В езерото, наречено роден шоубизнес, може да плуват много малки рибки, но пазителките на изкуството са на изчезване. Тях и учените не може да ги клонират, защото освен талант, късмет и излъчване е нужно и постоянство. Качество, което трудно се овладява, лесно се изгубва, но много пленява. Срещата ми с актрисата от редкия вид остави у мен следа от чистота, без компромиси. Звучи като реплика, казана в рекламен блок, но е истина. Анета Сотирова играе на сцена отпреди да съм в този занаят, и е възможно да продължи и след като го напусна, защото личностите като нея намаляват, а аз не съм от хората, които искат да пишат за 5-минутните цветя, които носят лек полъх свежест, но не и магия.
Не познавах лично Анета, макар да помня много добре онзи ден в Созопол, когато тя ме поздрави като приятел, без да й бъда представян някога. И съм сигурен, че за това заслуга няма прекрасната й дъщеря – певицата Белослава. Трябва да съм благодарен само на нейната чистота. След дългия си разговор с актрисата се убедих, че точно тя е виновна за щастието, което може да споделя, но само с избраните. Точно по тази причина срещата се превърна в уникална.
Това интервю се случи благодарение на стартиралия по bTV уникален за нашите размери комедиен сериал “Връзки“. Иначе тя предпочита да не се вижда с журналисти, защото няма необходимост някой да се рови в живота й. Едва ли колегите ми се вълнуват от професията й. Но ролята във филма на забравена актриса, любителка на чашката, предизвика неустоимото желание за този разговор и се преборих за него. А той доведе до интересни емоции, които тя сподели, без да иска после да ги изтрия от белия лист...
Забелязах, че на официалната
премиера на сериала бяхте заедно с дъщеря си. Знам, че вие изобщо не сте
гледали монтиран материал, и ми е интересно каква беше семейната
реакция?
Точно така, не съм гледала, а
на премиерата бях не само с дъщерята, но и с внучката. Всички останахме
много впечатлени. От играта на колегите, от снимането, от костюмите, от
монтажа. Разбира се, те бяха впечатлени и от ролята ми. Истината е, че
не знаеха нищо за героинята ми. Аз не съм споделяла на никого. Когато
приех, само им казах – много различно от всичко досега. Няма да скрия,
че бях малко притеснена. Все пак съм на 67, а играя доста
предизвикателна героиня. Хубава комедия се получи, диалогът има
характер, което ми хареса, защото на сцената е по-лесно. Там публиката е
пред теб, а на екрана трябва да си по-обран, и нямаш право на
преиграване.
Какво ви грабна да приемете това предизвикателство?
От самото начало всички, с
които се срещнах, ми показаха, че нещата са сериозни. Екипът събуди
желанието у мен да приема нещо различно.
В момента пак снимате, но филм.
Да, така е, пак е комедия, но
няма да издавам нищо повече. Пак е предизвикателство, различно е и
снимките тръгнаха добре. Скоро се местим на морето, където ще се развие
основното действие.
Снимате доста.
Така е. Театъра малко го
оставих настрана. След като почина Тодор Колев, аз преустанових „Всяка
година по същото време“. Много тежко преживях раздялата. В момента съм в
голяма почивка и се надявам да се появи нещо интересно, за да ме върне
пак на сцената. Но не на всяка цена.
В последно време има много
новости в театъра. Появиха се нови сцени, трупи и предложения. Какво е
мнението ви за технологиите? Те вече са част не само от живота, но и от
изкуството.
Така е. За технологиите в
изкуството мога да кажа, че е хубаво. Това е експеримент, а в театъра, в
киното, в телевизията трябва да се пробват нови неща. Така се постига
развитие. Едно време на нас ни беше забранено. Иначе технологиите пречат
на живота. Те изпреварват съзнанието, което е по-бавно. Аз съм скарана с
тях. Нямам профили в мрежите и не искам да имам. Гледам как хората
прекарват много време, публикувайки си снимки и изказвания. Показват
себе си, бита си, но не е за мен. Предпочитам да общувам реално, а не с
телефона. Не разбирам това показване.
Срещаме се в заведение близо до вашия роден дом. В него живее майка ви, каква е тя?
Тя е стожерът във фамилията.
Такава сила и вдъхновение е за нас. Винаги ни тонизира, иска от нас
никога да не се оплакваме. Толкова хубави съвети ни дава и днес. Макар
да е на години, в които се нуждаеот помощ, не ни позволява много. Иска
сама да се справя с живота. Уникален човек е майка ми.
От майка ви идва спокойствието в семейството, нали?
Така е. Отраснала съм в
задружно семейство, създадох такова, дъщеря ми също. Много е важно да
има обич в дома. Родителите да те даряват с обич. Това ти дава после
много. Лишава те от много комплекси. Това е само дар, който е безценен.
Не внимание, а обич трябва да се дава.
Как се справяте с лошотията?
Аз не мога да застана очи в
очи с простотията, съответно с лошотията. Те вървят заедно. Не мога да
отговоря, затова бягам от нея. Дъщеря ми също.
Ако можеше да бъдете приказна героиня, коя бихте избрали?
Пипи Дългото Чорапче. Аз бях
свободно дете и това много ми харесва. Обичам приказките особено с
неочакван край. Истината е, че съм от поколение, което четеше
партизански книги. Харесвах ги.
За какво мечтате?
За здраве. Искам всички около
мен да са здрави. За себе си същото, за да не преча. Това са ми
мечтите. Естествено с радост бих приела едно професионално намигване, но
не на всяка цена. Аз не съм всеядна.
Автор: Стани Дочев
Фото: ПР
Публикувано в бр.113 / 09.06.2015 на сп. HELLO! България