Публикувано в бр.40 на HELLO! България
Драго го познавате от Дарик радио. Павел е неговият син, който се изявява за първи път толкова много. Таткото е един от любимците на слушателите, а неподправеното му поведение го постави и пред камера за известен период от време. Днес симпатичният водещ се занимава основно с медията, на която дължи популярността си, а Павел му помага да съхрани детското в себе си. Той прие с усмивка поканата ни за снимки, но не и неговата нежна половинка Вергиния. Опитите за преговори се оказаха неуспешни, но това не попречи да осъществим мъжката си среща в столичния парк „Заимов“.
Когато се подготвях за срещата ни, попаднах на твое интервю, в което ти разказваш за неговата поява. Днес ситуацията е по-различна. През септември ще бъде в първи клас…
Да, все едно беше вчера. През декември става на 7… Ходих на първа родителска среща. Кога порасна това момче? Знаеш ли, на чиновете в училище стоях с един свой съученик, а сега децата ни ще учат заедно. Как минава това време…
На кого прилича повече?
И на двамата, но наскоро се шегувахме, че прилича на буквичката i. Кльощав, с хубава кръгла глава. По характер е много по-различен от нас с майка му. Жив е, не стои на едно място… Ти го виждаш. Като кученце е. И пръчка да му хвърля, ще тича да я вземе.
Много енергия има това дете. За разлика от майка си, обича да се снима. Изобщо не се притеснява. Аз също не се притеснявам. Все пак в семейството трябва да има един притеснителен.
Казват, че с днешните деца трябва да се общува като с големи. Имаш ли чувството, че е по-голям?
Понякога имам такова чувство, но понякога реагира и като бебе. Малък е и е нормално да се сърди за дребни неща, но друг път ме изненадва. Прави ми впечатление, че днешните деца знаят някакви неща и могат да формулират изречения по-добре, отколкото когато бях на неговите години. Чувал съм много засукани изказвания. Ето ти една случка: преди няколко дни беше малко болен и кашляше. Давам му сироп, обаче от самата идея за сиропа му се гади. Чакаме една секунда да спре да му се гади и тогава го пие. Губя обаче търпение и му казвам: „Хайде сега, колко ще те чакам“, а той ми отвърна: „Много ще те помоля да си малко по-внимателен в тези неща“. Ей такива неща ме изненадват.
Как те промени?
Преди не съм си давал сметка, но след появата му разбрах, че децата могат да изкарат качества, които не си предполагал, че ги имаш, но са си твои. Някои стават по-грижовни, други по-внимателни. Едно време съм си представял какъв баща ще бъда, но то стана друго. Знаеш ли, не съм бащинският тип баща, по-скоро съм му като батко, по-голям брат. Такива са ни взаимоотношенията. Той ме промени, като извади много грижовни неща в мен, не че не съм бил, но това е друго. Много искам да го науча да бъде самостоятелен. Аз бях много саможиво дете. Исках сам да се науча да си готвя, да си правя някакви неща. На това го уча – сам да изучава живота. Не пречи да можеш…
Павел мечтае ли?
Голям фантазьор е. Но не в посоката – голям. По-скоро си измисля герои, с които си играе, бие се. Неговите си филми. Не е от разтропаните хлапета, които говорят като възрастни. Няма такива идеи какъв ще стане, като порасне.
А ти?
Когато бях като него, си спомням, че тогава бяха много интересни щангите и всички се интересуваха. Другото любопитно нещо беше, когато всички се събираха пред телевизора да гледат някой, като пее, и му се възхищаваха. Исках да стана пеещ щангист, за да радвам хората. Доникъде не стигнах и с двете.
Вие не сте женени още с майка му?
Изпуснахме го този момент, но и темата вече не съществува. Той не пита за такива неща и вече не виждаме смисъл в това. Обичам сватбите, намирам ги за красиви, но вече е късно за това. (В това време покрай нас минава негов приятел, който се шегува, че го познава от телевизията. Двамата се поздравяват и се разбират след малко да се видят на обичайното място.)
Разкажи ми за това събиране в парка?
Това е Жижо – Живко Джуранов. Той е част от „ХА-ХА-ХА Импро“ – импровизационен театър, който е в постоянен състав и с гостуващи. Ние сме приятели и част от тези излизания в парка са свързани с нашите щури игри тук, по поляните. Понякога се спирам и се замислям – Драгомире, ти си на 36. На тези години човек е хубаво малко да се спре, да си пусне шкембе, да си седне на „д-то“ и да се занимава с по-сериозни неща, за да го приемат по-сериозно. Обаче не ми идва отвътре. Винаги, като стане въпрос нещо да се играе, да се хвърля топка или да се борим с хлапето, и тази граница пада. Това не е толкова лошо. По-добре да си непораснало момче, отколкото да се имаш за сериозен мъж, а вътре в себе си да си инфантилен и незрял и да цениш друг вид играчки – коли, бижута… Предпочитам по-традиционните.
Ваканциите?
Винаги съм си представял работата ми да бъде такава, че да не ме уморява толкова, да мисля за почивка. Никога съм нямал нужда от големи ваканции, които да чакам. Старая се всеки ден да получавам от всичко. Зареждам се от хора, не от места и затова пътуванията не са толкова важни. Срещите са онова, което ми дава енергия. Ако моите близки са в София през целия август, няма да имам нужда да ходя някъде. Бих пътувал много, ако сме заедно. Хората са ми важни…