Тя е достатъчно известна. Не е нужно да ви я представям. И аз я познавах само медийно. Бях слушал много за нея. И хубаво, и лошо. Но... за кого не се говори смесено. Има ли човек на тази планета, който е успял да създаде еднакво мнение у всички хора. По тази причина не бях предубеден, когато се стигна до тази среща, която, признавам си, смятах за невъзможна. Макар в момента Дарина Павлова да е част от „България търси талант“, което е най-гледаното развлекателно шоу този сезон по bTV, тя много внимателно подбира изявите си. Не иска да говори за миналото, защото днес се случват достатъчно интересни неща в живота й, които градят бъдеще.
Няма да крия, че изпитвам респект от нея, след като знам къде живее, какво работи, кого познава. Спомням си, че една много известна снимка (от частно събитие) на Клуни и Амал взриви световните медии, но малцина знаят, че тази снимка е направена на сватбата на дъщерята на Дарина Павлова.
Категоричен бях със себе си, че интервюто няма да бъде на тема мутри, бизнес, скандали. Искам да разбера какъв човек е и как живее спокойно, когато цялото й семейство е пръснато по света. „Опитай да я допуснеш до себе си. Това е първата крачка към добрата комуникация“, беше съвет, който получих минути преди да прекрача прага на хотела, в който бизнесдамата е отседнала по време на престоя си в София. Не се бях замислял. Това е и самата истина. Как да те приеме един човек, ако ти не го направиш първи. Затова с ходова стъпка по „Шишман“ до центъра пристигнах 10 минути по-рано. Открих я в лоби бара в компанията на Галя Джорева, нейния PR от страна на продукцията. Беше облечена елегантно, пиеше чай в три следобед, а спокойствието й ме зарази на секундата. Тактично се извиних, че наруших срещата им и предложих да изчакам. Тя се съгласи и ми благодари. Само 5 минути след тази наша първа среща шеговито ме покани. Посрещна ме с думите, че вече знае кой съм, защото го е обсъдила с близката си приятелка Марта Вачкова. Точно от нея съм слушал много хубави истории за Дарина. В този момент ме помоли да си говорим на ТИ, но аз така и не успях да се пречупя.
Последва един приятно дълъг разговор в тишина от емоции, разделена само от едно стъкло, зад което животът кипеше в жега и дим, но думите й фокусираха вниманието ми, защото Дарина беше искрена. В този разговор имаше всичко, но най-силно впечатление ми направи само едно – каквото и да е преживяла, е запазила себе си, а не се е изгубила нито в парите, нито в болката.
Фотосесията е заснета на декори, построени в България, на част от различни кътчета по света. Правя асоциация с живота ви, който ви пренася всяка седмица в различна държава. Къде бихте построили дома на мечтите си? Онзи, в който искате само да почивате.
Не съм се замисляла и не мисля, че ще имам нужда. Моите деца са пръснати по света и не мога да спра да пътувам, защото аз искам да ги виждам. Най-голяма ми дъщеря Венци е в Дубай, малката сега се мести в Калифорния, Илия е в Колорадо, не виждам как ще се случи да остана на едно място.
А като дете, къде си мечтаехте да живеете?
Не съм мечтала да живея в чужбина. Всеизвестен факт е, че съм родена в Казанлък. Навремето беше доста живо и заможно градче. Тогава исках само да отида в София, за да се реализирам като актриса, но не и да напускам България. За първи път пожелах да напусна България, когато трябваше да родя дъщеря си Паола. Точно тогава бяха най-трудните времена в България, състоянието на болниците беше окаяно. За мен беше първа бременност и се страхувах много. От уплаха родих в чужбина, но с ясната идея тогава да се върна. Избрахме Америка, имахме приятел там, който ни помогна, а и там не се чувстваш чужденец. В Америка всички са такива. Всичко беше много случайно. Спомням си, че отидох на 3 март и на 25 април родих. След 3-4 месеца детето получи паспорт, реших, че и аз искам, затова останах повече време. Дойде Илия и реши, че може да разшири бизнеса, и малко по малко нещата се случиха. Не беше емиграция, а стечение на обстоятелствата.
Познавам доста хора, които напуснаха България, постепенно те прекратяват контактите си тук. Вие обаче поддържате приятелствата си.
Така е, имам силни приятелства още от студентските си години. Тези хора са личен корен. Без корен няма бъдеще. Аз никога няма да забравя откъде съм тръгнала. Няма значение къде ще живея, трябва да знам корена си. Той дава стабилност и баланс в живота.
Днес живеете на бързи обороти, какво ви липсва от миналото?
Спокойствието. Спомням си, когато бях дете, можеше да стоим до късно на улицата и никой не се притесняваше. Все едно времето беше спряло. Днес няма такова място в света. Днес хората живеят в страх. Не знаеш къде и какво може да се случи, защото никъде не е безопасно. Според мен бързият начин на живот и огромната информираност накара хората да бъдат много предпазливи, а това не им дава спокойствие. Знаеш ли, хората не се замислят, че всяка сутрин, като се събуждат и си отварят телефона, компютъра или пускат телевизора, за да научат новините, биват заливани и с много негативна информация...
Кое беше последното тихо място, на което бяхте?
В къщата ми във Вашингтон. Тя е извън града и е много тихо и спокойно. Там еднакво добре релаксирам и работя.
Наскоро приключихте работа по филма „Разказвачът“.
Да,
така е, филмът разказва много интересна история. Сценарият бързо ме
спечели. Действието се развива между Милано и Сицилия. Един баща загубва
работата си, губи жена си заради това и остава сам с дъщеря си, защото
тя избира да остане при него. Заминават за Сицилия, където детето
открива в родната къщата на
баща си странни изрисувани старинни платна. Навремето в Сицилия е имало
професия, която се е казвала „разказвачът“. Хората, които са я
работели, са използвали тези нарисувани платна и са разказвали митове от историята на Сицилия. Когато детето ги намира, предлага на баща си да опита тази стара забравена професия. И
така те тръгват на път от град на град. Много е интересно и се надявам
през юли да тръгне по кината в Италия. Но това не е единственият филм,
който е продуциран от моята продуцентска къща Project i Productions,
която създадох преди няколко години и реализирах тв програмата
"Бленувайки Италия", за която получих “Премио Америка” под патронажа на
президента на Италия. Другият филм се казва Maid for you. Toй е трилър,
сниман в Малта на английски език, с участието на интернационален
актьорски състав. Ще бъде представен на филмовия пазар в Кан.
Какви истории обичате да разказвате на приятелите си.
Истински. Е, все пак съм актриса и обичам малко да ги украсявам, но без да минавам границата. И ти го правиш, сигурна съм.
Ако трябва да нарисувате живота си към този момент, какви цветове ще използвате?
Ако мога да превърна живота си в картина, тя ще бъде триизмерна. Ще е като скулптура, която, като се върти, ще променя цвета си. В моя живот нищо не е в рамки или в един цвят. Всеки ден аз се уча на много нови неща и обичам да опитвам нови предизвикателства. Картината е в рамка, а аз не мога да живея в ограничените пространства и цветове.
Ще си позволя да ви попитам нещо много лично, но журналистическото ми око забеляза, че на екрана на телефона ви не стои ваша снимка.
Не. Сега ще ти покажа кой е. Това е големият Илия, но в казармата. Синът ми е пълно негово копие. На снимката баща му е на 19, а синът ми сега е на 19. Никаква разлика между тях.
Защо не ваша снимка е на екрана на телефона ви?
Защото тях ги обичам повече от себе си. Аз всеки ден се гледам в огледалото. Те ми липсват. Аз не си липсвам. Виж на другия ми телефон кой е на екрана – цялото ми семейство.
Красива снимка. Често ли се събирате?
Имаме задължителни две сбирки в годината. Едната е през лятото и винаги е на различно място. Другата е на Коледа и тогава сме в дом, не в хотел. Избираме само в кой.
Миналата година омъжихте дъщеря си. Събитието беше следено от много папараци, но какво видяха вашите очи? Каква беше сватбата? Ние видяхме само Клуни и Амал, които тогава все още не се бяха оженили.
Сватбата беше.... такава, каквато те пожелаха. Двамата са заедно от 4 години, запознаха се в Дубай и там живеят сега. Но те избраха Тоскана и вилата, където беше събитието. Искаха да е на открито, сред природата. Церемонията беше пред маслинова гора. Малко известен факт е, че Амал, съпругата на Джордж Клуни, направи церемонията, защото тя е първа братовчедка на Тарек, моя зет, а те са много близки. Амал е като негова сестра, каквито са нейната майка и неговият баща. Сватбата беше невероятна. Венци беше много щастлива и емоционална. Въпреки че аз съм й “мащеха”, тя е мое дете и в момента, в който той й даде обет, аз се разплаках. Невероятен момент.
Върнахте ли се към вашата сватба?
О, моята сватба въобще не беше такава като на дъщеря ми. Тя се организира за един месец и да ти призная нещо – роклята ми беше под наем. Истината е, че не исках да се женя. За мен не е важен бракът, а желанието да споделиш живота си с този, когото обичаш.
Къде беше сватбата?
Подписахме в обредния дом на бул. „Витоша“, после в църквата „Св. Неделя“, а обядът беше в парк-хотел „Москва“. Тогава мисля, че свекърът ми работеше там и затова избрахме това място, букета сама си го бях направила. Жених се заради традицията и семейството, не заради мен.
Срещнали сте Илия на ул. „Хан Крум“. Разхождате ли се още по малките улички?
Аз живеех там. Обичам малките улички. Имам една любима в Рим, по която не се движат коли. Там има страхотни магазинчета с антики, изкуство... Обичам малките улички, но освен че те са малко, малко е и времето за тях. Например в Америка няма такива.
Имахте фирма с име „Мегаталант“. Какъв е вашият мегаталант?
Нямам. Не знам изобщо дали някой има мегаталант. Успешните хора не са най-талантливите, а най-работливите и най-практичните. Ако имам талант, той е, че съм практична. При всяко обстоятелство намирам изход.
Какъв талант искате да притежавате?
Да мога да пея. Обичам да танцувам, а не умея да пея. Понякога пея вярно, понякога не и не знам как се получава. Сигурно от зодията ми – близнаци.
Казвате, че сте зодия близнаци, какви са двете ви страни?
Едната е много критичната, а другата - точно обратното.
Говорите няколко езика. Правите ли грешки?
Естествено! Но най-странно е, че сънувам на три езика. В съня си историите се случват едновременно на английски, италиански и български.
Какъв е езикът на любовта?
Този, на който ти отговарят.
През цялото време се усмихвате, но кога за последно плакахте?
Много рядко, а и почти никой не ме е виждал. Последно беше на Венци на сватбата. От щастие.
Завършваме с мечтата. Коя сега се борите да се превърне в реалност?
Имам толкова много мечти. Понякога се чудя дали животът ми ще ми стигне да ги осъществя. Една от големите ми мечти е да направя холивудска продукция, но да е свързана с България и да стигне до Оскарите. Дори съм направила първите стъпки. Човек, ако не си знае корена, той не знае кой е. Не казвам, че тук няма лоши неща, има много лоши неща, но това е моята родина. Аз съм българка и никога не съм го крила и искам да направя нещо за страната си. Ще бъда фалшив човек, ако крия корена си, затова искам да направя нещо за България с това, което мога. Дано успея.
Това интервю беше публикувано в списание HELLO! България дни преди Дарина да отпразнува своя рожден ден. Позволявам си да го публикувам в блога си днес, когато аз отбелязвам моите 34.
Автор: Стани Дочев
Фото: Диляна Флорентин
Локация: NuBoyana studios
Грим: Масимо Топи
Коса: Ивайла Станчева