Публикувано в бр. 82 на HELLO! България
Спомням си онзи октомври през 2011, когато написах статията за Деси Зидарова и Мишо. Тогава споделяйки впечатленията си от приказната им сватба в Солун, не предполагах, че днес вместо за поредната радостна новина ще говорим за раздяла. Тя е факт от няколко месеца, но след поредицата статии относно личния живот на бившето семейство красивата актриса избра отново и единствено HELLO България, за да сподели чувствата си.
Видяхме се в столично заведение, чието име съвпада със скандалните заглавия, които замесват името й, без да е дала нито едно интервю. Не крия, че въпреки познанството ни аз се притеснявах да задам неудобните въпроси. Отстрани винаги е по-лесно, но през годините се научих да се опитвам да се поставя на мястото на другия. И се научих, че зад една истинска усмивка може да се крие и много болка, която остава единствено и само за лично ползване.
И въпреки че не получих сълзливо признание, съм сигурен, че истината за проваления брак е преживяна много лично. Но в такива ситуации е по-важно да виждам силна жена, която е загърбила миналото и уверено продължава напред.
Щастлива си...
Защо да не съм? В живота на един човек се случват много неща, но е важно да се приемат с усмивка. Аз съм достатъчно силен човек, да не се отдавам на депресии и подобни глупости.
На 22 март ще се състои първият ти благотворителен бал. Ще ми разкажеш ли повече?
Да, точно така, на 22 март в хотел „Шератон“ ще се състои за първи път в България „Бал на Мартеницата“, който е патентован и международен. Това ще е първото му издание у нас, но ние възнамеряваме да го превърнем в традиция. Ще има гости от чужбина, родни известни личности и хора с възможности.
Как се стигна до този бал и съвместната ви работа с Мария Михайлова?
Гледах предаването за българите в Албания, които са съхранили колорита на стария български език и българските традиции, но не могат да пишат на родния език, и най-голямото им желание е техните деца да се учат на българско четмо и писмо, за да могат да следват в България. Трогна ме тяхната душевност. Каузата е много добра – събираме пари за закупуване на земя и изграждане на българско училище в Албания. Много ми допадна този проект и ме накара да се замисля, че досега не бях използвала тази моя популярност и е време вече да се потопя във водите на благотворителността. Искам да работя върху смислени неща, а да помагаш на хората, е най-доброто, което може да направи човек. Инициативата е съвместна с Мария Михайлова. Подкрепих я, без да мисля дори. Искам да се занимавам с това. Мария е много класен човек и ме вдъхнови да се отдам на идеята да съм полезна на хората.
Ако трябва да сме честни, досега имената на известните само пълнят джобовете на издателите на жълтите медии, а ние можем да бъдем полезни на хора в нужда, чиито имена не попадат в клюкарските хроники.
Като говорим за слава, мечтаеше ли да бъдеш известна?
Не, никога. Така се стече животът ми. Принципно всичко е съдба. Човек не бива да си прави големи планове за живота, защото не знае какво точно ще му се случи. Сега мечтая само да бъда добра майка и да показвам правилния път на децата си, и да бъда полезна.
Как се отразява не децата ти фактът, че всяка твоя поява предизвиква интереса на журналистите?
Те са свикнали от малки и нямат никакви притеснения. Не им прави дори никакво впечатление. Ето последния път, когато бяхме с Ванеса на ревюто на София Борисова, фотографите не спряха да ни снимат, а тя не им обърна никакво внимание.
Хареса ли й на нея ревюто?
Тя е била на много ревюта на модна къща „Романтика“, но този път ме изненада, като изрази чисто женско мнение за тоалетите. Тази тема я вълнува все по-сериозно и определено има вкус. Обръща внимание на детайлите. Суетна е и в това няма нищо лошо. Хубаво е, когато човек има вкус към красивото. А при нея това се изрази още от малка.
А брат й Виктор от какво се вълнува?
Той е на съвсем друга вълна. Интересува се от изкуство, галактика. Скоро гледахме една снимка и се замислих той къде е бил, защото го няма. Попитах го къде е бил, а Вики се пошегува: „Вие докато ходите по ревюта, аз уча!“ Много е умен, което може само да ме радва.
Явно имаш прекрасни деца, които отглеждаш като самотна майка.
Важно е да се знае, че в отглеждането не съм само аз. Разделяме си абсолютно поравно грижите с техния баща, с когото имаме прекрасни отношения. Включва се както майка ми, така и неговите родители. Стараем се всички да сме активни в тяхното отглеждане и възпитание. Иначе си прав, в момента няма мъж до мен. Намирам се на друг етап от живота си и не мисля, че „мъжът“ е приоритет в момента. Много исках да има човек до мен, който да ми бъде гръб на мен самата, но след като не се получи, ще повървя сама, докато нещо не се случи от само себе си.
Ти си хубава жена и съм сигурен, че не ти липсват ухажори. Как ти се отразява това?
Така е, но не е толкова важно. Определено сега мъжете са по-смели, защото не е тайна, че се разделих с бившия си съпруг, но вече ти казах – не е толкова важно да има мъж в момента до мен. Спазвам определена граница и това е правилната стъпка.
Как се стигна до това, да говорим за бившия брак, който беше сключен по един красив начин.
Така е, сватбата беше много хубава, но сега нещата са други. Това, което се случи, не беше планирано. Беше изненада и за нас. Истината е, че всичко се промени след онзи момент, когато арестуваха Мишо. Само аз знам какво преживях! Нямам намерение да влизам в детайли… Важно е да се знае, че никога не съм заставала срещу него, но нека не се лъжем – той беше в затвора една година. Бяхме заедно твърде отскоро, което не е маловажен факт. Няма как да не се променят нещата. Чашата беше счупена неочаквано и колкото и да се лепи, вече никога няма да бъде цяла.
Решението е мое, не е негово, не е на трети човек. Аз бях тази, която сложи край, и вярвам, че това е правилното решение. Смятам, че съм достатъчно силен и разумен човек, за да преценя една ситуация и да реагирам адекватно. Не съжалявам за нищо, защото винаги има граница на компромисите.
Истината е, че след като го пуснаха, вие бяхте заедно на почивка в Гърция. Поне такива снимки видях в социалната мрежа.
Така беше. Отидохме заедно, но тогава и двамата разбрахме, че нищо няма да е като преди. Енергията между нас не беше същата, нищо не беше като преди. Бяхме се променили. Една година не е малко време. Много исках да продължим заедно, но приказката за счупената чаша не е мит. Истинска реалност е. Пазя хубавия спомен от нашето минало. Омъжих се, сбъднах мечтата си. Имах прекрасна връзка с чудесна сватба. Няма да забравя хубавите спомени с Мишо, но сега всеки върви по собствения си път. Без лоши чувства. От мен няма да чуеш нещо лошо нито за него, нито за това, което се случи. Истината е една и двамата я знаем.
Би ли се омъжила отново? Ти си толкова млада…
Едва ли. Веднъж е достатъчно. Видях се булка и стига толкова. Да не се заричам, но в този момент мисля така. Сега имам други приоритети, като например да дозавърша висшето си образование и да се реализирам като човек със стойностна професия! Бих желала децата ми да се гордеят с майка си!
Спомням си, че преди това беше категорична, че никога няма да се омъжиш.
Така беше, но ето, случи се. Пустата сляпа неделя! Не вярвам да се повтори.
Пазиш ли си сватбената рокля?
Разбира се, тя е уникална. Може да я използвам за някаква благородна кауза, но на този етап предпочитам да я съхраня за Ванеса, въпреки че на мен не ми се получи добър брак. Все пак бях щастлива тогава и мисля, че роклята е заредена с хубава енергия. Не знам… Времето ще покаже какво ще се случи.
Как реагираха децата на раздялата?
Не им направи особено впечатление. В крайна сметка той липсваше дълго време и не беше нужно да им обяснявам нещо специално.
Имаше ли проблем с тях, когато арестуваха Мишо? Как се справи с тази ситуация?
За щастие нямаше никакви проблеми. Те не разбраха точно какво се случва. По настояване на органите на реда се срещнаха с психолози, но беше излишно.
Виждаш ми се доста уверена и щастлива. В последно време се изписаха доста неща за теб.
Аз съм силен човек и вече имам ясни цели в живота си, които ще следвам и не мога да се дам на никаква моментна ситуация.
Така е, дори когато се случи онзи неприятен инцидент, в който пострада физически, бързо се върна в нормалния живот.
Така беше. Няма какво да губя. Животът продължава. Не съм първата разведена жена. Искам да продължавам напред и не мога да обръщам внимание на всички глупости, които пишат за мен. Важни са делата, а не думите. Хората, които се занимават толкова с мен, явно имат прекалено свободно време и липса на личен живот. Аз знам какво искам, каква съм и какво правя и за това не се страхувам да постигам мечтите си.