HELLO!България/ бр.97
Спомням си последната ни
среща преди повече от три години. Видяхме се в един парк и си говорехме
за мечтите, които днес все още не са реалност – за жената и децата, но
не се е отказал от тях. От тогава актьорът е сбъднал много свои
професионални мечти, свалил е „един Руслан“ в килограми, усмивката му е
по-гореща и заразяваща, а доброто отношение прелива. Срещаме се в офиса
на ПР-ката му Светла Русева, която от години работи с него и не крие
любовта си. Двамата видимо имат силна връзка, каквато е нужна при
творците. Доверието е всичко.
Без да губя никакво време,
реших да започна разговора, но като пропусна постоянния въпрос - кога ще
се задоми. Той необяснимо защо се е превърнал във важен за
журналистите, а всички ние знаем, че любовта не се продава на пазара. Тя
се случва, когато трябва, а до тогава е нужно само едно – да живеем с
любовта.
Ще започна с килограмите,
защото лично аз изживях тази промяна много сериозно. Имам чувството, че
не само живея в чуждо тяло, но и съм различен човек. Каква е промяната
при теб?
Същата. Аз вече трета година
съм по-слаб, но освен че съм много щастлив, лекотата, подобрението,
силата, енергията, всичко е различно. Много голяма промяна и по-малко
умора.
Ти си Скорпион. Анализираш ли се често?
Постоянно. Ровим в себе си
като малоумни. Ровиш, ровиш, правиш изводи, но те никога не са
достатъчни. Другите хора продължават напред, но не и ние. Търсим нов
анализ.
С кой Руслан си се разделил?
С онзи, дето се обуваше само с
обувалка и носеше обувки без връзки. Сега си друго, като се наведеш. Но
емоционално не съм се променил, нито пък съм по-умен или глупав.
Кой е човекът, който ти показва пътя, когато се налага.
Питаш ме за този ми период,
нали? (Замисля се.) В този момент няма такъв човек, не ми е явно нужен
водач. Имало е преди такива хора, нормално. Днес се опитвам да научавам
от всеки по нещо. Животът предлага много. Било то от хора, ситуации,
книги, непознати. Човек се изгражда сам.
Мечтаеш ли?
Много, ама много.
В този период за какво?
Те не са се променили много,
мечтите. Все за роли, кино, концерти, все големи. Мечтая за големи
любови. Гледам да не се отказвам от мечтите си.
И като спомена за роли, мислел ли си, ако имаше право да изиграеш друг герой от „Столичани в повече“, кой щеше да бъде той?
В този сериал, в който кипи
много труд, много борби, много желание, най-хубавото нещо е, че всяка
роля е писана за всеки от нас. Специално. По тази причина аз няма как да
искам да бъда друг герой, защото моя го създават заради мен. Това му е
уникалното и вероятно и това помага да бъде толкова успешен сериалът.
Заснели сме един нов, интересен, много смешен сезон, но не знам точно
кога ще стартира.
В киното родители се раздават
на кастинг, в операта те избират по глас, а не как изглеждаш. Това не е
най-важното. Точно заради това при нас в сериала е уникално. Събрани
сме и сценарият се пише за нас. По тази причина имаме силна връзка със
сценаристите и после по-лесно снимаме. Той целият процес е голям
празник, нищо че продължават снимките дълго. Ние много си помагаме,
което прави удоволствието огромно.
Хората, които живеят с работата си, забравят за личното си аз. Ти?
Всеки човек има съдба и не
може да избягаш от нея. Ако има да се случва, то ще се случи. Няма как
да изтървеш нещо, ако не ти е дадено. Има поуки, които трябва да се
учат. Грешките се повтарят, когато не си си научил урока от тях.
Посветил си песен на майка си.
Да, така е. Музика написах,
текст написах, дължах й го. В завършен вариант я чу за първи път на
запис, който сестра ми отнесе от тук. После я слуша на живо през май на
концерта в НДК. След това вечерта се събрахме целият екип с нея и
изкарахме до сутринта в 7. Беше много приятно, а аз се замислих, че от
години не съм си лягал по светло, а тя тогава ми сподели, че никога не
го е правила. Беше много емоционално, хубаво преживяване.
Последният ти албум се казва „Руслан Мъйнов пее любими руски песни“. Защо го кръсти така?
Защото е така. Пея любими
песни. Разбира се, съобразил съм се и с масовото мнение, което идва на
моите концерти. Палитрата е голяма, без жанр и стил, а по руски маниер –
от всичко, както се казва.
Предстои ти на 17 ноември нов концерт в зала 1 на НДК.
Да, така е. Той ще се случи
заради предишния през пролетта. Интересът беше огромен и по тази причина
решихме да направим нов, но по-различен. Много още музиканти ще се
включат, все доказани и авторитетни. Ще бъде интересно.
Днес пееш на много големи сцени. С какво чувство се връщаш към спомените от клубните си попфолк участия?
Сега това е съвсем друг вид
творчество, на съвсем друга сцена, други мащаби. Онова, което правех
преди, ме забавляваше много, но то си беше за тогава. Сега е друго.
Някъде през 2004 спрях да пея чалга, но още преди това идеите се раждаха
за новите изяви. Знаеш ли, аз още пея някои песни от преди. Имам
страхотни балади, които са стойностни и хората им се радват. Аз не се
отричам от миналото, знае ли се, може и да изпея някоя хубава нова
песен, но това не е на дневен ред. Виж, седем години съм пял чалга, това
не е малко време, не се заличава и не бива. Има хора, които са живели
само 30, и си отиват, изпращал съм... За това трябва да не забравяме и
да не се отричаме.
Какво четеш?
Преди четях много история, а
сега повече литература за религиите като цяло. Това е сериозен процес,
има много въпроси и търся отговорите им. Давам си сметка, че отговор
няма да намеря, но процесът е важен и за това няма да спра. Чета много и
философска литература.
В какво вярваш?
В Бог вярвам. Вярвам! Вярвам в
любовта. На този етап от живота си знам, че винаги трябва да имаме една
отворена врата, за да получаваме, научаваме, разгръщаме. Човек трябва
да постъпва така, както иска да му се случва – казано е от почти всички
религии, но е факт, който е неоспорим.