Станислава Цалова плете терлички в очакване на Светослав



Публикувано в бр.78 на HELLO! България

Дни преди да излезе по майчинство, водещата на Времето по bTV даде последното си интервю като бременна специално за читателите на HELLO! България.

Как се чувстваш? Остава още малко.
Чувствам се по един неповторим начин, вече определено не съм сама. Също така съм нетърпелива да видя бебето, да го гушна. Но всяко нещо, когато му дойде времето, важно е да е здравичко и да го родя, когато трябва.

Как посрещнахте 2014?
2014 година ще бъде много специална за мен и семейството ми. Очаквахме Новата година с голямо нетърпение, защото знаем, че тази година за нас ще започне едно приключение, което ще продължи до края на живота ни. Иначе я посрещнахме с приятели в София, беше много хубаво. Пожелавам на всички читатели на HELLO! България да имат една прекрасна, здрава и успешна 2014, пълна с късмет и любов.

Каква година изпрати?
2013 беше трудна година на крайностите, така я усетих. Но от друга страна, точно тази година ми донесе това, за което отдавна мечтаех – рожба. Така че съм благодарна на 2013 за всичко, което ми даде, използвам случая да благодаря и на всички хора, които са ми помагали през изминалата година.

Сбъднатите мечти са факт, но докъде се изчерпва прагът на мечтите?
Една мечта води към друга и в това да ги преследваш и да се доближаваш до тях се крие щастието. Няма праг, докато мечтаем – живеем. Но има и прости мечти, като моите – искам всички от семейството ми да са здрави и да сме все така задружни и щастливи.

Представяш ли си какво ще бъде съвсем скоро?
Съвсем скоро животът ми ще се промени изцяло. Вече светът ми ще започне да се върти около едно съвсем малко човече. Готова съм за тази промяна и я очаквам с нетърпение.

Още си на екран, това означава ли, че ще се върнеш бързо на работа? (б.а. интервюто със Станислава направихме в началото на януари, малко преди да излезе в почивка).
Графикът ми вече е много по-лек, до излизането ми по майчинство ми остават не повече от едно-две дежурства, ако се чувствам добре.
Благодарна съм на ръководството на телевизията и на всички колеги за подкрепата по време на цялата ми бременност. Всички толкова се зарадваха на новото ми положение и положиха всички грижи да се чувствам комфортно. Чувствах се направо като принцеса заради всички мили жестове на колегите. Именно заради страхотното отношение към мен в работата имах възможност да работя толкова дълго време. Чувствам се чудесно и колегите много ще ми липсват, когато изляза по майчинство.
За връщането, не знам дали скоро ще се върна. Мисля, че това не зависи от мен, а от бебето. Но планирам да не отсъствам с години, все пак работата ми позволява и гъвкав график.

Как реагира бебето по време на ефир?
Първото ритане на бебето усетих, докато бях в ефир. След това вече явно сценичната треска си каза думата и започна по-скоро да притихва, отколкото да е активно, докато работят камерите. Иначе, когато не е пред камера, младежът много се движи и рита, търси непрекъснато внимание.

Какви бяха последните 8 месеца?
Един колега ми каза преди време: „Ето, това ми се струва тежко за жените, че забременяват.”
Когато каза тези думи, освен мен имаше и други колежки, и то вече майки, и когато му отговорих, и те се съгласиха с мен. Точно заради бременността не бих се съгласила да бъда мъж. Това да усещаш бебето в себе си е абсолютно необикновено, дори малко извънземно чувство. Бебето се движи в теб, расте, хълца в теб, намества се, вълнува се от вкусната храна, която хапваш. Много е интересно и някак приключенско като усещане. Сигурна съм, че и на мъжете това би им харесало.
Но бременността е голяма отговорност. През последните месеци беше важно да не се разболявам, много внимавах каква храна избирам за мен и за бебето – спрях изцяло кафето. Започнах да избирам внимателно музиката, която слушам, започнах да слушам и бебешки приспивни песни, които доста му харесват. Изобщо съобразявам се с новото си положение и, честно казано, доста се забавлявам с това.

Какво се промени в живота ти?
Започнах да гледам по друг начин на децата, които срещам. Гледам как са ги облекли майките им, прави ми впечатление как общуват помежду си. Вече и телевизия гледам по друг начин. Моето дете ще расте в действителността от телевизията. Ще харесва всички неща от рекламите. Ще гледа анимационни филмчета и с красивите, и с грозните картинки. Всичките ми сетива вече са насочени към това, че ще се грижа и за дете, не само за себе си.

А на семейството ти?
Всички много се вълнуват и отговорно се подготвят за събитието. Всички бъдещи баби и дядовци ходят по лекари и зъболекари, за да бъдат в най-добра форма за новото попълнение в семейството. Често се събираме по семейни поводи, а и без поводи, и затова още в началото на бременността инструктирах всички, ако се разболеят, да не ме целуват и да ме предупреждават, за да стоя далече от тях. Надявам се да не съм обидила с това никого, неприятно е, но в този момент е много важно за мен и за бебето.

Появи ли се по-специално отношение към теб?
Всички много ме глезят. Ще ми липсва този период, определено. И в работата колегите много се грижат за мен, и вкъщи, съпругът ми е още по-внимателен и грижовен от обикновено и в семейството всички изключително много се съобразяват с мен. Чувствам се прекрасно и благодаря!

Научих, че вече плетеш терлички. Кой те научи да плетеш?
Интернет ме е научил на десетки неща, ако не и на повече. Плетенето на една кука е само едно от нещата, които научих, седейки пред компютъра. Има прекрасни учебни видеоклипове – особено на руски и на английски език. Сядаш с игла и прежда и всичко става много лесно и бързо.

Разкажи ни за готовите вече терлички...
Радвам се, че имам вече готови терлички, сега плета и още един чифт, който прилича на гуменки, с бели подметки от прежда и с връзки. Освен това успях да изплета и жилетка с помпони. Започнах огромен проект за одеяло, нещо не се получи и сега намерих друг, по-лесен. До края на бременността ще успея да го завърша както трябва, сигурна съм.

С какво друго за бебето си готова?
Всъщност вече сме готови с почти всичко за бебето. Стана така, че и кумовете ни Мария и Мартин, и кумците ни Верка и Венци ни дадоха много бебешки неща от техните дечица. И двете семейства са много хубави хора и с удоволствие ще гледаме нашето дете по начина, по който те са гледали техните. И въпреки подаръците пазаруването беше сериозно. Индустрията за бебешки продукти предлага огромен асортимент, в който човек се губи.

Много майки посещават специални курсове. Ти как се подготвяш за голямата промяна?
И аз посещавам курсове за бъдещи майки и съм много щастлива, че се записах. Тези курсове ми дават спокойствие и увереност. Знам как трябва да се реагира в най-често срещаните критични за една майка ситуации. Научих, че за да бъде всичко наред с кърменето, трябва да се прояви много упоритост и воля, не става лесно. Но усилията си струват. На тези курсове учим още как да се справяме с бебешките инфекции, как да каляваме бебето и още много други неща, с които ще се сблъскаме. Препоръчвам на всички бъдещи майки да се записват на такива курсове, наистина се научават много полезни неща, за които човек не си дава сметка.

Избрахте ли вече името?
Избрахме да кръстим детето на свекър ми – Светослав. Спомням си, когато взех фамилията на съпруга ми. Имам приятелки, които бяха потресени, смятаха, че е грешка да взема друга фамилия и да оставя моминската си, с която от години се появявах в ефир. Не съжалявам за избора си тогава, защото така направих много хора щастливи, включително и себе си. Сега, когато детето ще носи името на свекър ми, татко Светльо е много щастлив, съпругът ми също, какво по-хубаво от това. А и името е хубаво – Светослав. Попаднах в много сплотено традиционно семейство и там от поколения внучето се кръщава на дядото. Хубава традиция е, ще продължи и при нас.

Кой ще помага след появата на бебето?
В болницата искам да ми помага мама, вкъщи – съпругът ми, през лятото планираме да даваме детето с него да си играят бабите и дядовците. Това е първоначалният план, ще видим как ще се развият нещата. Родителите ни с нетърпение чакат да им поверим детето ни, но ще се опитаме да го гледаме, доколкото можем, сами, защото това е важно за близостта ни с детенцето. А за бабите и дядовците ще оставим удоволствието, без тежки ангажименти.

Съпругът ти е производител на мебели, това означава ли, че бебешкото легълце е семейно производство?
Да, Данчо (съпругът ми) настоява той да направи легълцето и шкафчето за повиване на бебето. Сигурна съм, че ще станат много красиви и няма да има друго бебе с толкова хубаво и удобно легълце като на нашето. Много обичам Данчо и знам, че всичко ще бъде наред.

Какво си пожелаваш?
Да родя едно здраво бебе и аз да съм здрава, за да мога да го гледам добре и да му се радвам.