Публикувано в бр.85 на списание HELLO! България
Срещаме се в ден от онези, в които нищо не върви както трябва, а отстрани погледнато, нещата са наредени по-добре от всякога. И това от моя гледна точка, защото в нейното ежедневие тепърва ми предстоеше да навляза. Подготовката ми за това интервю ми подсказа, че тя няма да ме допусне много навътре в живота си. Ще има преграда, но колко висока ще е тя – зависи само от подхода ми.
Ангажиран в това, да науча поне малко за нея като емоция, забравих да проверя каква зодия е. Не че е от голямо значение, но понякога помага, защото познавам 2-3-4, а може би 5 типични представители, които отговарят на онова, което казват звездите. За Гена в интернет пише основно или непотвърдени жълти истории, или лично споделени професионални. През последните 14 години, в които тя е популярна, няма случай, който да говори за проява на лични емоции. Всичко е само работа. И точно по тази причина е интересно защо решава сега да се откаже от кариерата си на водеща. Ние зрителите сме останали с впечатление, че тя е само телевизия и в нея не живее друга личност. Промяната е интересна, защото през годините тя (може би, без да иска, или нарочно) е създала образ на работещо момиче, което споделя само това. Повече от месец тя е главен редактор на Новините на bTV, неин шеф е дългогодишният й екранен партньор Венелин Петков, а последната пълна седмица на април беше и последната им като водещи на Новините.
За раздялата със зрителя, за личните емоции и дори за жълтите истории ще си поговорим с едно момиче, което не показва емоционалност, но съм сигурен, че зад сините й очи се крие човек, който би ми бил интересен събеседник, без да си говорим за работа.
Виждаме се в средата на последната ти седмица на екран. Какви мисли ти минават?
Не е нещо специално. Това са 14 години от живота ми, но аз гледам на това, което следва да ми се случи в работата, а не какво е било. Не очаквам нещо да се промени, защото съм тук много дълго време, познаваме се с колегите, които не са просто колеги. Животът ни минава заедно, знаеш го - в работата прекарваме повече време, отколкото със семейството си. Ние сме приятели, ние сме семейство...
Замисляш ли се след всяка емисия? Виждаме се в дни, преди да слезете от екран.
Аз съм критичен човек и се замислям винаги. Правим анализ с Венелин, не оставяме нещата просто така. Иначе ефирът си остава, занаятът също, никой не може да ти вземе нещата, които си можеш. Просто и двамата минаваме в различен етап.
Става дума за Венелин и следва да те попитам: дали заедно взехте решение да се откажете от ефира?
Да, така е. Решението беше взаимно. Никой не ни е казвал, така смятаме, че е редно. Имаме нови задължения, нови отговорности и така трябва. Аз няма да се откажа от камерата, снимките, репортажите. Невъзможно е да не създавам.
А лесно ли взе решението?
Да, не беше трудно. Това са почти 14 години на екран и да не забравяме, че всяко начало си има край, за да дойде ново начало.
Дали ще ти липсва?
Не знам. Трябва да мине малко време. Предполагам, че под някаква форма ще ми липсва, но аз не излизам от занаята. Ще продължа да разказвам истории.
Какво е Венелин да ти е шеф?
Той е изключително систематичен и подреден шеф, и много справедлив. Много хубаво качество.
Какво се случи с теб през всичките тези години в телевизията?
Много неща. И в личен, и професионален план. Когато започнах да работя тук, бях дете, на 22-23. Целият ми съзнателен живот премина тук. В личен план са се случили много неща, израстване, намиране на нови предизвикателства...
Кой е най-големият ти критик?
Приятелите ми са хора, които се отнасят доста критично към работата ми, и аз разчитам на тях. Семейството ми също.
Забелязвам, че няма нищо драматично около слизането ти от екран. Не е много специален момент.
Специален е дотолкова, че настъпва промяна, но наистина не мисля, че е нещо много важно.
Да, но зрителят се разделя с вас, а за него вие не сте просто хората, които съобщават новините. Има много примери в историята на телевизията за хора, които до днес остават емблематични, а от години не са на екран.
Мислиш ли, че за зрителя е толкова важно, че ние се оттегляме? Ние продължаваме да работим, просто няма всяка вечер да сме на екран. Не се отказваме от професията, напротив. Не виждам нищо драматично в това, което се случва, беше време да се случи. Никога не съм си мислела, че цял живот ще съм водеща на новините. Аз започнах работа като репортерка, после станах водеща и през всичките години не съм спирала да работя зад кадър, защото смятам, че човек трябва да се развива.
Променила ли си се през годините?
Надявам се, че не съм. Моите критици щяха да го забележат и поправят. Надявам се, че съм същата.
Известна си с работата си, но съм сигурен, че извън нея също си толкова интересна. Обичаш да ходиш пеша, спокойно ли ти е?
Да, винаги ми е било спокойно. На улицата те срещат всякакви хора, но никога не ми е било неприятно. Аз съм социален човек и обичам да си говоря с хората. Дори с непознати. Така се раждат много идеи, а понякога са най-добрите.
Не обичаш да ти влизат в личното пространство, но висока цена ли си плати, за да бъдеш успяла жена?
Аз не съм платила цена. Никога никой не е искал от мен да избирам работата или личния живот. Не съм правила никакъв компромис.
Питала ли си се дали не обръщаш повече внимание на работата, отколкото на себе си?
Аз никога не съм спирала да обръщам внимание на себе си. Работата е огромна част от живота ми, но аз го правя със сърцето си.
Да разбирам ли, че липсата на информация за личния ти живот в публичното пространство не означава, че нямаш такъв.
Точно така!
Каква зодия си?
Близнаци.
Вие сте доста емоционални хора...
Така е и много хора го знаят.
Обичаш ли да се разхождаш в миналото си?
Да, приятно е. Анализирам всичко, спомням си, давам си сметка какво съм научила и какво не съм.
Какво не си научила?
Надявам се да има още много неща, които да уча от живота. Ще е доста драматично, ако съм научила всичко. Дори тази наша среща ме учи на нещо.
На какво?
Питай директно, когато искаш да научиш нещо.
Щастието. Що е то?
Много различни форми има. Ето например: почивните празнични дни бяха много дъждовни, но щастието беше да се разхождаш под дъжда по празните софийски улици. Това е щастие.
Какво видя по улиците?
Този град опустява по празници, което е много хубаво. Градът се измива от суетата.
Щастлива ли си?
Да! Щастлива съм.
Какво не знам за твоя характер?
От време на време имам склонности на педантичност, преди ги нямаше.
Знам, че не обичаш да говориш за личния си живот, и затова на финала искам да те попитам: изкушавала ли си се дори за момент да реагираш на жълтите писания по твой адрес?
Не, защото смятам, че личният ми живот няма нищо общо с професионалния. Отговарям ти честно. Двете неща са много различни и няма как да се ядосвам на неща, които дори не чета. Хората около мен ме познават и знаят истината, което е основна причина да не ме интересува какво се пише.
Кое място е подходящото за приятелските срещи?
Домашно събиране.
Ти ли ще сготвиш, или ще поръчаш?
Ще поръчам (сподели срамежливо).
Какво готвиш?
Паста правя...
Как успяваш да изключиш?
Книги и концерти. Сега чета няколко неща.
Последно?
Петима писатели и един готвач разгадават тайните на ума. Много интересно...