Райна Кабаиванска: „Благотворителността - това е да върна това, което съм имала. Вижда ми се етично.“


Публикувано в бр.90 на HELLO! България

Случва ми се рядко да не разказвам за предишни срещи с моите събеседници. Нямах тази чест да познавам Райна Кабаиванска преди 2 юли. На тази дата, малко преди обяд, ние се запознахме. Нямах никакви очаквания, защото респектът, който изпитвам, ме беше прегърнал и емоциите оставих да бъдат ръководени от нея.
Появи се много усмихната. Веднага чувството й за хумор се появи в комуникацията, което направи работата ни лесна, бърза и прекрасна.
Снимките реализирахме за час, а диваните ни очакваха. Минути преди това нямах идея как да започна разговора, но тя сама ми подсказа началото... Няма да използвам повече буквите за увод, защото разговорът ни има повече смисъл от всичко, което съм работил през последните години. И това го заявявам категорично, защото беше много трудно да прекъсна интервюто...

Няколко пъти шоколадът влизаше в разговора ни... Любим ли е?
Шоколадът е много важно нещо за мен. Нямам любима марка, нито вид. Обичам дори бял. Шоколадът е антидепресант.

Преди малко споменахте майка си в личен разговор с вашите приятели. Каква дъщеря бяхте и какъв родител сте?
Каква дъщеря съм била, не ми е ясно, защото ние не си даваме сметка какви деца сме на родителите си. Майка ми беше много строга. Тя беше учителка, а едно време тази професия беше на много голяма висота, уважение и респект. Имаше защо, те бяха специална категория хора. Пазя една нейна снимка, която е правена, когато е била на 23 години, пред Бургаската мъжка гимназия. Там е с 40 млади момчета, а тя стои като момиченце до тях, но с много силен и респектиращ поглед. Научила ме е на дисциплина, което е много важно в живота и кариерата. Отстрани погледнато, ние, артистите, живеем весело, забавно, на сцената с хубави тоалети, но истината е друга. Ако човек иска да бъде сериозен артист, е подложен на жесток, сериозен занаят. Дисциплината в това отношение е много важна. За да се стигне до над 50-годишна кариера, се спазват много правила – никакъв светски живот, никакви забавления, строгост и правила.

Ще празнувате юбилей през декември. Навършвате 80. Правите ли си равносметки?
Абсолютно не. Аз нищо не помня. Има флешове, но не правя архив. Мои колеги са ми споделяли, че всеки ден прекарват по два часа в архива си и гледат историята от годините. Аз не помня дати, но помня всичко весело в живота си. Трагичните неща са минали през живота ми, но не са останали в него.
Питате ме и каква майка съм била – моята дъщеря ме упреква. Тя не ми е простила, че не ме е виждала всяка сутрин и всяка вечер. Макар че тя сега има малък син и постъпва по същия начин, защото е работеща майка. Въпреки това не ми прощава...

Компенсирате ли се сега с внука си?
Внучето е много умно и не е глезено дете. Не се интересува от артистичната ми страна, още не е видял театър, защото майка му не го е завела още. Тя беше на три години, когато ми каза: „Аз не навиждам театъра“, и тя го възпитава по същия начин.

А тя днес как гледа на театъра?
Не гледа.

Аз все още не съм родител, но съм чувал, че днешното поколение успява да научи родителите си на много неща. Така ли е?
Моето внуче е на шест години и половина и оправя моя телефон. В това отношение научавам някои неща от него. Но да ви кажа направо, аз работя с много млади хора и ми е тъжно да го кажа, но те нищо не знаят. Ние знаехме много повече. Нашето поколение познаваше повече история, география, поезия, изкуства. Днес е много по-лесно, защото има интернет, телевизия, всичко е под ръка, но нищо не е задълбочено. Човек може лесно да научи много неща, но не го прави. Имам случаи с ученици, които идват да учат пеене, но никога не са стъпили в театър. Аз съм се катерила с моите мизерни пари всяка вечер в галерията на Скалата, за да чуя и видя. Сега им е по-лесно, защото с дистанционното може да гледат всичко, но...
Уча студентите си и на етика. На възпитание. Как да се държат не само на сцената, а и в живота. Това е много важно. Тези деца не знаят как да общуват – всичко е на „ти“. Формата, възпитанието – много е важно. Носи друга сила на характера.

Усещам, че ви боли от това?
Много ме боли. Аз ги уча дори как да се обличат. Позволяват си да дойдат с гол крак, почти без нищо, но тези старовремски думи - благоприличие, респект, уважение, не бива да се забравят. Може би по тази причина много хора ми споделят, че намират разлика в моите ученици. Отличават се.

Не се отказвате от благотворителността. Продължавате да работите с младите въпреки болката. Какво ви зарежда освен шоколада?
Аз съм войник. Непрекъснато се боря. Зодия Стрелец съм. Първо казвам, после се замислям и може би благотворителността - това е да върна това, което съм имала. Вижда ми се етично. Имала съм много в живота. Имам чудесни примери на хора – щедри, всеотдайни. Като започна от моята учителка в Италия, която никога не е взела нито един лев от своите ученици. Тя можеше да умре в мизерия, защото се беше отказала от пенсията на мъжа си, с когото е била разведена. Това ме трогва... Имала съм срещи с много щедри хора. В България – Блага Димитрова, проф. Климентина Иванова – това са жени, които са страдали много, но имаха непрекъснато желание да правят и създават. Това е целта в живота ми – да правя не само певци, а хора.

През декември ще има голям концерт в НДК по повод вашия юбилей.
Аз нищо не зная. Всичко е на изненада и шок. Вчера, като пристигнах в София, видях, че съм по улиците, и не знаех как да реагирам. Виждате ли как се усмихват тези хора и дори не се чувстват виновни.

Аз ги виждам, но да кажем на читателите кои са тези хора.
Да кажем. Този Нов Български Университет, с които имаме любовна връзка. Всичко започна с проф. Богданов, който е президент, а в основата е Георги Текев. После идват и приятелите. Да не говорим за Веселина, която дава сърцето си в работата. Искам да ви призная, че съм много щастлива, защото винаги съм имала срещи с чудесни хора.

Какво знаете все пак за концерта?
Нека Георги да каже...
Г: За първи път ще се съберат ученици на Райна Кабаиванска. Не говорим само за сега, а през годините. Хора реализирани, които живеят по цял свят, с международна кариера. Те ще направят този концерт-подарък по повод юбилея й. Всичките 15 за първи път ще се съберат на една сцена.
Р: Голяма работа са вършили.

Чувството ви за хумор е уникално.
Слава Богу, че го имам. Много мои колеги подлудяха, аз съм абсолютно нормална. Моят мъж обаче казва – ти мислиш, че си нормална. (Всички не спираме да се смеем през цялото време.) Кой е прав, не знам, но си живея спокойно.

Чувствате ли се горда от себе си?
Абсолютно не. Доволна – да. Живея, както искам, казвам това, което усещам, не се замислям. Дипломацията не съществува. Нямам образ за пред хората. Когато съм отивала на така наречени важни срещи, никога не съм слушала съветите на хората – казвам това, което усещам в момента. Аз и Алфредо Краус сме единствените, които сме завеждали дело срещу Миланската Скала. Всичките около нас трепереха, но когато на мен не ми направиха една опера в последния момент, аз заведох дело. Платиха ми това, което трябваше да ми платят, купих си едно разкошно кожено палто – едно време това беше статус-символът на примадоната, и се явих на една вечеря с гилдията на Миланската Скала. Тогава им казах – това си го купих с вашите пари, които са единствените, спечелени без пот.

Суетна ли сте?
Не съм по модите. Не съм суетна. Веднъж в годината си правя масаж и почистване на лицето. Това се случва в София при Снежа – приятелка на моите приятели.

Мечтаете ли?
Много мъчен въпрос, аз съм вече стара – за какво да мечтая. Миналата вечер гледахме с внучето ми уникален залез. Беше като пожар и тогава си мислех, че искам да видя детето да порасне и да се реализира. Това мечта ли е?


Автор: Stany Hope
Фото: Тони Тончев
Локация: Гранд хотел „София“