Сутринта за всички започна с домашни мекици, филийки и палачинки. Борил и неговата приятелка Ава (за нея по-късно ще научите) закусиха завидно добре, а заедно с тях и майките им, на които предстоеше дълъг, но за сметка на това спокоен творчески ден. Слънцето беше с нас, а силните му обедни лъчи бяха сигналът за почивка и наслада на прясна риба, плодове, набрани от близката ферма, и вкусно домашно кисело мляко.
Радвам се, че избрахме спокойствието като локация за този проект, защото така се случват качествените крайни резултати. Благодаря ти! Започвам с нещо, което чука на вратата - остава само ден до първия рожден ден на Борил. Какво се случи с вас през изминалите 12 месеца?
Опознах себе си и изпитах целия диапазон на емоциите си. По едно и също време да изпиташ двете крайности. С появяването на детето човек си дава сметка, че светът му се преобръща. Борил ме прави безкрайно щастлива. Не съм си представяла, че мога да изпитам това върховно чувство на щастие с много спокойствие. Сега, след една година, се чувствам цяла. Няма да крия, че беше трудно. Представите, илюзиите, с които човек се разделя, води до голяма обърканост. Когато приемеш ситуацията, започваш да живееш с нея, започваш да живееш в настоящето. Завършен си, когато се пребориш с всичко. Виж, падаща звезда...
Много е красива. Аз видях още една. Явно си имаме компания и няма от какво да се страхуваме в тъмното. Шегувам се, но сериозно искам да те попитам кога те беше най-много страх през тази първа година?
Първите месеци. Беше ме страх какво ще се случи, как ще се справя като родител. Как ще го възпитавам... Това са нормални неща за всяка майка или повечето. С времето това се променя, защото го опознаваш и вече не е просто едно малко същество, което зависи от теб, а става човек, който те вижда, усеща. Сега изживявам пълноценно връзката ни и това ме прави завършена.
Днес ви наблюдавах дълго. Търсех прилики между вас, но мисля, че най-много прилича на себе си.
Да, така е и това много ми харесва.
Гледаш ли го, като спи?
Това е най-успокояващата картинка. Той е уникално дете. Усещам го много специален и наистина се появи в точното време. Много важно е едно дете да е създадено с любов, но по-важно е да бъде отгледано с любов. Аз се опитвам да му дам цялата си обич.
Следва да те попитам за името. Интересно ми е защо и как го избра?
Истината е, че се казва Бам-Бам, това му е индианското име. Шегувам се. Исках хубаво българско име. Аз вярвам, че името дава много. То е от голямо значение за този, който го носи. Борил звучи силно, като не визирам само физическа сила. Искам да има силен дух.
Кой ти помогна в началото, кой те подготви за това, което те очакваше?
Близките ми. Аз не се почувствах сама или самотно в нито един момент, което ми даваше много сила да се справя със ситуацията.
Връзката между Диляна и Борил е уникална. Комуникацията им с очи е съвършена. И двамата притежават качеството да скъсяват дистанцията бързо. Спомням си първата ни среща с Ди и още тогава тя ми позволи да се докосна до нея, до усмивката, до приятелството й, Борил в това отношение е пълно нейно копие. Посреща винаги с усмивка, общителен повече от очакваното и макар още да не говори, той успява да се разбере с всеки. Усмивката му... Тя е неговата вълшебна пръчица. Завладява за секунди и те прави подчинен, без да си зависим. Точно това направи снимките лесни и бързи. Обикновено, като се снимат деца, времето, прекарано на снимачната площадка, е поне пет пъти повече от нормалното. Не и с Борил. Той още с първия кадър ни даде знак, че усмивката му може да бъде уловена лесно от камерата.
Знаеш, че ще те питам неща, които не си коментирала никъде, и едно от тях е за писанията по ваш адрес. Докъде медиите навлязоха в личния ти живот и докъде ги допусна самата ти?
Не мисля, че може повече от това да влязат, но ако зависеше само от мен, нямаше да ги допусна изобщо, и смятам, че успях. Стоях настрана през цялото време. Не коментирах нищо, защото една лична история не трябва да бъде коментирана от всички. Никой не е на мое място и не знае как се чувствам, и това не му дава право да коментира. Факт е, че в България всичко е жълта медия. Това преди ме натъжаваше, но днес - не, защото спрях да гледам, да чета, и затова се забавлявам, като разбера за някоя небивалица. Тъжно е, че тези хора нямат уважение към себе си, към професията си. В началото им се връзвах, но сега са много забавни. Не ме докосват изобщо.
Прости ли им?
Да! Бях обидена, но все пак бременността прави жената по-уязвима, а сега е забавно. Те няма да престанат, защото предполагам, че живеят за провокативните и манипулативни заглавия, но всеки има право и да не им обръща внимание.
Сега не мога да не те попитам за онова, което всички медии искат да научат, но ти никога не си дала дори възможност за това. Използвам ситуацията и срещата ни на това прекрасно място, за да получа поне едно изречение – коментар относно промените в личния ти живот. Може ли?
Знам, че хората искат да знаят всичко, но аз не искам да влизам в излишни детайли, защото не е нужно. Това, което ми се е случило, е моята лична история и затова искам да я запазя за себе си. Всеки от нас има право на личен избор. Уважавам това право на всеки човек и затова искам това и да получа. Не се чувствам обидена. Не трябва хората да се поставят в зависимост от нищо. Щастието е вътре в нас и понякога са нужни дадени ситуации, за да го разбереш.
Наскоро коментирах в ефира на bTV темата: трябва ли известните да коментират емоциите в личния си живот, без значение с какъв заряд са те? В световен план има примери от двете крайности – Селин Дион, която споделя и хубавите, и лошитe моменти с феновете си, и от друга страна, Джоли - Пит, които никога не коментират.
Във всяко нещо трябва да има баланс. Не смятам, че публичната личност е публична собственост. Всяка история се тълкува по различен начин. Да, има примери, които наистина доказват, че личните истории на известните помагат на техните зрители, но не съм сигурна, че това е много валидно в България.
Говорим за звезди, но сме под такива, ама истински. Обичаш ли да ги гледаш?
Обожавам от дете. Толкова е прекрасно. Небето ме кара да се усмихвам. И ден, и нощ. Мечтала съм си да живея в облаците.
Каква искаше да станеш като дете? Беше ли амбициозна, или винаги си била спокойна и уравновесена.
Не. Аз и като дете не съм била много амбициозна. Исках да стана дизайнер и станах. Продължавам да развивам модната марка и тази мечта е сбъдната. Виж, още една падаща звезда. Много е красиво.
Пожела ли си нещо?
(Последва мълчание, озвучено от щурците.) Да...
Много сте близки със сестра си Елиза. Каква е връзката им с Борил?
Уникална! Те са много сладки заедно. С такава лекота минават срещите им. Всичко е като на игра и е, защото те много се забавляват заедно. Тя много обича да го учи на някакви неща, докато се забавляват.
Сега искам да те върна година назад. Аз никога няма да усетя това чувство, защото съм мъж, но ми е интересно какво преживява майката?
Да, няма как да разбереш и онези девет месеца, които са преди това. Период, в който майката живее с детето си и се подготвя всеки ден. Вълшебно е!
Каква беше първата ви среща?
Уникална! За мен беше важно да го прегърна в първите му минути и да го положа на гърдите си. Сега ме връщаш в онзи специален момент...
Диляна се промени. Сгуши се в шезлонга и загледа небето. Мечтанието се изписа на лицето й. Явно отново преживя онзи миг, който променя всичко. Усмивката й изчезна, щом ми сподели историята за изписването, което е било през нощта, а не през деня като всички останали. Желанието да запази вълшебството за себе си е причина за това решение, защото през деня папараци са дебнели пред клиниката. Неприятно чувство за всяка майка. Чувал съм от много родилки, че през първите дни те се превръщат в орлици. Искат да запазят рожбата си от всяко посегателство. Явно в такава ситуация е била и Диляна, но не пожела повече да ми разкаже за въпросната нощ. Последва разказ за първите притеснения от първите им нощи. Липсата на сън от страх дали всичко е наред. Непрекъснатото будене за проверка. Трудното решение да го отдели от себе си. Неща, преживявани от много майки, но непознати за нас, мъжете.
Като го гледам, предполагам, че скоро ще проходи...
Надявам се, но според мен няма голямо желание, защото толкова бързо лази. Като стрела е (смее се). Да, изправя се и скоро ще се случи.
Майчинството вдъхновява ли?
Да, не се сещам за по-голямо вдъхновение. Особено когато нещата улегнат след първите месеци и започнеш да се чувстваш родител. Сега си давам сметка колко много идеи имам и мога да реализирам. Затова си пожелавам поне още едно дете...
Какъв родител искаш да бъдеш?
Искам да му бъда приятел. Да го науча да бъде себе си, да не пречи на другите и да бъде добър човек.
На кого искаш да благодариш?
На много хора! На близките, приятелите, в които вярвам. На всички хора, с които преживяваме всякакви емоции.
Така приключи това интервю. Всички жълти автори ще го отхвърлят, защото са очаквали истории от миналото на Диляна, но аз го посветих на бъдещето, защото за него си струва да се живее. Всеки от нас е оставил нещо зад гърба си и не иска да се връща към него, затова и не си позволих да ровя с мръсната лъжица. През тези два дни видях много обич, щастие и една вдъхновяваща цялост. Посвещавам тази среща, този проект, на любовта, защото тя ражда бъдещето. Посвещавам го и на приятелството, което живее в тандема, реализирал снимките и уловил щастието. Приятелство, родено от работа и превърнало се в семейство. Благодаря на цветовете от живота, че ми показаха дъгата на промените и възможността днес да се правят свободни избори. В името на най-голямата сила – обичта. И аз като Диляна се чувствам цял, а за това дори работата помага.
Проект, посветен на приятелството, родено от пръв поглед! Благодаря!
Аврора е най-добрата приятелка на Борил, а двамата са като семейство. Дъщерята на известната стилистка Августина Маркова – Тути, е само няколко месеца по-голяма, но двамата са като близнаци. Приликите между тях са повече и затова често непознати си мислят, че са брат и сестра.
Борил и Ава прекарват много време заедно. Дали по служебна, или ваканционна причина, майките им ги събират, а в комбинация те се забавляват дълго и щуро. По тази причина поканихме малката принцеса да се включи в снимките, защото, когато има цяло, то трябва да се показва.
Фото: Костадин Кръстев - Коко
Стилист: Августина Маркова - Тути
Грим: Елиза Попова
Коса: Парашкев Тодоров - Финчи
Локация: Екоселище “Омая” / omaya.bg
Гардероб: Ermanno Scervino, Evis, Zero +, Fede, Diliana Popova, Marc Cain
Аксесоари: Genesis
Детски дрехи: Diliana Popova
 |
| Там, където звездите те прегръщат - Омая! |
"Омая" се намира в Югозападна България на 20 км от гр. Гоце Делчев и на няколко километра от границата с Гърция, сред приказната природа на южните склонове на Славянка планина. Нетрадиционното селище е разположено на територия от 500 дка. Приказната атмосфера е съпътствана от две езера, гори, поляни и множество приказни скали. Седемте къщи, сътворени от камък, глина и дърво, с вътрешното си обзавеждане предлагат всички удобства на съвремието. Къщичките "Вълшебна", "Приказна" и "Горска" са за по двама души, "Въздушна", "Черупка" и "Тунели" за по трима, а "Езерна" е за четирима. Екоселище "Омая" разполага с два ресторанта, съобразени с капацитета на селището, като единият, който се намирана брега на езерото, работи по предварителна заявка и е с една маса, на която могат да се настанят до десет души. Тук ще отворим скоба, че няколкото водоема са зарибени, и дори да не сте голям рибар, ще имате шанса да закачите на въдицата си пъстърва, сом или щука. А планината наоколо предлага горски маршрути дори и с планински велосипед, дава шанс на градския човек да опознае билките, да си набере гъби и да му бъдат приготвени още същия ден.www.omaya.bg
0879889357
leshten@yahoo.com