Този разговор е за музика,
духовност и това как от майка се превърна в приятелка на порасналото си
момче. Разговор с ДесиСлава, която познавам от началото на кариерата й и
не мога да повярвам, че за миг тя не се промени като човек. Промени се
много, но запази душата си земна и истинска.
Преживя натоварено лято... Като едно време
Да, така е. Това беше едно то най-забавните ми лета, наситено с много емоции, приятели и ангажименти!
Нарочно така започнах, защото
ти се върна към стари отношения, които може би наистина не само не са
били заспали, но и разцъфват. Прав ли съм?
На първо място чувствам
едно спокойствие, чувствам, че имам подкрепа. Това спокойствие ми дава
възможността да творя повече, да има смисъл, а също и конкуренцията ме
стимулира да работя по-добре. Доволна съм от завръщането си!
А отношенията с публиката как се променят?
Ами тя, публиката, е
по-различна... Почитателите са доста по-взискателни, много често играят
ролята на критици. Много хора вече разбират от всичко... Има едно
пренасищане. България е една шепа хора. Навремето нямаше толкова медии.
Сега хората могат да те видят навсякъде – в дискотеката, в магазина, във
фризьорския салон и някак си не те ценят по същия начин. Преди години
имаше едно вълнение, едно очакване да те видят на живо. Сега тези неща
са се променили....
Ти правиш много поп проекти, през последните години, но май е по-трудно от фолк към поп, от колкото обратното?
Трудното идва от
тесногръдието на хората. Аз проблеми нямам да пея това, което желая, и
да звучи професионално. За съжаление България е държавата на етикетите.
Тук като ти лепнат етикета „чалга певица” няма отърване. Имаше едно
приказка, не е възпитана, но е вярна: Кажат ли веднъж, че сестра ти е к***а - иди обяснявай и доказвай, че нямаш сестра!
Преди години твоето начинание беше доста рисковано, но днес доста изпълнители искат да изпълняват поп музика?
Живеем във времена, в които
границата между жанровете е много тънка. В световен мащаб е много
модерно да се смесват стилове. Правят се всякакви видове колаборации и
не смятам, че има значение кой как изпълнява поп музика. Важното е
песента да е хубава, да е хит, да има заряд. А пък един артист, когато е
талантлив и има гласови възможности, той може да пее много стилове. Не
обичам да се ограничавам, затова не бих посъветвала когото и да било да
го прави.
На фона на всички
експерименти това лято ти взриви публиката с много типична фолк песен и
чисто хаус парче. Двете крайности. Обичаш ли да си крайна?
Обичам да съм всякаква, когато и както го чувствам. Крайна, не толкова крайна, зависи от настроението ми.
Четох, че си избрала музиката
пред любовта и това е причина да приключиш последната си връзка. Струва
ми се, че не го правиш за първи път.
И да, и не. Не бих поставила
по този начин нещата – или, или. Като цяло музиката и пътят, който ми е
начертан, тоест това да следвам мисията си много пъти ме е карало да
плащам висока цена. Имало е моменти, в които изборът е бил много труден и
съм била на ръба да избера любовта пред музиката, но съм осъзнавала, че
музиката много бързо ще започне да ми липсва и колкото и клиширано да
звучи, животът ми няма да е същият без музика. А и няма да бъда
щастлива, сигурна съм! И ще излезе, че съм жертвала едно и няма да имам
нито едното, нито другото....
Емоционална си, но кръвта ти май е с ноти...
Това е взривоопасна комбинация
Познавам те и смятам, че освен много талантлива певица си и много духовен човек. Качество, което не обичаш да разкриваш. Защо?
Защото това е много лично.
Това е нещо, за което няма нужда да се говори. Хората, които са ти
близки или които са настроени на твоята вълна, те те разбират. Това е
енергия, която влияе на всички хора, но част от тях не я усещат по моя
начин.....
Кога започна да четеш тематична литература?
Може би бях на 23-24
години. Не смятам, че съм прочела кой знае колко такива книги, но това,
което съм прочела и разбрала, е било достатъчно, за да ми помага в много
трудни моменти. Тази литература ми е помагала да преодолея много
критични ситуации и препятствия по леко (може да е пресилено да се каже
по-леко, но е така). Просто се опитвам да приемам нещата по-спокойно, по
зряло и осъзнато. Най-простият пример е дори този с чашата – която за
някои е наполовина пълна, за други – наполовина празна. Между това да
приемеш един проблем като трагедията на живота си или като едно
препятствие, което трябва да преминеш и вярваш, че има решение – има
разлика. Като се научиш да приемаш нещата по-спокойно, те се решават
по-лесно – въпрос на нагласа. И тази психологическа и духовна литература
помага за нагласата на човек.
Общуваш ли с ангели?
Дали общувам с ангели? Да,
срещам ангели всеки ден. И понеже те познавам от много време, смятам, че
ти също Стани си един от тях.
Когато си в твоя си свят, за какво мечтаеш?
За най-красивите неща, които Вселената може да ни предложи!
За коя мечта съжаляваш, че си се отказала от нея?
Не помня да имам мечта,
от която да съм се отказала. Но определено съм се научила да не
съжалявам за нищо. Давам всичко от себе си и каквото стане. Като не се
получи, поне знам, че съм опитала – не съжалявам!
На какво учиш сина си?
Да бъде джентълмен! Не само в отношенията към жените, а джентълмен във всяко едно отношение и във всяка ситуация.
По какво прилича и по какво не прилича на теб?
Прилича по
емоционалността и чувствителността. Той се раздава, състрадателен е, има
добро сърце – определено по тези неща прилича на мен. Но и по доста
неща не прилича. Аз съм по-срамежлива и
по-стеснителна, докато той е по-отворен, по-освободен от мен. Има
по-голямо самочувствие от мен, но аз смятам, че това е добро качество.
Мисля си, че живеем във времена, в които скромността не е най-голямата
добродетел. Има много амбициозни хора, много нагли хора, и за мен да
имаш самочувствие е нещо хубаво.
Четох, че иска да учи в чужбина. Какви са плановете ви за неговото бъдеще? Той е израснал тук, но е с американско гражданство?
Той вече учи в Солун – в
американско училище. Смея да кажа, че не е по негово желание, а по мое,
но знам, че е за добро. Все още се адаптира, защото е там от седмица, но
за момента му харесва. Надявам се всичко да е наред.
Кога те критикува за първи път и осъзна, че той не е детето ти, а истински приятел?
Беше на ... не повече от 9-10
години. И ме е критикувал, но и в тежки ситуации, когато не съм
успявала да сдържа сълзите и емоциите си (въпреки че много искам да не
ме вижда слаба и несигурна), но съм усещала подкрепата и силата на
думите му. Просто съм усещала много пъти, че имам човек до себе си и че
го имам завинаги!
Чувал съм да те определят
като много отнесена, но аз те определям като момиче, което не иска да
спира да лети. Къде искаш да кацнеш?
Да, сигурно за някои хора
изглеждам отнесена, но това е, защото често искам да избягам от
реалността, защото не ми харесва. Имам си мой свят, в които всичко е
много красиво и много спокойно и си отлитам там, и се чувствам добре. В
моя свят има хармония и хубави неща. Аз съм положителен човек. Като
срещна един човек, търся и виждам хубавото в него, а не се
съсредоточавам върху отрицателните му качества. Идеални хора няма, но аз
искам да виждам положителното в хората и в нещата около мен. Така съм
по-щастлива!