Публикувано в бр.79 на HELLO! България
Неделя. Часът е малко след 15, а през служебния вход на Операта минават доста хора. Движението е като в офис в делничен ден, но явно за дома на изкуството няма почивен ден. Разбирам, че остава малко повече от час до следващата постановка. Замислям се, че няма откъде да имам тази информация, защото никога не съм ходил в Софийската опера и балет, за да гледам вълшебства, а само по служебни цели. Осъзнах колко съм загубил, защото непознаването е най-лошият учител. Ще се поправи!
Ето ме вътре, във фоайето зад сцената. Идея си нямах точно къде се намирам, но ароматът на магия се усещаше навсякъде. Качихме се на 7-ия етаж, там се намира Малката сцена, където ние щяхме да реализираме приказната фотосесия с Лили Иванова. Проект, който ще съчетае декорите от премиерните постановки с личния стил на музикалната звезда. По-малко от месец преди първия концерт на голямата сцена в същата сграда, Лили прие поканата ни за нещо новаторско и различно.
В залата кипеше усилен труд. Тути (известен стилист и декоратор) работеше с хората от Операта, които услужливо местеха мебелите, картините, „скалите“. Нямахме никакво време, защото в 16:00 очаквахме примата да пристигне, и ние трябваше да сме готови с всичко. Повече от 3 часа всичко се подготвя и нямахме право на грешка. Въпреки голямото движение в залата се усещаше някакво спокойствие. Огромният осветен бял таван привличаше погледа ми, а това ме успокояваше до неузнаваемост. Стоях на едно от местата на публиката и се потапях в атмосферата.
„Лили е тук!“ - съобщиха колегите. Погледнах си часовника и отново осъзнах, че тя е подранила. Домакините от Операта я настаниха в гримьорната й, където я очакваше Елиза, която за първи път щеше да гримира голямата звезда на музикалната сцена. Имахме още около половин час, преди тя да се качи и да се запознае със снимачните площадки.
Лили обича сама да подбира гардероба си и затова и в този проект тя избра личните си дрехи, с които да застане пред обектива на Костадин Кръстев – Коко. Двамата почти две години работят успешно след запознанството им по време на първата сесия на Лили за списание HELLO! България през юни 2012.
Времето минаваше неусетно, а приказките оживяваха пред очите ми. Обичам декорите, които не са просто реквизит. Когато историята присъства в блясъка, тогава всичко оживява и изкуственото не съществува.
Всичко беше готово, а секунди след това като по разписание Лили се качи при нас. Отново поздрави всички, които се намираха в залата, и с усмивка погледна трите снимачни площадки. В този момент суетата изчезна и професионализмът превзе дори въздуха. Предстоеше един стегнат работен процес, в който липсваше излишно размотаване или колебания. Желязната Лили и този път нямаше никакви претенции и капризи, което за всеки професионалист в екипа е награда, защото има възможност да разгърне истинското си "аз".
Дни след реализацията на снимките последва и разговорът, който и този път беше пълен със съдържание и признания. Открита, истинска и себе си. Лили Иванова.
Снимките в Операта приключиха. С какво те бяха по-различни от модна фотосесия?
Поканата за тази фотосесия дойде от екипа на HELLO! България. Хареса ми идеята за нестандартно място и че е нещо ново.
Концепцията на снимките искаше да ви потопи, без да ви променя, в света на приказките. На коя от трите снимачни площадки се чувствахте най-удобно?
Приех предизвикателството сериозно и опитах да се справя с актьорските задачи, които имах. Доверих се на екипа и се надявам да сме се справили добре заедно.
Всяка една от сцените беше част от премиерна постановка на Софийската опера и балет. Допада ли ви този вид изкуство и кога за първи път бяхте на балет или опера?
Обичам балетното изкуство и всеки път, когато имам възможност, посещавам постановки. Следя спектаклите и на Американския балет, който вече няколко години поред гостува на сцената на Софийската опера и балет. Любимата ми балерина е Марта Петкова и много рядко изпускам постановки, в които тя участва. Радвам се, че тя се съгласи да стане от част от концерта ми в "Арена Армеец", където направи изключително красив танц на сцената.
Предстои ви концерт в Операта. Вълнувате се преди всяка изява. Не премина ли този трепет? Вие имате толкова много концерти.
За тази идея и покана трябва да благодаря на г-н Димитър Тодоранов, който направи и концерта на плажа в Лозенец миналото лято. Негово беше предложението за концерт в Операта. Заедно с моите музиканти – Огнян Енев, пиано, тромпет и саксофон, Ангел Дюлгеров, китари и цигулка, Еко – бас, Орлин Цветанов – цигулка, Росен Ватев – ударни и щрайх с концертмайстор Пламена Жекова, ще представим и песни в нови аранжименти, направени от Ангел Дюлгеров.
Вълнението преди всеки концерт го има – ако не се вълнувам, не виждам смисъл да излизам на сцената.
Ще се върна на снимките и тяхната идея. Приказните герои. Каква книга има в момента на нощното ви шкафче?
Оскар Уайлд. Имам всички негови книги, издадени в България.
С какво ви грабна?
Той е толкова гениален, че не бих си позволила да го коментирам.
Кои са любимите ви творби?
Когато говорим за произведения на изкуството, мисля, че е трудно да се степенува и да се прави класация.
Какви книги има в библиотеката ви?
В библиотеката ми има много неща – от класика до съврeменна литература, много стихосбирки на Дамян Дамянов, Павел Матев, всички издадени книги за Буров. Доколкото мога, следя новите заглавия, купувам си ги, но доста често не ми харесват и не ги чета – пълни са с насилие. Наскоро изчетох на един дъх 4-те тома „Български хроники” на Стефан Цанев и останах впечатлена не само от съдържанието, но и от стила на разказване на историята. Там няма нищо скучно, всичко е невероятно увлекателно.
Обичате ли приказки? И коя е любимата.
Обичам много приказки. Любимите ми са „Магьосникът от ОЗ”, „Пипи Дългото чорапче”, „Пинокио”, „Тошко Африкански”. Еднo от новите ми попълнения е „Приказка за вълшебната флейта”.
Какви книги ви откъсват от реалността?
Увлекателни и без насилие.
А какви ви вдъхновяват?
Вдъхновяват ме красиви истории, както и биографични книги за силни личности.
Не обичате да показвате излишни емоции пред хората, но книгите успяват ли да се докоснат до най-чувствителното и лично "аз"?
Не обичам да демонстрирам емоциите си – аз съм това, което съм.
Кой е любимият ви герой от книгите и защо?
Положителният!
Има ли книга, която сте чели няколко пъти, и коя е тя?
Оскар Уайлд много често препрочитам... афоризмите му особено.
В какви моменти обичате да четете?
Само вечер, преди сън.
Ако трябва да опишете живота си в приказка, на коя известна творба ще прилича той? И вие на коя приказна героиня бихте била олицетворение?
Моят живот не е измислен като приказка и не е плод на фантазия... Моята приказка си е само моя и героинята ми прилича само на мен. Много ми се иска да живея като в приказка, но е трябвало да се родя в Страната на чудесата.
Вие имате една биография на пазара. Ако тя беше написана във формата на приказка, как щеше да изглежда? Какви герои щяха да участват в нея?
Всички хора, които са били част от живота ми, са герои... Има и положителни, и отрицателни – всеки може да си избере един от тях и да се припознае.
Концертите ви винаги са преминавали с магия. След тях публиката се чувства като омагьосана. Вие как се чувствате?
Магията е симбиоза. Тя или се получава, или не. Зависи и от двете страни.
Знам, че след големи сценични изяви вие дълго време не заспивате. Обичате да обсъждате концерта. С кого се случва това и какво си говорите?
Първо сама със себе си (в добрия смисъл на думата), след това с екипа ми, а накрая и с много близки добронамерени приятели.
Винаги съм се чудел какво се случва с всичките цветя, които получавате? На концерта в "Арена Армеец", предполагам, те са били за един ТИР.
Това е моята реална награда след аплодисментите. Винаги влизат в дома ми и след това се грижа за тях. Всяка неделя получавам прекрасен букет от г-н В. Николов, което прави деня ми прекрасен.
Обичате цветята, обичате красотата, с какво се зареждате всеки ден?
Имам начин да се самозареждам. Ако трябва да чакам някой да ме зареди, спукана ми е работата.
Поставяте си цели, постигате ги с хъс. Каква е следващата след първия ви концерт в Операта?
В момента планирам нещата – като сме готови, ще ви разкажа.
Вие сте благодарен човек. На кого бихте посветили финала на това интервю?
Бих посветила финала на това интервю на всички мои почитатели и меценати, благодарение на които реализирам идеите си. Поклон пред моята публика!
Автор: Stany Hope
Фото: Костадин Кръстев – Коко
Грим: Елиза Попова
Коса: Фифи от Fetish Hair Studio
Стайлинг: Личен гардероб
Концепция: Августина Маркова – Тути
Локация: Софийска опера и балет