В едно интервю казваш, че си позитивна, но притеснителна. Кога наистина се притесняваш и зад какво криеш своята притеснителност?
Позитивизмът сякаш придава чар на притеснителността ми. Често мисля и премислям, за да мога да бъда спокойна във важните моменти. Видимо, най – силното ми притеснение сякаш е породено от сценична треска, но се старая да го държа дълбоко в себе си. Само най – близките ми са способни да го уловят.
Понякога някои хора се крият зад високомерие, ти използвала ли си това качество, което видимо не е част от характера ти?
Високомерието не е типично за мен. Или поне всячески се опитвам да го избягвам. Надявам се да успявам. Диапазонът от поведенчески норми е достатъчно широк, че да си служа с това „качество”, с което няма как да трупам позитиви, но пък лесно мога да отблъсна хората.
Обичаш ли тишината?
Обожавам я. Особено рано сутрин..с чаша ароматен чай и овесена палачинка ☺
Къде я намираш?
Не я намирам, а си я създавам.. Най – нужна ми е в забързаното ежедневие и времето, което прекарвам в градска среда. Лесно е да кажа „в планината” или „на село”.
А когато нямаш избор как се справяш с шумовете?
Слушам приятна и релаксираща музика, когато страничните шумове ме натоварват. Също така прекарвам време вкъщи, където винаги мога да открия спокойствие.
Кои шумове са красиви?
Естествените. Шумът на течаща вода. Песента на птичките, на музикалните инструменти и един от любимите ми – пукотът на горящо в камина дърво!
Скоро ще имаш уникалната възможност да се прввърнеш в юрист. Красотата няма ли да ти пречи да те приемат сериозно?
Уникална не бих казала. За жалост в днешни дни все по – ниски са критерийте и все по – големи възможностите за прием във ВУЗ-овете. Което от една страна има поощрителен ефект, но монетата има две страни. Качеството на образованието пада, а истински даровитите кадри биват ощетени. Пазарът на труда в България е едно сито, чиито дупчици почти са се запушили. Стигайки до красотата.. на фона на горепосоченото смятам, че е най – малката ми тревога.
Познавам много юристи и всеки си има слабост. Открила ли си твоята, която ще кара сърцето ти да гори в работата?
Хм.. колко интересен въпрос. Предполагам ще открия тази слабост когато започна да практикувам професията, но за момента жарко се надявам да поживея още малко извън оковите на злободневието. Все още не съм се наситила на сегашното си „волно” и артистично призвание.
Не се ли страхуваш от бъдещата си професия?
Категорично не. Благодарна съм, че имам и възможността да се занимавам с право, но в днешния динамичен свят нокой не може да те постави в окови и да избира вместо теб.
Честно ли е правото в България?
Вие как мислите? ..принципно правото трябва да бъде справедливо, затова вярвам, че е такова – само по себе си. Обаче отварям една голяма скоба заради последната дума, вмъкната в изречението, а именно България. Тук всичко е честно, но само на хартия.
А в чужбина?
Не съм способна да дам компетентно мнение, но обикаляйки света наблюдавам дисциплина в населението, неприсъща за нашите ширини. Сякаш законите се зачитат в по – голяма степен, има взаимност и уважение в поведението на хората. От тук следва и изводът, че явно системата работи добре.
Кои закони често нарушаваш?
Законите на физиката.. спъвам се и падам често, дори без помощта на външни сили, а крайниците ми не винаги ме слушат!
А от кои се страхуваш истински?
От тези, които влачат последици след себе си - истинските!
Без трудности няма прогрес. Затова колкото и да ми е трудно се стремя да излизам от зоната си на комфорт. Да правя неща, които ме плашат. Да бъда смела и нещо много важно – грижа се добре за тялото, в което живея!
А онези, които си позволяваш сама да нарушаваш?
Позволявам си да се глезя и не винаги да се вслушвам в разума, но това са изключения, с които се поощрявам за добре свършената работа понякога.
Има ли правила за новодошлите в живота ти? Как ги отсяваш?
Новодошлите са малко. Отсявам ги с усет и обострено шесто чувство – научих се с времето. Смея да твърдя, че съм заобиколена от ценни и любящи близки.
Предполагам има желаещи да ти бъдат приятели, но решетките на сърцето ги спират. Как ги изгради?
Като всеки човек – на принципа проба/ грешка. Достатъчнo емоционална и крехка съм, че да си позволя „лукса” да бъда наранявана или да попадна в грешна компания. Fool me once – shame on you. Fool me twice – shame on me!
Родена си в Панагюрище, къде по света са най-хубавите хавлии (шеговит въпрос :))
Хаха..това ми хареса! Навсякъде, разбира се. Защото си ги нося в куфара, а в него ги е пъхнала мама ☺
Кога разбра, че света не е толкова голям?
Когато преди няколко години се качих на един покрив в Ню Йорк, за да гледам зарята по случай 4-ти юли, и там по случайност видях две мои познати от София!
В интерес на истината светът е голям, но разстоянията не са толкова трудно преодолими. Стига да има желание, човекът винаги ще намери начин.
Къде откри отново себе си?
Не съм се губила.. просто се опознавам все по – добре, което никак не е лесно. Развивам се, изследвам всяко кътче от характера си. Стремя се към самоконтрол, себепознание и вътрешен мир.
Видяла си много, но за какво мечтаеш още?
Ооо.. тук мога да говоря с часове. Не претендирам да съм видяла толкова много, но колкото повече опознавам света, толкова по – малко осъзнавам, че знам. Не мечтая често, по – скоро се стремя към различни неща. За тези, които са по-далече в бъдещето се моля да бъда здрава, за да имам възможността да осъществя. Мечтая единствено страданието на Земята да намалее, а благоденствието да всеме превес, защото за сам човек са непосилни и неосъществими задачи.
Няма да крия, че съм изненадан с каква лекота работиш еднакво професионално у нас и в чужбина. Типичен български синдрим е след две корици за Vogue да не се занимаваш с локални издания в родната си страна...
Благодаря за комплимента относно работата ми. Професионализмът се гради трудно и разковничето към успеха е да влагаш 100% от себе си при всеки ангажимент, независимо къде се намираш. Наистина не всички медии са имали равен старт и възможности, но „локалното издание” в никакъв случай не означава, че хората се трудят по-малко от същите тези в чужбина. А и за мен важи философията, че не трябва да забравяме от къде сме тръгнали. Аз съм горда със своето начало.
Как се съхрани и кой те приземява?
На режим „самосъхранение” съм от 14 годишна, тъй като рано напуснах родното огнище, но родителите ми и сестра ми определено са хвърлили много труд, за да бъда днес човека, който съм. А от призимяване изключително ряско имам нужда – тогава в действие влизат приятелите ми. Безценни са, наистина.
Кога плака от успеха си?
Аз съм емоционална и често плача. Успехът, за който ще пророня сълзи, синлно се надявам да предстои за в бъдеще!
А кога и как откри, че успеха е красиво чувство с кратък живот?
Винаги съм го знаела. Затова се трудя и старая да го запазя поне миг по – дълго ☺
Нора, ти си само на уникалните 24. Какво е момичето в теб, жената, модела, бъдещата юристка и детето, което предполагам още е живо? Как изглежда всеки един от изброените образи?
Тъй като все още нямам деца, аз се възприемам по - скоро като момиче, отколкото като зряла жена. Детето винаги ще живее в мен, защото щастието е в малките неща, а децата са тези, които най – искрено ги оценяват. Моделът е в настоящето, а юристът в недалечното бъдеще, както сами казахте. Дърпайки чертата.. излиза, че съм въплащение на частица от всеки образ.
А как искаш да изглеждаш на 42?
На 42г. бих желала да съществувам в сегашното си здраве, заобиколена от абсолютно всеки човек, когото днес обичам истински. Ако успея – по всяка вероятност ще изглеждам щастлива!
За какво мечтаеш?
На този въпрос смятам, че вече отговорих изчерпателно.
Вярваш ли във вълшебства?
Аз ги наричам чудеса.. и силно вчрвам, че съществуват. За къде сме без вяра..
Кое е последното което ти се случи?
Ако съм родена под щастлива звезда.. ще преживя поне едно истинско чудо в съзнателния си живот. Знам,че то предстои и някой ден ще ме открие. За момента бих нарекла „чудесата си” добро стечение на обстоятелствата, доза късмет и усърден труд.
А онова, което очакваш?
Очаквам си го..
Пожелай си нещо....
Здраве, разбира се. И благоденствие, кактона себе си, така и на всички вас.
Автор: Станислав Дочев
Фото: Костадин Кръстев-Коко
Стилист: Стоян Апостолов
Грим: Гергана Пащрапанска
Коса: Благовеста Маркова за салон Георги Петков
Фотосесията е заснета в любезно предоставения ни президентски апартамент на хотел MARINELA в София