разбира се. Искам да знам какво мога и какво не мога да правя.
С: Знае всичко за нашето детство. Питала ни е за всички подробности, включително за гаджетата на мама и татко.
Кога разбра, че майка ти е много известна в България?
К: Може да прозвучи гадно, но аз не съм възприела мама като известна. Гледала съм филмите й, запозната съм с всичко…
С: Като по-малка плачеше, когато мама се целува с други мъже, а не с татко…
К:
Има един руски филм, в който я застрелват. Беше голям шок за мен.
Винаги ми е харесвало да гледам мама, но не мога да я приема като
известна личност.
Доколкото
разбрах, сте се оженили заради визата и не е било по най-романтичния
начин. Решението за Криста кога дойде на дневен ред?
П: Много дълъг и сложен процес.
С:
Първо живяхме от проект на проект. Пълна илюзия е, че всичко ни е
тръгнало по червения килим. Бяха много трудни години. Една сериозна
борба.
П:
Първо трябваше да уредим престоя си, защото моите визи се анулираха с
уволнението ми. Имахме три месеца, в които трябваше да се решат
юридически нещата. Слава Богу, първият проект беше по-дългосрочен и така
започна всичко.
С:
Трябваше да сме спокойни, след това да сме здравно осигурени. За дете
не можехме да мислим, защото нямахме финансова стабилност, сигурност. Тя
беше на дневен ред. Ние сме отговорни хора и когато нещата започнаха да
се нареждат, тогава се появи и отговорът на въпроса – готови ли сме.
Криста се появи в един осмислен период.
Кога у теб се появи онова усещане, че връщане вече няма и оставаш в Германия?
С:
Когато се появи Криста. Тогава вече знаех, че ще живеем със сигурност
там, защото бяхме преминали през много трудности, борби. Много труд
бяхме вложили и знаех, че основите са изградени. Вече не беше просто
опит дали ще се получи. Беше се случило. Скоро ме попитаха дали имаме
собственост в Германия. Този въпрос много пъти сме си го задавали и ние
самите. Истината е, че там хората не пазаруват имоти като в България.
Хората живеят близо до работата и не искат да се обвързват с жилища. Ако
трябва да съм честна, не сме предприели тази стъпка, защото не сме
сигурни, че искаме да живеем в този град. Затова нямаме имот.
Панчо, ти заминаваш много категорично, че няма да се върнеш. Имало ли е колебание някога?
П:
Така е, но тогава не знаех какво ще се случи. Заминавах за сигурни три
години, които така и не изкарах. Когато стояхме с билетите, не бях
сигурен, че искам да го причиня и на нея, както на мен. Не бях убеден,
че искам да остана. Знаехме, че ще е трудно, но София беше човекът,
който положи основите. Ако не беше тя, която предложи да опитаме,
вероятно щях да й предложа да се приберем. Тя беше силната страна да
остане.
С: А ти: Да заминем! Добра комбинация сме.
И сега идваме на 2012 година, когато тя започва работа върху сериала на bTV „Къде е Маги?“. Как се взе семейното решение тя да се прибере и да работи отново в България, а вие да живеете в Германия?
П: Този път решението се вземаше от трима души.
С:
В Австрия имам 2 филма, но те са игрални. Отнемат само няколко седмици,
но телевизионен сериал – това е много дълъг период от време, живот на
място. Беше много трудно решение. Поканиха ме на кастинг. Искаха от мен
да им изпратя видео, което Панчо засне. После ме поканиха за ролята и
тогава дойде трудното решение. Това означаваше да ги оставя да се
справят сами.
Ако знаеш в този момент как двамата се спогледаха, все едно нещо си казаха с очи. (Дори се поздравиха, пляскайки дланите си.)
С: Заговорнически сигурно.
К: Никакъв проблем няма. Какво…
С:
Така е, особено сега, когато за първи път сами си стягаха куфарите за
България. На мен ми излезе непредвидена ваканция, а тя съвпадна с тази
на Криста и решихме да прескочим до Гърция за седмица. Това всъщност се
води лятната ни почивка, защото заради мен не успяхме тази година да
отидем някъде заедно, понеже снимките започнаха през юни. През август,
когато продукцията почива, Криста тръгна на училище и така не успяхме да
пътуваме. Та за куфарите – забравили са половината неща, които им
припомних. Таткото е забравил много важни неща…
П: Ама мои, да уточним.
К: Е, не съм отговорна за тях. Негови са си.
П: Куфарът на детето беше пълен, а аз тръгнах без телефон и двете симкарти.
С:
Но както каза – детето е доведено, това е най-важното. Ние се смеем
сега, но нещата са сериозни. Сега ще ти призная нещо много лично. Когато
тръгвах за първи път, плаках. Не можех да си го простя, че ще ги оставя
сами.
П:
Истината е, че ние никога не сме се разделяли. Откакто тя е дошла,
винаги сме били заедно. Но решението беше осъзнато, обмислено. Тя се
колебаеше ужасно много, но желанието след толкова години отново да снима
на български надделя. Аз да се изтъкна сега – в момента играя страхотна
роля, каквато не съм имал досега. Играя едновременно майка и татко.
Появиха се много нови манджи.
С: За първи път направи баница.
П: Мусака.
К:
В неделя обикновено татко прави сместа за палачинките, а мама ги
приготвя. За първи път, когато трябваше сам да се справи, определено не
се получи. Ставаха за ядене, но онези, които не бяха много изгорели.
П: Признай, че втората неделя беше по-успешна.
Криста, какво беше искреното ти мнение за сериала „Къде е Маги?“.
С: Тя го написа във facebook, без изобщо да се притеснява и да ме пита.
К:
Почитателка съм на филмите на ужасите, но от най-страшните. Имах
някаква представа какво ще бъде, но не очаквах така да бъде заснет.
Камерата как се движи… Създава усещането, че си там. Дори и мама да не
участваше, пак щях да го гледам. Много ми харесва всичко.
С: Но най-много е впечатлена как е заснет.
Догодина ще отбележите 20 години брак, живот в Германия. Равносметка?
П:
Тя е между нас (визирайки Криста, която е седнала по средата)! Важно е
да си здрав, да имаш човек до себе си, на когото можеш да разчиташ. Да
имате много емоционално изградени неща, защото материалните са преходни.
Едно дете, което върви по собствения си път, който е верен, точен…
Живеем в държава с правила…
С: Живеем с правилния човек. Това е показателното.
П:
Това е велико. След 20 години да можеш да кажеш – гот ми е с този
човек, искам поне още толкова заедно. Интересно ми е, приятно ми е…
Ако се случи така, че се появи и твоят сериал, Панчо…
П:
Трябва да е много интересен, за да ме привлече. Но ако се случи,
логистично веднага ще се реши въпросът. Някоя баба заминава, но Криста
няма да се прибере. Най-малкото тя не може да пише на български и няма
как да запише училище тук.
К: Мога да пиша на латиница, с кирилицата не се справям.
С: Трудно й е да пише ръкописно.
П:
И все пак да се върнем на началото на отговора – много трябва да е
интересен проектът, за да се застъпим да работим заедно в България.
С: Когато Криста се роди, Панчо 7 години беше повече в България, защото проектите му бяха такива. Сега сме се разменили.
На финала да ви попитам какво се случва с гражданството? Не толкова документално, а емоционално.
П: Ангел мой, отговори ти.
С:
На всички германци казвам, че съм българка и друга не мога да стана.
Документално също сме българи, въпреки че от години имаме възможност да
го променим, но не искаме. Не съм си представяла някога да се отрека от
българското гражданство. Ние просто живеем в Германия, чужденци сме и
сега сме там. Съобразяваме се с техните порядки и това ми харесва. Има
много българи, които воюват срещу това и не одобряват правилата им. На
мен ми харесват.
П: Там се говори честно и директно. Никога не се увърта. Лесно се живее там, стига да ги приемеш.
Кога последно си казахте „Обичам те“?
С:
Криста беше свидетел. Онзи ден в Гърция. Влизайки във водата с любимите
си хора, се почувствах приказно. Целунах любимия си мъж пред очите на
детето ни…
П: … Което веднага се намести между нас, защото и тя искаше да бъде целуната…
С: … Едновременно си казахме „Обичам те“. От това по-истинско няма.
Аз мисля да спра, защото…
П: … е адски отегчително…
Не е така. Срещата с вас е много приятна, истинска, българска… С малко немско спокойствие… Благодаря!
На татко момичето
По
време на снимките Панчо се приближи към мен и реши да ми сподели нещо
лично, което го кара да се чувства горд баща. Позволявам си да споделя
разказа му, защото това, което съдържа той, ние го преживяхме на живо –
уникалния талант на Криста да позира. Това е забелязал и един режисьор, с
когото София е снимала в Австрия. Историята на филма: Точно преди
финала на снимките той решава, че сюжетът на лентата ще се промени и
актрисата на Кузева трябва да има дъщеря. Тя естествено предлага
собствената си. След успешния кастинг Криста застава пред камерата и
работи с френски актьор. Двамата не преодоляват езиковата бариера и до
края на общата им работа не общуват на един език, а се разбират само с
мимики. Въпреки всичко младата красавица се справя перфектно. След като
приключва проекта, режисьорът пита: „Кой поред филм е това на дъщеря
ви“, а те с гордост отговарят: „Първият!“. Тогава режисьорът се усмихва,
клатейки глава, и казва: „Добре, повярвах ви!“. Екипът ни също се удиви
от невероятната химия между Криста и камерата. Няма спор, че освен че е
хубава, младата 13-годишна девойка притежава уникален талант.