Ваня Монева и дъщеря й Мария Илиева „Винаги благодаря на Всевишния, че съм майка точно на това дете!“
Коледа е празник свързан с мечтите. Какви са вашите днес, когато поглеждате поредната украсена елха? Мария: По природа съм мечтател, но покрай Коледа пожелавам на близките ми и себе си здраве, любов, озарени от щастие лица и души. Ваня: Моите мечти са свързани с това Коледа да донесе здраве за любимите ми хора и мен. Когато здравето го имаме, тогава реализацията на всички мечти е възможна!
Искам да ви върна няколко години във времето за да ни разкажете за празниците тогава, когато все още Мария не беше звезда, а усмихнато дете. Какви чувства ви връхлитат от спомените? Мария: Празниците бяха сред любимите ми поводи за семейни събирания. Имах прекрасно детство, изпълнено с обич. Винаги съм била окуражавана да мечтая без граници, да бъда личност и да правя смело своите избори. Дори не съм усещала фината родителска намеса за правилност, толкова майсторски съм била възпитавана. Това ми даде самочувствие и увереност, че мога да успея, без значение дали изборите ми отговарят на нечии очаквания и не ме лиши от усещането, че семейството ми е плътно зад мен, дори ако се проваля.
Ваня: Връщайки се назад във времето се усмихвам, защото това бяха празници, в които се събираше цялото семейство. Край грейналата елха Мария трепкаше от радост, пееше и рецитираше всичко, което знае, за да може да зарадва дядо Мраз (в нейното детство така се наричаше любимецът на децата) и да получи желаните подаръци от него. Всички й се радвахме и аплодирахме бурно, а след това се намираше таен начин някой от семейството да звънне на вратата и докато тя изтича да види кой е, подаръците под елхата я чакаха! Оказваше се, че дядо Мраз много бърза, за да успее да остави подаръци на всички деца и тя убедено разказваше, че е видяла само края на мантията му. Така Коледно – Новогодишната магия бе пълна за нея и всички нас, защото очичките й грееха от радост и изненада, и бе щастлива от получените подаръци!
Каква беше най-важната традиция в тези празници? Мария: Не мога да определя най-важната, защото приготовленията за празниците преливаха от едно в друго по най-естествен начин. Несъмнено за всяко дете размяната на подаръци е най-вълнуваща. До сега много обичам да правя и получавам подаръци! Наследила съм от семейството ми умението да се радвам на полученото внимание и обич, както и да провеждам собствено детективско разследване какво би зарадвало най-много скъпите ми хора и да им го подаря.
Ваня: Разбира се, на първо място да подредим заедно с Мария елхата. Направата на погачата бе едно удоволствие и за Мария, защото любимо нещо ѝ бе да меси тесто с малките ръчички. И така подготовката на всички ястия за празничната трапеза бе ритуал, в който всички вземаха участие и затова бе толкова вкусно всяко блюдо!
Днес празниците са доста динамични, дори семейните. Какво ви липсва от онези години? Мария: Липсва ми спокойствието, умерената динамика в човешките отношения и света. Но пък шеметността на съвремието също крие своите предизвикателства - кара ме да се движа и мисля по-бързо. Ваня: Нищо не може да е като преди! За жалост липсват от трапезата любими хора, които вече са в отвъдния свят. Често по празниците Мария има ангажименти и за това нашите празници се изместват с ден – два, за да сме заедно! Всъщност празник е тогава, когато сме всички около трапезата!
Мария, кой подарък Дядо Коледа така и не ти донесе? Грами. Обаче аз не спирам да му пиша писма (смее се).
А на теб Ваня?
Та нали подаръкът е изненада! Аз всеки път очаквам това, което Дядо Коледа е пропуснал да ми донесе в предната година! И никога не ме разочарова! Нали затова е добрият Дядо Коледа!
Кога празнувахте първата си Коледа разделени? Мария: Преди години, когато професията ми на артист наложи да работя в дни, в които всички хора почиват. Тази Коледа също няма да съм вкъщи. Семейният уют определено ще ми липсва, но не съм тъжна, защото ще бъда с второто ми семейство - моята публика. Навръх Коледа пея в любимата ми Варна. Ваня: Първата Коледа, когато не бяхме заедно бе преди години, когато Мария започна да получава много ангажименти за Коледно – Новогодишните празници. И аз често съм ангажирана, но успяваме да наваксаме пропуснатото без проблем и намираме начин да сме заедно.
Имате ли си семеен пакт, който винаги спазвате? Мария: Благословена съм да бъда възпитана в солидни ценности. За мен семейството, любовта и близките хора са най-важният смисъл на съществуване. Винаги намираме време да сме заедно, да си даваме обич и да хапваме от най-вкусните гозби на мама и баба. Ваня: О, да, не пропускаме семейните празници – рождени и именни дни, независимо от ангажираността си. Убедена съм, че когато хората се обичат и са в хармония помежду си, времето и разстоянието в даден момент не са от значение за да се чувстват заедно и да получат достатъчно внимание от любимите си хора. А време за отбелязване на празник винаги се намира в подходящ за всички ни момент!
Звездата е част от елхата, а във вашето семейство сте само звезди, но кои са вашите? Мария: Моята пътеводна светлина е майка ми. Тя е най-добрият и мъдър приятел, най-прекрасното момиче на света, трепетна, с искряща душа, изпълнена с обич и добрина. Като добавим гигантския й талант, мога смело да кажа, че моята Ваня е моята звезда! Ваня: Звездите са на небосклона! Често гледам към тях и си общувам с липсващите ми тук на земята любими хора, превърнали се за мен в звезди, огряващи пътя ми!
Ако трябва да връчите златна звезда, на кого ще я направите притежател? Мария: Мисля, че е ясно. (усмихва се) Ваня: Златна звезда бих връчила на всеки добър и честен човек! На всеки творец, останал да прави изкуство в родината ни! На всеки прославящ по някакъв начин България по света!
А отличен шест, кой заслужава тази година? Мария: Всички сме отличници в нашата къща. Съдба … (смее се) Ваня: Бих поставила отличен шест на моите Космически момичета от Хор „Космически гласове“. Толкова се гордея с тях! Те са тези с които по най-достоен начин представихме България, българската музикална култура, красивия ни и неповторим фолклор у нас и по света през тази година!
Коледа е празник и за равносметки. В какво и за какво не сте пораснали още?
Мария: Колкото по-голяма ставам, толкова по-ясна идея си давам колко съм малка. Всичко предстои. Май помъдрях. Ваня: Аз съм съхранила дълбоко в себе си детето. Обичам като дете, радвам се като дете, вярвам като дете, често съм наивна като дете. Ето в този смисъл ми се ще да порасна, за да се справям по-лесно със злонамереността и агресията на съвременния свят.
На какво се учите една от друга, тук включвам и любимата баба? Мария: Баба и мама са пример за живот. Много са различни - като темперамент, светоусещане, отношение към обстоятелствата. Но аз имам късмета да черпя опит от две изключителни жени, да правя своите изводи за правилност и успех, и същевременно да имам свободата от малка да бъда себе си. Ваня: От майка ми се учим и двете и ще има на какво, докато е на този свят, та и след това, защото примерът остава! Изключително важна е жизнеността, поривът за живот и жаждата за усвояване на новото, които мама носи; чувството за хумор и самокритичност. Освен това тя е голям естет. Аналитичността и далновидността й са качества, на които се възхищавам. Натрупаната мъдрост и познание – нещо от което трябва да се гребе с пълни шепи! А Мария е моят учител от самото си появяване на този свят. До ден днешен продължавам да се уча от нея.
Ще ви попитам за трапезата и кой се грижи за нея? Мария: Баба има най-много свободно време, все пак тя е момиче на 83 години, което през повечето време си е у дома! Ваня: В последните години се доверявам изключително на мама! Буди възхита у мен нестихващият й ентусиазъм да направи всички подробности за празничната трапеза!
Има ли спомен, който всяка година се припомня? Мария: Често чувам историята, в която на 2 г. съм “написала” писмо до дядо, който по това време е бил в Куба. Като казвам “често”, разбирай по около 20 пъти годишно (смее се).
Ваня: О, да, нещо което всяка година обикновено си спомняме с радост и умиление мама и аз е свързано с Мария. След неин рожден ден, навършила две години, тя „сяда да пише писмо“ на дядо си (моя баща), който по това време е в чужбина и отсъства от празника. Имитирайки писане върху вестник с молив тя говори какво „пише“:
-„Мили дядо Симо, Мими е на две годинки. Много слушка. (Тук добавя цитат от стихче, което знае от своята пра-баба). Писъмце кратко тебе ти пиша. Ако е с грешки, прати черешки, по леля Тотка прати ми топка.“
Ето това бе Мария на 2 години. За това невероятно нейно „писмо“ си говорим често, защото само по себе си е впечатляващо.
Пеете ли си на празници? Мария: Песента винаги е присъствала в ежедневието ни, така че празниците не са изключение. Баба е учител, но е изключително музикална. Тя пише поезия и добавя мелодии към стиховете си. Обичаме да си пеем, баба пее основния глас, а с майка ми правим беквокали. Много е забавно и мило. Ваня: Да, обичаме да си пеем. Мама се изявява като инициатор и започва, а ние с Мария веднага допълваме нейната песен с вокали и обогатяваме с хармония изпълнението и.
Кой ви липсва на масата? Мария: Дядо и татко. За съжаление вече не са сред нас. Гледат ни отгоре. Надявам се да са горди с това, което виждат. Ваня: Разбира се липсват любимите ни хора от фамилията, които за жалост не са между живите!
И двете сте пътували много по света, къде бихте празнували семеен празник и защо? Мария: Искам да заведа баба и мама в Куба - това място е много скъпо за тях, защото немалка част от живота им е минала там. А пък за мен ще е съвършено нова дестинация. Със сигурност ще е много яко. Ваня: Бих предпочела да празнуваме един семеен празник в Хавана, Куба. Първо, защото Мария не е била там. А другата причина е, че с мама имаме носталгия по Куба. Там моя баща работи осем години. Имаме чудесни спомени и прекрасни приятелства. Аз обожавам да танцувам кубинска салса, бачата, меренге, дансон. Екзотиката на ритмите и музиката на горещите и темпераментни кубинци ме привличат. А и кухнята им е вкусна.
Какво е свят без вълшебства и вярвате ли в тях? Мария: Вълшебствата в живота са само една проекция на мечтите и силната вяра в тях. В моя свят е така. Ваня: Вълшебствата са в нас. Ние ги създаваме и сме в състояние да ги подаряваме на своите близки и любими хора, за да ги правим щастливи. Вълшебството може да се крие в нещо малко наглед. То може да бъде изненада с неочакван жест на внимание. То може да бъде посвещение на песен, стих, рисунка… Какво е едно вълшебство? Проява на обич! А обичта е двигателят на нашия живот. Ние сме създадени с любов, от любов и за любов. За това умеем ли да обичаме, ще получаваме любов. Ето го вълшебството. Аз вярвам в него, защото вярвам в любовта!
Мария, началото на декември беше белязано с твоя рожден ден и с него празниците следват един след друг. Какво си пожела?
Мария: Нямах намерение да празнувам тази година, защото рожденият ми ден се падна между 2 клубни концерта в Пловдив и Варна. Но моите приятели ме изненадаха по най-милия начин - бяха направили тайна организация и всички се събраха във Варна. Направиха ме много щастлива! Беше супер!
Ваня: Всеки рожден ден на Мария е специален празник за мен! На 01.12. аз винаги черпя, защото съм станала майка. Това е най-великото тайнство за всяка жена. А Бог е бил твърде щедър и милостив към мен, като ме е дарил с такова великолепно дете.
Отдалеч планирам с какво да изненадам Мария за рождения и ден. Наслаждавам се на реакцията й при получаване на подаръка. Тя умее да изразява радостта си по най-естествен, емоционален и експресивен начин.
Вдигайки наздравица в нейна чест, винаги благодаря на Всевишния за богатството, което ми е дал да бъда майка точно на това дете!
Станислав Дочев
Фото: Костадин Кръстев
Коса: Георги Петков
Грим: Никола Иванов
Специални благоданости на Мирела Ненчова, собственик на SSG