Бр. 86 HELLO! България
Видяхме се трудно. Уговаряхме се близо две
седмици, докато не го излових на репетиция в зала 1 на НДК. Редакцията
на списанието е в Двореца и докато минавахме по коридорите, се
заслушахме с колежката кой репетира на сцената. Веднага познах гласа на
Тони Димитрова и влязох, за да поздравя това усмихнато, добро момиче. Но
за моя изненада първо видях Драго Драганов. Стоеше на първия ред и
гледаше изпълнението на бургазлийката. „Хванах те“, изненадах го аз, а
той веднага ми се извини, че не ми е върнал обаждане. Уговорихме се да
се видим на следващия ден и след целувката с момичето, което говори с
морето, продължих да плувам в динамичния ден.
Много зает си последно време...
Аз винаги съм бил зает. Опитвам се да нося
няколко дини под една мишница. Пътуваме с цирка, снимаме всяка седмица
предавания и като всяка пролет участията набират скорост... По-важното
е, че се чувствам по-различно.
Каза предаване...
Да, „55 години от вашия живот“ е формат,
посветен на рождения ден на БНТ. Той проследява живота й година по
година с истории, разказани от личности от историята. Много интересна
идея, в която се хвърлих стремглаво, защото отдавна не бях правил нещо
по-сериозно като тв ангажимент. Освен това самият аз съм посветил живота
си на тази телевизия. Работя в нея вече 22 години. За добро или зло,
останах верен на БНТ.
Как не се изкуши за толкова години?
Въпрос на характер. Аз съм предан човек,
когато има на кого да бъда верен. В началото на кариерата си отказах
няколко доста примамливи предложения, но от глупост. Когато започнах
работа, не можех да си представя, че би могла да съществува друга
телевизия. Тогава тя беше само една и за мен беше абсолютно невъзможно
някой да направи втора. Да има сграда, толкова техника, такъв екип.
Звучеше ми... А сега се оказа, че съм бил доста наивен. После се появи и
популярността и с нея страхът - да не я загуба. Смятах, че „Чай“ е
най-доброто за мен. Аз не съм хазартен тип и не рискувам. Тогава се
появи необяснимата любов към БНТ. Но аз не живя с
миналото и не съжалявам за нищо. Доволен съм от всичко във всяко
отношение: работа, приятели, любов. Ако тръгнеш да се тормозиш за това
как е можело да стане, ще потънеш така, че трудно би се измъкнал.
Как се чувстваш в момента?
Уверен. Достатъчно
силен, за да вземам смели решения. Дори сега това, което се случва с
цирка. След 4 години на сцена, сега вече има и пътуващ цирк „София“.
Разбира се, основният принос е на Силвестър Лолов. Поех
предизвикателството да пътувам отново, защото мога да нося няколко дини
под една мишница, да се уморявам, да се натоварвам... Приятно е много.
Сладка умора от приятно напрежение.
Как отслабна?
На инат. Всички си
мислят, че съм отслабнал с хапчета. Дори чух слухове, че шмъркам
наркотици и така съм свалил. Истината е, че знаех тайната, но не я
прилагах. Правилно леко хранене, никакъв алкохол и малки прости правила.
Никаква сол, захар. Свалил съм 20 кг за 4 месеца.
А това, че вървиш напред, без да гледаш назад, помага ли?
Разбира се. Аз
отслабнах заради предаването. Историята е следната: от две години мислим
какво да направим, което да е различно и добро като продукт. Нещо, в
което да вярвам, което да съм аз. Да не съм друг, защото за хората
винаги ще си остана „Драго Чая“. Няма как да го изкореня това, но може
образът да бъде леко променен. Затова търсехме правилната концепция.
Това предаване се оказа онова, от което имах нужда. Спокойно, лежерно,
уповано на носталгията, към която хората все повече се връщат, но с
диалогизъм, за който настоявах. Севда Шишманова реши да събере две в
едно – честването на юбилея на телевизията и тази идея. След първата ни
среща, на която обсъждахме „55 години от вашия живот“, тя беше помолила,
явно от неудобство, Робърт Ковачев да ми каже да отслабна. Аз не се
засегнах, а го възприех като липса на доверие. Аз съм длъжен да покажа
уважение не с това, че съм останал 22 години на работа, а с това, че
мога да приемам предизвикателства. Отслабнах на инат. Не на себе си,
защото нямам нужда от това, живея си в страхотна хармония.
Как празнува тази година рождения си ден през януари?
Никак. Не съм
празнувал. Бях в малка депресия. От време на време всеки човек изпада в
такива. Истината беше, че си мислех да напускам телевизията, защото
трета концепция не се реализираше. Имах предложение заедно с Виктор
Калев и Тони Димитрова да пътуваме в Канада. В деня, в който взех виза,
ми се обади Севда Шишманова и се случиха нещата с предаването. Това
обърна всичко. Иначе мислех да замина, а после да се отдам само на
цирка.
Кога се раздели с „Чай“?
Всичките ми приятели го знаят и съм се
уморил да говоря на тази тема – много преди то да спре. Дразня се на
тази тема, защото има много гадни хора, които работят в медиите. Аз съм
сигурен, че когато пишат „сваленото предаване“, „бившият водещ“,
изпитват сексуална възбуда. Убеден съм. Няма причина, която да ги кара
да пишат гадни неща. Защо пишеш за бившия? Нали е свалено.
Бях се разделил с предаването две години
преди да спре. За мен беше агония, не бях себе си в него, но чаках нещо
да се случи. Ходех с огромно нежелание, целият екип го знаеше.
В последните си интервюта задавам един и същи въпрос, но той за мен е най-вълнуващият: мечтаеш ли?
И да, и не. Мечтите ми са много детски и
наивни, които не всеки голям би ги разбрал. Истински сериозната мечта е
за уют. Мечтая за една спокойна връзка, в която да имам повече доверие.
Изглеждам доверчив и глупав и е така, мен можеш лесно да ме излъжеш, но в
същото време към най-близките, които са толкова малко, съм толкова
мнителен. Постоянно ги подозирам в някакво предателство. Не ми е лесно
да го призная, но е факт. Да не говорим за ревността, която... Имах
всичко, което човек може да има на този свят, и го загубих заради това,
че бях ревнив.
Автор: Stany Hope
Фото: Тони Тончев