Естествено щастлив и спокоен, без никаква звездност
Публикувано в бр.58 на сп.HELLO! България
Запознахме
се първо в социалната мрежа. Когато ми отговори лично на поканата,
която му изпратих за рождения ден на списанието, останах изненадан,
защото си мислех, че като много популярни хора ще я подмине. Но той е
поредното доказателство, че не всеки успял българин се разболява от
звездомания. На учтивия му отговор попитах – кога ще ни гостуваш на
страниците, а той ме изненада с „когато ме поканите“. Така се стигна до
тази среща. Разбира се, изчакахме старта на новото успешно
импровизационно комедийно предаване на bTV „Младост 5“ (всеки петък от 20:00),
за да имаме и професионален повод за срещата си. Оказа се, че причини
за интервюта има целогодишно, защото той не спира да влиза в роли,
обикаля страната и работи по разнообразни проекти. За един творец това е
рай, но какво ли е за един татко на малко момиченце да бъде разделен от
нея толкова често? За личните емоции си поговорихме откровено с Мариан.
Уговорихме
се за един все още зимен понеделник (малко преди да настъпи първа
пролет), някъде след 16. Не фиксирахме точен час, защото го чаках да се
върне от Стара Загора, където репетира, а се уточнихме, като пристигне в
малкото НДК, да се обади. Нашата редакция се намира в основната сграда
на НДК и минути ще отнемат, за да се видим очи в очи. Три последователни
дни преди това си говорихме в социалната мрежа по различни и
непрофесионални теми. Останах с впечатлението, че е изключително
комуникативен. Изказва се точно, ясно, без да оставя въпросителни между
думите и най-важното – стегнато. Без паузи, в които мисли какво да
отговори, а директна комуникация. Умее да предразположи човек и да
разсее звездния образ, който си е изградил благодарение на таланта,
който притежава.
Да започнем с това защо беше в Стара Загора и какво репетираш там?
Нещо,
което не бях правил досега – оперета. „Лелята на Чарли“ е нейното
заглавие и я реализираме със Старозагорската опера. Много е забавно,
защото за първи път се срещам с този жанр. Пея няколко неща със
симфоничния оркестър, което е огромно предизвикателство. Прави ме
щастлив, че колегите ме приемат, и това, че влиза външен човек от друг
жанр, не им прави впечатление. Сутринта имахме танцови репетиции, което е
трудната част, защото не съм танцувал от „Коса“. Това е някъде преди
около 10 години.
Не се уморяваш от толкова пътуване?
Сега
ми е малко по-уморително, защото през няколко дни пътувам, но е
магистрала и е по-лесно. Аз гледам да работя на много места, защото не
всичко е София. Тук е лесно, готово, смляно и изплюто.
И си роден в София, но предпочиташ да се изявяваш на сцените в провинцията...
Аз
не харесвам определението „провинция“. Няма такова нещо. В другите
градове. България не е София и в големите градове има изключителни
професионалисти, и не само там. В градовете на нашата страна има много
добра публика, която се радва на качествените неща. По тази причина ми
харесва да работя с колегите в страната.
Няма ли го смущението при колегите ти, ти си от екрана…
В
първия момент го има, но както се държиш, така ще те приемат.
Обикновено на втория ден ме приемат за равен, защото им показвам, че съм
приятел. Важно е как ще си постелиш, защото много актьори от екрана
гастролират, но ги приемат така, както се държат.
Когато
се подготвях за тази среща, научих, че цялото ти семейство са
професионални инженери. Майка ти, татко ти, брат ти… Само ти си с
професия извън науката. Все пак нещо професионално в кръвта ти?
Така
е. Аз израснах в инженерно семейство, с много точни порядки. Бях много
добър математик, но после всичко отече и бях категоричен, че ще се
занимавам с актьорско майсторство. Иначе обичам да сглобявам някакви
неща. Скоро си купих велоергометър – сам си го сглобих. Голяма част от
кухнята у дома, два гардероба, монтирал съм си мивки, течащо кранче, ако
имаш, ме викни, ще ти го оправя. Много обичам да човъркам, отстанало е
нещо в гените ми.
Каза у дома и си помислих за дъщеря ти. Каква е тя?
Сладка. На пет и половина е, много лъчезарна, разбрана.
Познава ли те от екрана?
Отдавна.
Наясно е много добре. Те децата в детската градина, като ме видят,
казват „Я, Мариан Бачев от „Шоуто на Слави“. Аз винаги задавам въпроса,
кога тези деца ме гледат, защото все пак предаването се случва в 22:30,
когато би трябвало те вече да спят. Това мисля, че не е на добре. Да ме
познават от дублажа на детските филмчета, може, но от вечерно шоу….
Разбира се, има обедни повторения, но тогава те пак би трябвало да спят.
Истината е, че е малко занижен родителският контрол.
Колко е голямо детето в теб?
Когато
е за професията, става достатъчно голямо, за да свърши работата. Ето
например в шоуто „Младост 5“ ми дадоха задача да играя електронно
кученце, на което му свършват батериите. Беше много забавно да лая на
четири крака. Много сериозно предизвикателство.
А с дъщеря си Александрина колко си годишен?
Аз
съм баткото. Чета приказки всяка вечер. Много е интересно, защото и
майка й е актриса и когато мен ме е нямало и ме е замествала, го е
разказвала по друг начин, и отнасям по някоя забележка, защото не съм го
изиграл правилно. Когато съм много уморен, искам разрешение да бъда
отменен от мама и тя ми го дава с пожелание да си почина. (В този момент
Мариан започна да ми пресъздава тяхна комуникация, как тя го поправя
или е пропуснал нещо, защото е твърде уморен. Преправяйки гласа си,
който имитира нейния, видях как лицето му грейна с бащински пламък.)
Как се отразява славата на твоето семейство?
Никак.
Майка ми е с тире във фамилията и обикновено се представя с моминската
си фамилия. Когато покани някого на театър, тогава става ясно, че аз съм
й син, и разбира се, следват веднага изказванията „Защо не си ни
казала“. Брат ми от време на време ме закача, че за него никога не
говоря в интервюта. „Как, аз толкова много съм говорил за теб“, му
отговарям, а той: „Как, за моята фирма нищо не си казал.“ Брат ми е
много свестен. Той е строителен инженер и след като построи една
кооперация, ми подари жилище, в което аз живея сега с жена ми и детето.
Това е изключителен жест. Имам страхотно семейство.
А ти какъв човек си? Чувал съм, че комедийните актьори са тъжни в живота, но ти не ми се струваш такъв…
Тези,
които не те познават достатъчно добре, очакват от теб непрекъснато да
си весел, усмихнат, да си в роля. Любимото ми е, като ми кажат „кажи
един виц“. Да, понякога може да разкажа и 100, но може и нито един да не
ми е в главата. Аз не съм машина. Иначе понякога имам нужда от
спокойствие и тишина, обикновено вечер. С жена ми сме заедно вече 13
години и тя ме познава отлично, и ми го осигуряват с малката. Прекрасна
е, да знаеш! Примерно, ако съм имал тегав ден и тя го е разбрала
предварително, вечерта ме очаква изненада, свещи, красота, храна…
Грижат се за теб.
Разбира
се, нямам оплаквания. Надявам се и те да нямат. Старая се да ги правя и
аз щастливи, да се гордеят с мен. Понякога ги изненадвам с тайни
пътувания и такива неща. Нормални…
Разговорът
ни продължи още дълго, преливащ от тема в тема. Преминахме от любимата
му джаз музика, която слуша в колата, избягвайки да говори по мобилния
въпреки всички кабели около него. Заговорихме се за това колко много
големи имена напуснаха земния си път през последните две години. Тази
тема го развълнува истински, защото повечето от тях ги е познавал.
„Никой няма да те запомни с това какво си направил в личния си живот, а с
това какво си направил на сцената. Едва ли Стефан Данаилов ще остане в
историята с това, че е бил министър на културата. По-важно е какво е
изиграл. За това трябва да се работи.“ Тук го подсещам за нашата първа
среща, на представянето на една от биографичните книги за Георги Русев, с
когото те бяха много близки. „Той е истинско огромно вдъхновение.
Чувахме се задължително веднъж в месеца, виждахме се в една пицария
близо до дома му. Невероятно широко скроен човек, с огромно чувство за
гордост и достойнство. Той ми е разказвал, че когато е усетил, че вече
не е стабилен на сцената заради болестта, е взел решение да слезе от
нея, за да бъде запомнен с огъня, който винаги е горял в него. Георги
Русев беше изключително точен. Сещам се, че когато гостува на Слави, аз
още не бях в шоуто и го гледах по телевизията, той изпревари
представянето си и излезе по-рано. Каза на Слави, че не обича да
закъснява. Истинско вдъхновение е Георги Русев.“
В
края на всяка година Мариан прави своите равносметки. Щастлив е, че
през изминалата година е помогнал на няколко човека да си намерят
работа, посочил е правилния лекар на близки хора, „помогнах на две
момичета да забременеят, не лично де, а ги заведох на правилното място“,
смее се той. „Доволен съм от годината. Не чертая ясно бъдеще. Разбира
се, искам да вървя напред, но не с цената на всичко. Ето например сега
ще ти споделя, че преди нашата среща ми се обадиха, че съм номиниран за
„Златен кукерикон“ за главна мъжка роля за представлението „Досадникът“,
организирани от Сатиричния театър. Близо 10 години изминаха от
последната номинация и това ме радва, но най-голямата награда е, че имам
публика, която ми се радва.“
Имам
още какво да ви разказвам от срещата си с Мариан Бачев, но един цял
брой няма да е достатъчен. Винаги така се получава при срещите с
талантливи, естествени личности, които будят чувството на гордост!
Станислав Дочев