Публикувано в бр. 84 на списание HELLO!България
Точно преди десет години
излиза първото издание на „Образцов
дом“. От тогава книгата е преиздавана
четири пъти, а сега предстои да се появи
за пети път. Всяко издание е по-различно
от предишното, защото винаги има
продължение, допълнение, развитие. А
това предполагам, че ще е най-вълнуващото,
защото в момента силна любовна история
владее „къщата“ на Ваня. Само пред
HELLO! България писателката
и нейният любим споделят личната си
история, която започва точно преди
година. Не е изключено най-интересното
да бъде в празничното издание на една
от най-четените родни книги, но авторът
й още няма точна визия какво да разкаже
за героините си и какво да премълчи.
Уговаряме си среща с
двамата във Fetish hair studio –
любимият салон на звездите. И точно
по тази причина по време на реализацията
на проекта, случайно се присъедини и
Азис, който по същото време се беше отдал
на разкрасителни процедури. Влюбената
двойка не прояви никакви претенции по
време на работата си с фотографа
Александър Моллов. Ваня не скри одобрението
си от колекцията на Dilyana
Popova, която се намираше в съседство
от салона. (б.а. На два метра от Fetish
едно специално място събрало
най-доброто от няколко млади
български дизайнери: Dilyana
Popova; 29desires; обувки и кубинки 2ti;
BEYOND)
След три часа снимки
двамата най-накрая ни разказаха историята
си, за която тепърва ще четем. Всички
права – лично запазени!
Ваня, как се промени
твоят дом през последните 10 години?
Аз точно сега съм се
захванала да дописвам „Образцов дом“
и не знам какво ще правя с двете героини.
Не съм правила равносметка и на своята
десетилетка, тепърва предстои, може би
ще се изненадам и сама. Не обичам да
мисля предварително нито думи, нито
действия. Освен, че съм с 10 години
по-възрастна, какво друго да се е
променило... Героините май са си същите
и това ми е проблемът, защото може би
беше редно да са мръднали малко по-напред.
А ти мръднала ли си?
Много малко съм мръднала
в посока отговорност и сериозност, но
само когато е нужно.
Книгата ще излезе в
пето издание.
Да, а можеше да е шесто,
седмо... Просто не е издавана, аз имам
вина за това, малко я зарязах, а не
трябваше. Няма я отдавна на пазара, а се
търси още. Непрекъснато ме питат и затова
се захванах. Освен това ще снимам към
нея мини филм. Вече съм говорила със
Стефания Колева за ролята на Юлия, остава
да потърся Карла Рахал, за да изиграе
Петя. В главата ми така е подредено, че
да стане супер филмче. Дано... Важно ми
е, защото това ще е последната стъпка
преди игралния филм по „Образцов дом”,
за който отдавна се подготвям. Нещо като
генерална репетиция за него. Мисля, че
му дойде времето. Съвсем скоро, на 19 май,
ще е премиерата на мини-филма и петото
издание, което ще излезе от издателство
Сиела.
Преди десет години
предполагаше ли, че днес ще има своето
пето издание?
Оооо не, не вярвах, че
изобщо ще бъде публикувана. Всичко беше
чиста случайност. Участвах в конкурс
на корпорация „Развитие“. Изпратих
ръкопис и не очаквах нещо да се случи.
Беше голям шок като научих, че е сред
петте номинирани. Тогава Ечето (Елена
Бозова), която е основният двигател да
напиша „Образцов дом“, каза „Детето
влезе в университета“. Все пак нашето
дете е тази книга. Голям отрязък от нашия
живот е вътре в нея.
Кой период е най-дългия
без да правиш или създаваш нещо и защо?
Наскоро беше, около
шест-седем месеца. Не правих нищо, което
беше необичайно за мен. Но това беше за
добро, защото сега съм като избухнала.
Защо не си работила
толкова време?
Влюбих се... И ми беше
досадно да работя. Малко глупаво звучи,
но не съжалявам за този период. Изкарахме
си прекрасно... Сега прекрасното
продължава, но вече е смесено със страшен
работен екшън. И се чувствам щастлива
от това.
Къде се намерихте с
Алекс?
Ваня: В един магазин
на мобилен оператор. Аз чаках на опашка,
пак бях с Ечето, за да направя скандал
за висока сметка и тогава видях един
познат. Алекс стоеше встрани от опашката,
но се оказа, че е бил с него. Аз като го
видях и... онемях. Ечето го нарече
„извънземно“. Толкова различен от
сивите хора наоколо... И ми стана любопитно
какъв е той. Моят познат не ни запозна,
но Алекс си подаде ръката и се представи.
Заговорихме се, разказа ми, че е учил в
Холандия, някакви политически неща, от
които нямам представа, ама изкуството
го теглело повече. Каза ми, че свири на
китара. И това беше. Чао и нищо. Никаква
размяна на координати. Останах вцепенена
и още зад отдалечаващия му гръб написах
sms на Люси Сланева –
„Влюбих се.” „В кого?” – попита тя. „В
едно извънземно”. Запомних му името,
но това не ми помогна да го открия в
социалната мрежа. Той също не ме потърси.
Чаках седмица и после се примирих, че
сме се разминали завинаги.
Алекс: Оказа се, че
е запомнила, че свиря на китара и това
беше поводът през април миналата година
да се свърже с мен, защото имала нужда
от нов китарист. Беше попитала общия ни
познат за мои координати. Видяхме се...
и никога не засвирихме заедно... на
китари. След три дни отидох на неин
концерт, като зрител. Там започна всичко.
Случи се много естествено и приятно и
така до днес.
Една година по мои
сметки... Мила как го прие?
Ваня: С радост го
прие, от раз. Той има много хубаво чувство
за хумор, непрекъснато прави номера,
смешки, изненади... Кой не би приел толкова
забавно присъствие... В нас е непрекъснат
театър – измисляме си роли и понякога
по цял ден сме Наталия и Йордан – бедни
жители на малко село с труден живот, не
особено интелигентни, които си правят
сцени. Или пък сме шведи и той е от Севера,
аз от Юга и през цялото време трябва да
се съгласявам, че Севера е по-готин...
Ваня, ясно е с какво
се занимаваш ти, но Алекс как си изкарва
хляба?
Алекс: С писане на
реклами. В момента работя и върху един
филм – международна продукция.
Ваня вдъхновява ли
те?
Алекс: Определено,
ДА!
Двамата ходите по
улиците хванати за ръка. Все по-рядко
виждам хората да споделят публично
емоциите си.
Ваня: Това неестествено
ли е?
Алекс: Аз също го
намирам за нормално.
Ваня: Ние освен, че
ходим хваната за ръка, понякога изненадваме
минувачите с по-различни походки. Ходим
нормално и броим – едно-две-три – и на
четири разменяме краката с подскок. Ей
така, да видим как ще реагират минувачите.
Ваня, ти си по-голяма
от Алекс. Това било ли е тема на обсъждане?
Ваня: Обсъждали сме
го, но не е ли по-важно, че сме щастливи.
Алекс: Последно
време тя доста се е подмладила и понякога
ни бъркат, че аз съм по-голям. За мен това
няма никакво значение.
Ваня: Познавам
двойки с голяма разлика в годините и
винаги съм се чудела защо са толкова
стабилни. Определено има някаква причина,
която не съм разбрала. Знаеш ли, много
е тъпа тази тема. Някой се е родил в
грешното време и е срещнал друг, от друго
време и какво... Да се разминат заради
някакви години. Тъпо е. Предразсъдъци.
Каква жена е Ваня?
Алекс: Чудесна.
Готви, чисти, грижи се за домакинството.
Старателна е и ми се кара, защото не
помагам в домакинството.
Ваня: Добре че са
новите умни уреди, които готвят вместо
нас.
Алекс е направил нещо
много романтично по повод 14 февруари...
Ваня: Ако една двойка
се събере през декември, януари, този
празник е много близо до началото на
любовта и тогава всичко някак
по-задължително. Правят се страшни
подаръци и чудеса. Когато е минало време
си казваш – може и по-кротко. Той и без
това ми прави много изненади и подаръци
без повод. Точно на 14 февруари бях на
една конференция по обяд. Алекс често
се шегува с мен, че някой ден ще загубя
като излизам без него, защото съм малко
разсеяна и специално ме предупреди да
внимавам.
Алекс: Бяхме се
разбрали да не си купуваме нищо, но аз
исках да направя нещо. Нямах много пари
в този момент и за това избрах да бъда
креативен. Ние си викаме мечета – тя е
панда, аз коала. Направих обява за
„загубена панда“, не изгубена, а
загубена. Разлепих я на достатъчно
дървета в квартала, за да бъде забелязана.
След конференцията ходих да я взема, за
да сме заедно като види обявата, и да я
поведа по правилната пътека.
Ваня: Аз умрях от
смях. То беше много смешно, все едно бях
аз на снимката. Тя една такава дебела
панда, разкикерчена... от интернет свалена
снимката. Аз имам мечта – да прегърна
коала и панда. Само заради тях за мен са
привлекателни Австралия и Китай.
Алекс: Истинското
забавление започна, когато журналистите
се обаждаха. Бях оставил моя телефон в
обявата и те веднага реагираха.
Ваня: Той говореше
в нисък регистър като мутра, с кратки
реплики, не особено дружелюбен.
Журналистите питаха, няколко дни се
забавлявахме с тях като ги лъжеше. Не
знам дали знаеш, но в света има само 2000
панди. Те са изчезващ вид, защитен. Ако
човек е запознат ще знае, че няма как
някой тук да има панда, но е факт колко
хора се вързаха на обявата, която си
беше само за мен. Когато от една телевизия
досаждаха и той им каза, че пандата е
намерена вече, те го молиха настойчиво:
„Моля ви се да дойдем само за пет минути,
да ви снимаме с мечето...” Вкъщи имам
един костюм на панда и мислех да го
облека, да дойдат и да видят „мечето”,
но се уплаших, че после ще пишат големи
глупости...
Алекс: Те написаха
на първа страница на един вестник:
„Пандата-беглец върната срещу пари”.
Идвали са в квартала, разпитвали са
съседите, две баби казали: „Да, има тука
един с панда”. Да не се изложат сигурно,
длъжни са се почувствали да потвърдят...
Той ще участва ли в
петото издание на „Образцов дом“?
Ваня: В тази книга
разказвам аз, за мен, за приятелките ми.
Последното, което ми се случи е той и
вероятно ще го споделя. Но още не съм
намерила формата и връзката с другите
героини – все пак едното е литература,
а другото – реален живот. В реалния
живот съм щастлива, а в Образцов дом те
търсят щастието и вечно не го намират.
Освен да са го намерили и трите след 10
години... Не знам още, но ще го измисля.
Автор: Stany
Hope
Фото: Александър Моллов
Стилист: T&Y
Studio
Грим: Елиза Попова
Коса: Деси за Fetish
Hair Studio
Гардероб: Dilyana
Popova; Collective