Публукувано в бр 65 на HELLO! България
Времето е парещо, а водата в басейна създава усещането, че е единственото място, в което има смисъл да се живее. Гала и Мари са спокойни, усмихнати, позитивни. Жегата не им е приятна, но те не й се поддават, защото трябва да бъдат реализирани снимките. Стилистката Милена е донесла дрехи, чиято бройка би стигнала за поне два снимачни дни, а нашите модели нямат никакви претенции към избора им. Приемат ги с доверие. „Гала е много специален човек за мен, защото съм й била асистентка в предаването „Фамилия Топ Шоу“, сподели ми Милена (нашият моден редактор), по тази причина много се вълнувам от сесията, която ще реализираме днес. Работили сме няколко пъти заедно, но всеки път е емоционално и много лично.“
С директно поведение и пълна откритост ние започваме да си говорим с Гала, която пречупи и най-малките бариери, които можеше да съществуват. Двамата сме се срещали много малко през годините, което обикновено е пречка за провеждането на емоционални интервюта, но не и този път. Единствено трудно „пробих“ при Мари, понеже тя е по-притеснителна в подобни ситуации. След малко прекарано време заедно и шеги, които разведряваха горещия въздух, тя сама ме предразположи...
Не мога да скрия, че се изненадах, когато видях Мари. Тя не е просто момиче, а направо жена. Вече е голяма…
Гала: Така е. Понякога ставам сутрин, поглеждам я и се питам: това моето дете ли е? Имам чувството, че вчера се търкаляше по земята, мъничка… Скоро навърши 16.
Какво е усещането? Чувстваш ли се по-голяма?
Мари: Не намирам разлика. Не се усещам по-голяма от преди пет месеца.
Гала: Според мен тя не се усеща по-голяма от преди пет години (смее се). Мари е много умно дете, възпитано и добро… Знам, звучи пристрастно, мое си е, но такава е истината. Ученичка е в малко частно немско училище и там е много различно. Обстановката е съвсем друга, ако я сравняваме с тази на нейните връстници. Децата на 16 искат да излизат, гаджета, дискотеки, при тях обаче е различно. Техните излизания са да отидат на кино през уикенда, и толкова. Учи в по-различна възпитателна среда и това й оказва влияние. Близки до мен коментират, че не е много хубаво, защото все едно отглеждам цвете в саксия и след време ще бъде неподготвена за много неща от живота. Аз обаче смятам, че не бъркам. Всичко ще види и научи с времето, но някои неща – по-късно.
Има един синдром, който децата на известните придобиват благодарение на средата, в която израстват. Наричам го „детето на…“, а дори днес станах свидетел на ситуация, в която момичето на известна певица само демонстрира това самочувствие. Мари не е такава…
Г: Аз дълго време дори прекалявах с това да не си мисли, че е специално дете само защото аз съм популярна. От малка свикна, че не е неин плюс и не бива да се възползва. В училището й има доста деца на известни хора, а до миналата година двете бяха заедно с дъщерята на Марта Вачкова. Забелязала съм я, че избягва да казва коя съм аз, когато попада в по-непозната среда.
М: Мама е известната, а аз съм просто дъщеря й. Не съм направила нищо специално, за да се хваля с това, тя просто ме е родила. Когато постигна нещо в живота, тогава името ми може да е известно.
Г: Но защо не казваш, че си ми дъщеря? (Смее се.)
М: Защото ми е неудобно.
Г: Срам ли те е от мен бе, мамо? (Пак се смее.)
М: Не, но какво да кажа – аз съм Мари, дъщеря на Гала. Дори когато са ме питали какво работи майка ми, аз не мога да кажа „работи Гала“ и затова само казвам: журналистка. Не питат повече.
Как избрахте училището?
Г: Под влиянието на Марта Вачкова. Двете деца бяха заедно още в детската градина. Имам проблем, свързан с незнанието ми на английски език. Правила съм много опити да намеря време да започна, често си обещавам, но ми е трудно. Затова исках тя да е добре с езиците. Марта ме нави за немския, защото бил по-труден и след него английския по-бързо се учел. Така направихме и се оказа истина. Много съм доволна от училището, защото немската дисциплина я има, но не е толкова строга, а тя вече говори и двата езика. Английския го научи направо на шега.
Наближава момента за края на средното образование…
М: Има още три години.
Г: Да… Но не наближава. Да не бързаме все пак. (Смее се… Още в предварителния разговор усетих водещата, че мисълта за раздяла между двете я прави тъжна, и някак си на шега избягваме тази тема.)
Обсъждате ли бъдещето?
Г: Тя да ти каже, защото аз имам много проблеми с това.
М: Искам да уча в Италия, но малко ме е яд, че не знам още езика, защото щеше да ми е по-лесно.
Г: Имаш три години, не е късно.
Защо Италия?
М: Защото много ми харесва!
Г: Ето това ми е проблемът. Тя не е избрала още какво да учи, но е избрала държавата, защото много й харесва. Имаме предпочитания към изкуството и телевизията, но не разбирай да става водеща или актриса. Продуцентството й е любопитно.
Как се запозна с този тип професия?
Г: Малко сложно е, защото не си минал по този път още, но накратко: в училището, в което учи (което е по специална система), в 10-и клас работят по избрана от тях професия и учат всичко за нея. Така че не идва от моята работа, а от училището. Леко натиснах към психологията, защото е дете душеприказчик. Предразполага хората да споделят и ми се искаше да тръгне по този път, но…
М: Като започнах да уча психология, се отказах. Не ми беше интересно. Продуцентството засега е по-любопитно.
С училището разбирам, че всичко се нарежда, а с гаджетата?
М: Още няма…
Г: Сега ще ти разкажа една история, която се случи, когато беше на 12 години. Тя ми сподели, че като си хване гадже, ще се целуват. „Мамо, но ти си малка за целуване. Поне трябва да си на 16“, а тя отговори „Ама мамо, тогава вече никой няма да иска да ме целува“. Ние си говорим за всички неща открито и нямаме проблем с така наречените деликатни теми. И двете мислим, че всяко нещо се случва с времето си, макар че, когато аз бях на нейните години, бяха нормални едни неща, а сега други.
Питам за гаджетата, защото винаги любовта променя хората и с това решенията за бъдещето. Дори дали да се учи, или не…
М: Този въпрос не съществува!
Г: Аз съм й казвала, че образованието е важно, но тя сама е стигнала до този извод. Не съм я притискала да учи, но й казвам, че не трябва да работи под възможностите си. За мен е важно да прави нещо, което ще я прави щастлива. Всеки родител казва така, но понеже аз правя това, което обичам, искам и тя да намери своята професия, която няма просто да е работа, а ще й носи удоволствие.
Ти сама си я отгледала, но кой ти помогна на теб за това?
Г: Единствените хора, които може да са ми влияели, са баща й и майка ми, но като цяло сама съм вземала решенията. Баба й е педагог и разбира се, сме спорили на тема възпитание, но Мари е от децата, които не биха приели да им се налагат чужди решения и мисли в главата. Може би по някакъв начин съм я научила, че има право на лично решение и мнение. Умее добре да преценява ситуацията. Има едно твърдение, че родителите не трябва да спорят пред детето, а да са на една позиция. Не съм съгласна. Детето е пълноправен член на семейството и трябва да се чуе и неговото мнение. Или пък, ако тя е направила нещо и татко й се кара, аз трябва да си мълча дори тя да е права, за да не наруша неговия авторитет. Ами нейния?
Винаги си й говорела открито?
Г: Като цяло да, но разбира се, съм й спестявала някакви излишни неща, защото са били в повече или неразбираеми за детската й главица.
А появата на Стефан как й се отрази?
М: Мама едва ли помни, но първия път, в който го видях, беше пред нас, той я докара. Тогава ми каза, че той й е колега.
Г: Забравила съм го…
М: След месец или два се запознахме официално. Никога не съм имала проблем с него, защото го харесвам от самото начало.
Г: Тя сигурно е забравила, но в началото раздялата с баща й беше тежък период. Това е нормално, затова не бързах да я срещам със Стефан, защото не ми е споделяла, но вероятно се е надявала да се съберем с татко й. Така си мисля… Но минаха вече доста години. Още ни пишат, че сме прясна връзка, но реално тя е седемгодишна. Двамата намериха много хубав път един към друг. Той никога не се е опитвал да я ласкае излишно или да я печели на всяка цена. Просто се случи. Дори понякога е прекалено директен и откровен. Но тъй като и тя е открито дете, го приема много добре.
М: Искам да кажа нещо важно: в началото, когато мама и тате се разделиха, ми беше трудно, но този период не беше дълъг. Двамата много се промениха и станаха по-спокойни и щастливи. Точно по тази причина бързо приех ситуацията и да призная, дори не исках да се събират пак, защото щяха да станат като преди.
Ще завърша с нещо, с което мислех да започна… За тогава, когато птичето отлети от гнездото, или по-точно казано, дали си съгласна тя да напусне България, за да учи.
Г: Ще бъда честна – много ми се иска да ми е винаги до полата, защото това е най-ценното, което имам в живота си, но искам и знам, че трябва да се развива и не бива да съм такава егоистка. Знаеш ли, че имаше период, в който мечтаеше да учи в Щатите. Брат ми живее там и определено има вариант нещата да са по-лесни за нея, но само мисълта ме…
М: Аз нямах желание да се преместя там, но баща ми разказа за едно училище и това много ме впечатли. Исках училището, не толкова да съм в Америка.
Какво лято предстои?
Г: Скучно за нея, за съжаление. Аз ще почивам само през август и дотогава Мари няма да има какво да прави. Но целият проблем е, че като ми започне ваканцията, съм толкова уморена в самото начало, че не мога да й предложа забавления. Просто си мечтая за книги, за храна, планина и много тишина. Взели сме една къща в Банско за 20 дни и ще бъдем там, но заради нея ще прескачаме и до Гърция. Нещо такова ще бъде…
Станислав Дочев
Фото: Костадин Кръстев – Коко
Коса: Fetish hair studio
Грим: Силвия Граховска
Стайлинг: Милена Георгиева
Локация: Комплекс MAXI, София