 | |
| „Да бъда допускан в душата на истинска звезда, е сбъднато вълшебство, което няма цена.“ |
HELLO!България / бр.101
Да се събудя влюбен. Това ми е мечта вече 33 години. Убеден съм, че дори когато съм бил несъзнателен, съм искал единствено и само любов. Но споделена. Онази, в която и двете страни горят заедно. Живеят един за друг. Прощават си грешките. Заедно са наистина в добро и лошо.
Преди няколко седмици, след поредните големи промени в личния ми живот, осъзнах, че онова, за което копнея, го имам. Просто толкова естествено се е случило и несъзнателно, че ми е трудно да си помисля за бъдещето. Преди 4 години се запознах с теб, мило списание. Ти беше бебе, родено от големи родители, и заедно пораснахме. Преминахме през всички емоции, които не бяха лишени от сълзи и усмивки. Няма съмнение, че най-накрая имам сериозна връзка и не искам да спирам да обичам. Дори не мога да си представя как ще се разделим.
Не ме е срам да си призная, че физическата любов съм заменил с професионалната, но аз не съм си избрал пътя. Само одобрих решението на съдбата, която ми показа, че макар чрез хартия, аз мога да имам повече от едно сърце, с което да споделям.
Научих се, че душата на известните е по-интересна от чаршафите им. Научих се, че може да работиш в успешна медия, в която не получаваш злобни критики от читатели. Научих се, че наистина животът е прекрасен и аз мога да обичам до болка. Да плача от нея, защото любовта е най-силното лекарство.
Научих се и да благодаря. На всички, които ми помогнаха днес да имам тази силна връзка. Знам, пътят преди срещата ни е бил правилният и хората, участвали в него, са в основата днес да продължавам да развивам себе си. През тези 4 години се срещнах с различни личности. И както във физическите връзки, така и в професионалните има трудни раздели, горчиви, но и красиви спомени, емоционални тръпки, които никога няма да угаснат, защото не всичко зависи от нас. Искам да благодаря на всички момичета и момчета, защото няма значение от края, историята е онова, което винаги ме подпира по стръмния път.
Последно
време забелязвам все повече прегазени гълъби на улицата. Една нова
физическа тръпка ме накара да се замисля как човекът сам убива символа
на любовта, но по-тъжно ми става, че той сам го позволява. Вече не иска
да лети, а слиза там, където не поглеждаме.
Крилата са хубаво нещо, но летенето не е за всеки...
4 години, 100 срещи,
прекрасен екип през годините, сбъднати мечти, срещи с исторически
личности. Една любов, която винаги ще живее в мен. Ще се боря за честта
й, защото съдбата ме избра да бъда един от пазителите на името. Името,
което искам да казвам всяка утрин, след всяка целувка, след всеки
емоционален дъх – HELLO!.
На финал пак ще благодаря, но
няма да изброявам имена и фирми, защото, когато го правя, русата ми
коса ми помага да пропусна най-важните. Затова просто ще ви се усмихна с
букви. Никой не върви сам и това няма да го забравя. Както и не искам
да бъда никога повече огледало. Емоциите са лични, те не се изживяват в
отражението. А за тях е нужно повече от едно сърце...