Познават го поколения. Микрофонът е третата му ръка, а усмивката - запазена
марка. Наскоро той се раздели с дъщеря си. Този разговор е посветен на
отношенията между бащата и неговото момиче и на това, кога един мъж
става голям.
Здравей, връщаш се от Париж. Защо беше там и какво се случи?
Заминахме
цялото семейство за първия учебен ден на дъщеря ми Томислава в
продължението на нейното образование в Американския университет в Париж!
Бяхме на среща с президентката на университета, както и с цялото
ръководство, които ме изненадаха с познанията си за всеки детайл от
образованието на Томислава в Американския колеж в София! Представиха в
няколко срещи и всички детайли от бъдещото й обучение там. Изненадан бях
от топлината и сърдечността им и от искрената загриженост за високата
степен на реализация на студентите.
Дълго
време се подготвяш за тази раздяла. Предполагам, всичко е започнало още
когато от дете е започнала да се превръща в момиче, но какво чувстваше,
преди за заминете заедно за Франция?
Нейният
житейски път винаги е бил близко свързан с майка й Лора и мен, не сме
се разделяли, но бяхме спокойни, не само заради престижния университет, в
който ще учи, а и заради сериозността, амбицията и липсата на страх от
трудности у нея, доказани през годините! Томи е човек, който не се бои
да взема решения, и тази дързост е подплатена от доброто й обучение в
колежа досега. Разбира се, че сърцето ми е свито, но постоянната връзка,
която имаме чрез телефоните, ме убеждава, че не трябва да подценяваме
децата си, те са много по-подготвени, когато им се наложи сами да се
справят с трудностите в живота!
Имаше ли разговор преди или по време на раздялата. От онези със съветите?
Всичко
знаеш... (смее се), разбира се, че имаше и няколко приказки за кураж и
практични съвети, но не съм от тези родители, дето размахват
нравоучително пръст и каканижат “мъдрост след мъдрост”. Ако някой
разчита на няколко съвета, а не на показаното през годините като родител
житейско поведение - закъснял е с нравоученията! Децата се възпитават
не от един разговор!
Как премина първата семейна вечер в София без Томи?
Умората
беше толкова силна, напрежението от десетте дни в Париж толкова
изморително, че ми идваше да спя 24 часа, но само два часа сън след
кацането в 1.30 и в 9.00 вече бях пристигнал на репетиция в Бургас за
детско шоу от 10.00! През цялото шофиране до Бургас се редуваха
преживените моменти в Париж и не ми се доспа, бях много вдъхновен на
сцената! След завръщането ми в София с моята съпруга дълго коментирахме
всички аспекти на настаняването в апартамента, в който Томи ще живее
поне една година, на впечатленията от техническото оборудване на
университета и блестящата организация за запознаване на студентите един с
друг, запознаването им с особеностите на Париж, транспорта, културните
перспективи и целия им престой по време на учебните години там, за всеки
детайл беше помислил университетът й!
Лесно ли се разделя един баща с дъщеря си?
Човек
се разделя трудно с всеки, но може би една от най-трудните раздели е
тази на таткото с дъщерята. Силата, която си давал досега ежедневно и
отблизо, дали ще е достатъчна и за разстояние от над 2000 км... дано!?
Но като родител знам, че такава раздяла е за добро, че това е мечтаното
училище от години и е точното място за нея. Още в първата седмица се
убедих в това! Така раздялата е по-лека, засега.
Възможно ли е никога да не се върне повече тук?
Не
бих казал такова нещо, но в тези глобални времена всеки трябва да търси
реализация на потенциала си там, където най-добре може да го представи с
цялата му пълнота. Не съм й поставял никакви условия, а й имам доверие,
че тя ще намери най-доброто продължение на житейския си път където сама
прецени.
Ти си вечно усмихнат. Това събитие как промени живота ти?
Продължавам
да се усмихвам, защото оптимизмът е мое кредо, и се радвам, че съм го
предал на Томи. Дори ми се е струвало, че е прекалено голяма оптимистка,
но животът досега е показал, че е имала право и мечтите могат да се
сбъднат, ако решително се бориш за тях. Усмихнат очаквам и първата й
ваканция.
Какво беше изминалото лято за вас?
Изминалото
лято беше под знака на подготовката й за Париж и непрекъснато семейният
съвет обсъждаше различни аспекти на самостоятелния й живот там.
Почивахме малко в Гърция, повече в любимия ни Св. Влас. Предпочитани
бяха вечерите с добри приятели с деца, които са студенти, и заедно
обсъждахме и очакваните трудности и добри преживявания. Семейство
Табакови, наши дългогодишни приятели, бяха най-всеотдайни в съветите.
Оказа се, че наистина ни подготвиха чудесно за детайли, които и през ум
не ни бяха минали, че може да са необходими за уточняване. Хубаво е
човек да черпи от опита на преживелите такива ситуации. Имахме и много
красиви вечери само тримата, споделяне на неща, които някак все не беше
останало време да побъбрим и за тях. Емоционално, топло, но винаги с
мисълта, че скоро се разделяме. Това беше в основата на всеки миг! Но
все един ден птичката отлита в самостоятелен полет. Дано полетът на
крилата й да е силен и красив.
Тя посети ли някой от спектаклите, които изнасяш ежегодно за деца?
Разбира
се, че беше на няколко от концертите ми, които изнасям всяко лято (в
няколко години дори участваше в тях), и се забавляваше добре, виждах я
от сцената. Но най-голяма помощ ми оказа Томи при организирането на
юбилея на нашия добър приятел Динко Динев с подбора на артисти,
подреждането на програмата, както и с редактирането на встъпителните ми
думи за откриване на празника. Тя се оказа много добър психолог, защото
прекрасното настроение се възцари още в самото начало. Явно опитът от
работата й като президент на клуба по мода и пиар и писането на сценарии
вече не е малък. Използвам сега момента да й благодаря за оказаната
помощ!
Помниш ли кога тя за първи път беше на твое шоу?
Мисля,
че първото й идване беше на мое участие в парка „Заимов” за малки и
големи! Пяхме там с Маргарита Хранова и Томи беше най-активната на
импровизирания дансинг. Помня добре и първото й гостуване в телевизионно
предаване! Бяхме в обеден блок на Величко Скорчев, мой кумир, и тя беше
изключителна атракция със освободеността си.
От снимките в социалните мрежи се създава усещането, че животът ти е парти. Какъв е той наистина?
Животът
за нито един сериозен човек, не е парти, а това, че в работата ми има
партита, е преимущество, защото наистина се забавлявам, работейки
сериозно на сцената. Но човек трябва много да се подготвя, за да му е
лесно по време на шоу. Снимките в социалната мрежа не могат да са
изключителен изразител на живота на човек. По-скоро това е витрината,
която иска да представи като свой живот постващият. Не приемам толкова
сериозно всичко, което се пише, поства, коментира в социалните мрежи.
По-скоро се забавлявам с приятелите си и се стремя да ги развеселявам.
Добро място за хора с чувство за хумор. Лошо място за хора, които
смятат, че там е реалният живот.
За какво мечтае детето в теб?
Да настане един красив живот. Дано, дано, дано! Без грижи, с много хубави емоции, песни, радост.
А мъжът?
Мъжът
желае България да стане една отговорна страна към българите! Нещата да
не се мислят само за днес, да се мисли за нацията. Оцеляването,
индентичността, културата й да бъдат приоритети и в основата на
пирамидата, която върви нагоре. Вулгарността, пошлостта и кичът да не са
толерирани и оправдавани с „такива сме си българите“. Не, ние не сме
такива! Вярвам, че имаме и духовна сила, която цени истинското, а не
пошлото! И не може да лъжеш дълго хората, можещи да четат истински книги
с подбрани изрезки от вестници.
Мечтая
за това време, в което истинските неща ще надделеят над ментетата и
нискокачествената продукция, заляла ни отвсякъде. Мечтая за изява на
истински талантливите хора, защото зрителят, слушателят, читателят,
българинът не може да бъде дълго лъган и обиждан. Имам мечта...
Автор: Стани Дочев
Фото: Личен архив
Публикувано в бр.121 на HELLO! България