„Успявам да комбинирам работата и любовта“
Публикувано в бр.55 на сп. HELLO! България
Посрещам
го на входа на голф игрището в Равно поле. Усмихнат, с бодра крачка,
той подава отворена нагоре длан, за да ме поздрави. Не се познаваме и за
мен е истинско удоволствие да се представя на човека, който рядко дава
интервюта, а с журналисти от нашия сектор прави дебют. Ники Дойнов го
свързвам с 11 септември, защото тогава проследих всичко случващо се в
Америка благодарение на него и Миа Сантова. Исках да скрия вълнението си
и затова на въпроса му „сега какво правим“ предложих първо да направим
снимките, а след това да проведем интервюто. „Давайте, правим това,
което ми кажете. Аз не съм от капризните. Само искам да ви помоля да
приключим за оперативката в 15:00, на която трябва да присъствам.“ Със
същата усмивка и позитивизъм нашата звезда се запозна с целия ни екип и
няма да скрия, че както ние, така и той се притесняваше. Интересна
комбинация – екипът се вълнува, защото се възхищава, а той иска да се
получи проектът, без да го възпрепятства. Изключително внимателен
професионалист, който грабна вниманието на нежната колегиална част.
От
години наблюдавам Николай Дойнов, който никога не е крил, че не намира
за нужно да дава интервюта извън служебната си тематика. Спомням си, че в
анонса за „На кафе“ той се обърна към Гала „толкова години ви отказвах,
но най-накрая ме пречупихте“ и беше интересно. Видимо се притесняваше
от личните теми, с които сутрешното шоу го предизвикваше, но когато се
появиха неговите приятели, се успокои. Реших да започнем разговора си
със служебни въпроси, които да пречупят онази бариера. Неусетно успяхме
да влезем в личното му пространство, в което ухаше единствено на работа.
Ники безспорно е работохолик. Когато заговори за работата си, очите му
горят, ръцете му жестикулират и се вълнува. Нито един личен въпрос не го
запали толкова, колкото журналистическите му преживявания.
Известен
като водещ на Новините по Нова телевизия. Но е познат на зрителите като
истински журналист, който често предприема предизвикателства, за което
освен смелост се изисква и хъс. Нужно е много желание да се потопиш там,
където не всеки би дръзнал да преживее.
Снимките
преминаха успешно, въпреки че кадърът с розата го притесни най-много.
Просто не е от тези хора, които искат да позират. Знае, че снимките са
важна част, но когато нещата са нагласени, го притеснява. Затова
започнахме разговора с преживяното от последните часове. През изминалата
нощ се беше върнал от Ирак.
Какво се случи на това пътуване?
Формалният
повод беше откриването на новото българско посолство. Старата сграда е
напълно неизползваема. Новото посолство е в един от хубавите багдатски
квартали. Това беше формалният повод, но на мен ми се струва, че Николай
Младенов беше там, за да търси възможности за правене на бизнес. Аз
пътувах за първи път в Ирак и бях много впечатлен. В Багдад на всеки
ъгъл има полицейски КПП-та, въоръжени хора. Има много напрежение, което
се усеща… Нищо общо обаче няма с Иракски Кюрдистан. Там всичко е
прекрасно. Всичко е ново, модерно. Те имат желание да се превърнат във
втория Дубай.
В
този момент разговорът преминава в съвсем друга посока. Николай много
се вълнува от преживяното. От политиката, от това, което е видял, какво
се случва. Безспорно темата, пътуването и видяното е нещо, за което може
да говори с часове. В този момент разбрах, че това е една от основните
причини да бъде все още ерген. Човек, който живее в работата си, трудно
обръща внимание на личен живот. Тя е неговото лично аз. Не новата дреха,
а проблемите в Багдад биха го заинтересували. Със сигурност, ако трябва
да избира между разследване и екзотична почивка, би избрал
професионалното. И това го прави истински професионалист. Като лекарите.
Само истински отдадените стават имена и печелят доверието… Гледайки как
разпалено ми разказва, се чудех дали да се поддам на енергията му и да
пропусна да надникна в душата му. С такава жар разказваше, че аз се
развълнувах. Тук се намеси подкреплението от страна на колежката ми
Велиана Симеонова. Беше изключително правилно да застанем двама пред
толкова добър журналист. Само по този начин имахме възможност да го
опознаем от непозната страна…
Какво
е усещането, когато си на място, където има война, където има смърт,
където се виждаш с хора, които не е ясно докога ще са сред живите… Какви
мисли нахлуват в главата ти, когато преживяваш видяното?
Връщаш
ме началото на декември, когато бяхме на сирийската граница, близо до
турската. Едно е да гледаш по телевизията бомбардировка, друго е, когато
те падат на 10 метра от главата ти. Тогава ти става ясно какво се
случва. За геройства и дума не може да става. Ние бяхме ошашавени както
тях. Първо, те не са готови да се защитават, нямат никаква подготовка.
Стреляха с автомати срещу изтребител. Адреналинът е огромен. Както казва
моята колежка и приятелка Миа Сантова – в такива моменти имаш
чувството, че с личната си енергия можеш сам да направиш един завод.
Страх?
Тогава
не, но след това, когато излезеш от тази обстановка, останеш сам в
безопасна среда, си даваш сметка, че си абсолютно беззащитен. Ако
човекът в изтребителя е искал… ти си бил най-лесната жертва на света…
Сънувал ли тези моменти?
Не.
Някак си лесно преживявам тези неща и ми остава интересът. Това, което
си спомням, е, че съм бил на правилното място в правилното време. Много
хора мислят обратното, но аз съм благодарен, че успяхме да го заснемем и
почувстваме. Дали съм предал чувството, не знам…
Как реагират близките ти?
Всички казват, че съм напълно луд. Това е нормално, но… Не може да се замени…
В
този момент Ники започна отново да гори. Няма спор, че това момче живее
за мига, за работата, за журналиста в душата му. Върна ме във
времената, когато исках да опозная известните и да стана светски
журналист. Днес това не гори така в мен, но в него направо изгаря.
Пак те връщам на смъртта…
Нея не я видях. Имаше ранени, но със смъртта не се съм се срещал.
Какво виждаше в очите на хората?
Повечето
от хората бяха непрофесионални войници, но с дух. Говорил съм с
войници, които се разделят с приятели, с които минути преди това са
говорили. Някои от тях се бяха разделили с около 40-50 близки. Те знаят,
че вероятно и техният ред ще дойде, но това не ги обременява, не им
пречи.
Осъзнаваш ли, че това не ти влияе?
Засега, но не се знае след време дали няма да има последствия.
Откога си журналист? Ти гориш за работата.
От 15 години, но не знам дали горя. Не съм сигурен в това…
А детската мечта, какво се случи с нея?
Никога
през живота не ми е минавало през акъла да бъда журналист. Винаги съм
искал да бъда пилот и продължавам да мечтая за това. Още не е късно да
бъда непрофесионалист, но за другото съм закъснял. Сега ще ви призная
нещо – като се връщахме от Ирак, пилотите ме пуснаха в кабината при
излитане и кацане, понеже пътувахме с военен самолет. Това за мен е като
рожден ден.
Може ли да се сравни с дете, което се радва на сладолед?
Абсолютно!
Много правилно го каза. Толкова ми е щастливо, че не мога да го изразя.
Бил съм пътник един час и в изтребител. Това вече е върхът. Няма такъв
адреналин.
Екстремен човек си!
Не,
не съм. Аз имам по-различна представа за екстремност, като например
катерене, алпинизъм. Много обичам да ходя по планините, старая се да го
правя всяка събота. Алпинизмът в моите очи е крайност, аз не бих го
направил. Не съм спортен човек. Ако ме питаш от кой отбор съм – от
"Левски", но не знам защо. Единственият спорт, който някога съм
практикувал, и то преди много години, е тенис, но сега едва ли ще мога
да ударя правилно топката. Единственото нещо, чисто физически, което
правя, е карането на колело, което ужасно много ми липсва. Трябва ми
тонус, без него не мога да живея. Винаги съм обичал да карам колело, но
от близо две години започнах да минавам тези огромни разстояния по 7-10
километра. Карам планински бегач, но не по планините, а долу-горе близо
до мястото, където сме.
Каква е следващата тръпка?
Парапланер. Скачане с парашут… Има още какво да се преживява.
Какво кара кръвта ти да се успокои?
Не знам, но ще ви кажа какво ме кара да се чувствам добре. Аз съм маниак от 12-13-годишен да слушам музика с часове.
Разочаровал ли си се от себе си?
Много
пъти. Много. Когато не съм доволен от резултата, не се е получило,
както съм очаквал, когато историята е разказана така, както съм очаквал…
Все от работа!
Да, да.
Изключително енергичен си, а в депресии изпадаш ли?
Аз
не гледам на себе си като енергичен човек. Не знам дали депресия е
точната дума, но като всеки човек съм имал и ще имам тежки моменти,
които понякога са свързани с чисто характерни проблеми. След това
виждаш, че е било глупаво да изпадаш в такива ситуации, но да, има
такива ситуации. Понякога са дълги, понякога не. Опитвам се да се отърся
по-бързо от това положение.
Пречила ли е някога любовта на работата ти?
Не,
никога. По никакъв начин. Успявам да ги комбинирам. При мен понятията
за личен живот са размити. Трудно бих направил граница къде започва
професионалният и къде - личният. Много е размита тази граница. Успявам
да комбинирам.
Успяваш ли да изключиш от журналистиката?
Не, това е самата истина.
Няма
какво да крием – работохолик си и трудно бихме говорили за друго, но
искам да те попитам защо остана верен на Нова телевизия? Знам, че
няколко пъти си бил канен от други канали, но ти не взе решение за
промяна.
Така
е. Важно е да има пазар. Ако няма – тогава всичко е унищожено. Самият
факт, че имаш възможност за промяна, е страхотен. Радвам се, когато
телевизионният пазар се разширява.
Емоционалната връзка ли не те раздели с телевизията, която те направи популярен?
Да!
15 години е много време. Толкова неща са минали през главата ми. При
мен нещата винаги са се случвали много бавно. Аз постъпих на 26-27
години и тогава бях едно дете… Връзката ни с Нова е сериозна.
Ще сложим заглавие: „Красив, успял, ерген!“
Хайде да не съм красив и успял. Моля ви се. Хубаво, ерген съм, но с другото не съм съгласен. (Тук
започна един голям спор, защото той се засрами от нашето категорично
решение. Николай не мисли за себе си нито едно от двете и е готов дори
сериозно да спори на тази тема.)
Доволен ли си от живота си към този момент?
Удовлетворен съм, да.
Възможно ли е някога любовта да промени изградените ти навици и начин на живот?
Не
е необходимо любовта, интимните отношения и всички производни на това
да бъдат за сметка на други неща. Напротив. Дайте да погледнем дали не
може нещата да се допълват. Вероятно е трудно, но не е възможно. Не
вярвам в това „аз или работата“. Важни са компромисите, нагаждането.
Мисля, че обществото ни вече е свикнало с това.
Не бива да се изхожда от личната позиция.
Вярваш
ли, че има твой еквивалент в женски вариант? Някои го наричат сродната
душа, а аз го приемам, че има някой, който прилича на мен 1:1, но от
другия пол.
По-скоро
вярвам в точно обратното. Според мен един тотално различен човек от теб
е по-логичното, защото тогава двамата заедно може да образуват нещо
много силно. Аз харесвам тотално различните от мен. Ако срещна жена,
която е луда на тема самолети, колело и така нататък… Няма да си говоря с
нея!
Щастлив ли си?
Не! Най-малкото, защото не знам какво е това.
Карал си самолет.
Това е друго. Детска мечта. Нямам своя дефиниция за щастие.
Какво си мислиш, като се събудиш сутрин?
Че пак съм се събудил прекалено късно. Срам ме е да кажа до кога спя, но пък си лягам в малките часове…
Заради оперативката се налага да приключим този разговор, но обещай, че няма да мине много време до следващото ти интервю!
Ами… Какво да обещавам. Нали сме журналисти, ще се срещнем някъде по пътя.
Станислав Дочев, Велиана Симеонова
Фото: Тони Тончев
Стайлинг: Силвана Василева
Домакин: Golf and Spa „St. Sofia”/ www.stsofiagolf.com