Този блог е събрал част от 16 години работа в националните медии. Последната статия е кратката биографията на автора Станислав Дочев, а основното съдържание е събрало срещите му с известните българи публикувани в различни медии. Всички материали са лични и създадени с емоция.
Роден съм в Севлиево на 26 юни. Живях в родния си град докато не завърших средното си образование. Основното изкласих в местната гимназия, а първата си професионална квалификация получих в "ТМЕТ" Севлиево, специалност "Ел. обзавеждане на промишлени предприятия". Не ме приеха през 1999 в Техническия в София и за това цялата 2000 година изживях в казармената плевенска школа. Прибрах се у дома в началото на 2001, но само за половин година. Благодарение на Минчо Атанасов и Милка Метева събрах смелост да се пренеса в столицата и да кандидатствам "Режисура". През есента на 2001 ме приеха като студент в "Департамент по кино и телевизия" на "Варненски Свободен Университет". Завърших успешно през 2006. Държавният изпит и дипломирането се проведоха в любимата ми Варна.
Малко след началото на учебната година, започнах работа, но само за два месеца като видеоператор в "ТВ 7 Дни". Липсата на честност в обещанията ме отказа да чиркувам. Благодарение на съквартирант, от претъпкания ни апартамент в кв. "Слатина", подписах договор с "ТВ ВЕК" където почти година бях режисьор на пулт. Последва преместване в "Канал 2001" на същата длъжност, но нередовното плащане беше причина да подпиша с "ТВ СКАТ" на длъжност "репортер". Имах едни18 месеца, вълнуващи и пълни с много уроци. Днес не отричам миналото, но не го споделям с гордост.
Последваха кратки договори:
Годината е 2016, а аз работя като "Рейки терапевт", "Soul coach" и "Mасажист - рефлексотерапия". Целта в живота ми е здраве, хармония и да съм полезен на другите.
През юни, след дълги разговори, аз отново се завърнах в списание HELLO! България до окончателната ни раздяла през април 2018, когато взех трудното решение да напусна България. Все още продължавам да споделям мисли, страсти, коментари на StanyHope.com или накратко казано Dуми4ки за душата.
Един ден се надявам да завърша моя първи роман и да напиша поне още един.
Това място е събрало част от моята работа като журналист, звание, което никога не съм примал сериозно, защото аз просто обичам да разказвам уроците на живота!
Малко след началото на учебната година, започнах работа, но само за два месеца като видеоператор в "ТВ 7 Дни". Липсата на честност в обещанията ме отказа да чиркувам. Благодарение на съквартирант, от претъпкания ни апартамент в кв. "Слатина", подписах договор с "ТВ ВЕК" където почти година бях режисьор на пулт. Последва преместване в "Канал 2001" на същата длъжност, но нередовното плащане беше причина да подпиша с "ТВ СКАТ" на длъжност "репортер". Имах едни18 месеца, вълнуващи и пълни с много уроци. Днес не отричам миналото, но не го споделям с гордост.
Последваха кратки договори:
като ПР в "Ара Мюзик"; като репортер в списание "КОЙ".
През 2005 започнах работа в "Блясък". Списанието, помогнало ми да стана голям. Анна Кожухарова-Мариянска е жената, която ме научи да бъда себе си и да знам какво е професионализъм и да изпитвам любов към него. Благодарение на нея и желанието ми да се доказвам напуснах издателството, но като главен редактор на най-добото светско издание - "Блясък".
През 2007 се разделихме, а година преди това стартира кариерата ми в телевизия "ТВ2", която напуснах в началото на 2008. Успоредно с това оставих следа и в друго издателство ("Атика Медия").
През 2009 Жени Павлова ме покани в "Новините" на "PRO.BG", новото име на "ТВ2". Там, до края на 2010 работих с прекрасни хора. Още пазя любовта от това професионално семейство!
Малко преди спирането на "Новините" и на телевизията получих покана да стана главен редактор на списание "HELLO! България". Само две години преди това си бях пожелал един ден да работя в това списание и мечтата се превърна в реалност.
През декември 2010 излезе първият му брой, който реализирахме с прекрасен екип. По същото време получих покана и от bTV, но след няколко месеца разбрахме, че не сме един за друг.
Малко преди спирането на "Новините" и на телевизията получих покана да стана главен редактор на списание "HELLO! България". Само две години преди това си бях пожелал един ден да работя в това списание и мечтата се превърна в реалност.
През декември 2010 излезе първият му брой, който реализирахме с прекрасен екип. По същото време получих покана и от bTV, но след няколко месеца разбрахме, че не сме един за друг.
Последваха три години на много работа единствено в издателството.
През 2014 приех поканата на Дарина Сарелска и стартирах рубрика в предаването "Събуди се" по Нова ТВ. Уви разделихме само след осем месеца. Бях се променил, а интригите бяха по-силни от мен. Исках повече, исках друго, нуждаех се от споделеност...
Пет години след началото на HELLO! България - напуснах любовта на живота си. Разделих се със списанието, което ме направи по-добър човек и ми помогна да открия истинското си призвание.
През 2014 приех поканата на Дарина Сарелска и стартирах рубрика в предаването "Събуди се" по Нова ТВ. Уви разделихме само след осем месеца. Бях се променил, а интригите бяха по-силни от мен. Исках повече, исках друго, нуждаех се от споделеност...
Пет години след началото на HELLO! България - напуснах любовта на живота си. Разделих се със списанието, което ме направи по-добър човек и ми помогна да открия истинското си призвание.
През 2014 и 2015 изкарах много обучителни курсове. Годината изпратих с диплом - от НСА "В.Левски" - "Масаж-рефлексотерапия".
Годината е 2016, а аз работя като "Рейки терапевт", "Soul coach" и "Mасажист - рефлексотерапия". Целта в живота ми е здраве, хармония и да съм полезен на другите.
През юни, след дълги разговори, аз отново се завърнах в списание HELLO! България до окончателната ни раздяла през април 2018, когато взех трудното решение да напусна България. Все още продължавам да споделям мисли, страсти, коментари на StanyHope.com или накратко казано Dуми4ки за душата.
Това място е събрало част от моята работа като журналист, звание, което никога не съм примал сериозно, защото аз просто обичам да разказвам уроците на живота!
Станислав Дочев